Решение № 550 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителния съвет на Национален фонд Култура, против решение 2943 от 02.05.2023 г. по адм. дело 9145 от 2022 г. на Административен съд София град, с доводи за неговата недопустимост, поради това, че спорът не подлежи на разглеждане от административните съдилища касационно основание по чл. 209, т.2 от АПК. Обосновава също неговата неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за присъждане на сторените разноски. Ответникът - А123 ООД, редовно призован, се представлява от адвокат Хаджиев. Моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди постановеното от АССГ решение. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалбата на А123 ЕООД срещу решение на Управителния съвет /УС/ на Национален фонд Култура" /НФК/, прието с Протокол 15 от 24.08.2022 г., с което е отказано финансиране проект на жалбоподателя по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации. Съдът е отменил обжалваното Решение на Управителния съвет на Национален фонд "Култура", прието на 24.08.2022 г. и е изпратил преписката на УС на Национален фонд "Култура" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона по проект на A123 EООД и е осъдил Национален фонд "Култура" да заплати на дружеството, сумата от 2000,00 лева, представляваща направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на УС на НФК е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при спазена писмена форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, но не отговаря на изискването за съдържание, тъй като не съдържа излагане на относимите фактически и правни съображения, основали издаването му, довели и до неправилно приложение на закона, поради което оспореният по делото акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалния закон. УС на НФК e създаден със Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата съгласно чл. 24, ал. 3 ЗЗРК. Средствата по фонда се предоставят след провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба Н-5/27.06.2007 г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от Национален фонд Култура (Наредба Н-5/27.06.2007 г.), Управителния съвет въз основа на доклада за дейността на експертната комисия по оценка на проектите и след обсъждането му, с решение определя: спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки от тях; проектите, за които не са достигнали средствата за финансиране от фонда и се посочва размерът на одобрените, но нефинансирани бюджети; неодобрени за финансиране проекти; мотиви за взетите решения по т. 1, 2 и 3. В конкретния случай, административният орган, освен че не е обсъдил доклада по чл. 9, ал. 3 от Наредба Н-5 от 27.06.2007 г. /изслушването на председателя на експертната комисия, не съставлява обсъждане на доклад, какъвто смисъл влага законодателят/, но по преписката липсва и самият доклад. С това от една страна се препятства кандидатът да разбере основанията за постановения негативен за него правен резултат, а от друга прави невъзможен и последващия съдебен контрол за законосъобразност на този административен акт. От представения на съда протокол не е ясно как са гласували членовете на комисията, тъй като никъде не е посочено да се е състояло някакво гласуване, респ. кой как е гласувал, каквото задължение е вменено на комисията от разпоредбата на чл. 8а, изр. 2 от Наредбата. В протокола не са посочени кои са допуснатите до разглеждане проекти, кои са недопуснатите проекти, размерът на заявения бюджет от всеки от кандидатите и размерът на установените от комисията недопустими разходи в бюджета на съответния проект, каквото е изискването на чл. 8а, ал. 11 от Наредбата. Към делото е приложена извадка от таблица генерирана в Ексел, без да е подписана и без да се отнася за процесния проект. От доказателствата по делото е видно, че на административния орган първоначално с разпореждане на заместник-председателя на АССГ от 08.09.2022г. е изискана административната преписка, а след това с разпореждане от 17.11.2022г. му е указана и доказателствената тежест, която носи за доказване на фактическите обстоятелства, на които е основал отказа си. Преписката не е попълнена, не са представени и други доказателства, които да разколебаят извода, формулиран от първоинстанционния съд за непълнота и следователно незаконосъобразност на процесния отказ, постановен при липса на мотиви. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора разноски следва да бъдат присъдени на ответника. Доколкото липсват доказателства за реално направени такива разноски в настоящото производство, съдът не следва да уважава искането. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение