Решение № 211 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 215/2008 г.

Решение № 211 от 26.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 215/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК . Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от В. П. И., М. П. Е. и Й. П. В. против решението на Окръжен съд М., постановено на 11.07.2007 г. по в. гр. д. № 174/07 г. Изложените доводи са за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила. Ответникът по касация Л. Е. Ц. чрез своя пълномощник адв. В. К. изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбите касационни доводи, намира: С обжалваното решение е оставено в сила решението на Л. районен съд, постановено на 16.02.2007 г. по гр. д. № 377/06 г., с което е допусната съдебна делба на земеделски имоти в землището на гр. В., а именно: нива с площ 28.688 дка, представляваща имот № 2* нива от 78.135 дка - имот № 2* и нива от 75.463 дка - имот № 2* между съделителите Л. Е. Ц., В. П. И., М. П. Е. и Й. П. В., при права: 1/2 ид. част за Л. Ц. и по 1/6 ид. част за В. И., М. Е. и Й. В. Въззивният съд е приел, че посочените лица са наследници на Г. И., поч. през 1950 г., на Й. И., поч. през 1951 г. и на Р. И., поч.през 1983 г. Действително съдът е отразил в мотивите, че в наследство от Р. И. е останала нивата с площ от 28.688 дка, съставляваща имот № 2* а останалите два имота - нива с площ 78.135 дка - имот № 2* и нива с площ 75.463 дка- имот № 2* са останали в наследство от Г. И., както и че Р. И. е съпруга на П. И., което не кореспондира с доказателствата по делото, но тези фактически несъответствия не влияят върху правилността на извода, че страните са наследници по закон на посочените по-горе лица. Георги И. е починал на 1950 г. и е оставил за наследник син Й. Г. И. Райна И. е съпруга на Й. И. След смъртта на Й. И. (1951 г.) и на Р. И. (1983 г.) те са оставили наследници С (поч. 2005 г.), чийто наследник по заместване е ищецът Л, и син - П. Й. И. (поч. през 1995 г.), наследен от касаторите. С решение № 3* от 12.09.1995 г. по преписка № 1422/91 г. на ПК - В. в полза на наследници на Р. И. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нивата от 28.688 дка. С решение със същия номер, но по преписка вх. № 7785/92 г. на наследници на Г. И. е възстановена в стари реални граници нива от 78.135 дка, а по преписка № 1421/ 91 г. на наследници на Йордан Г. И. е възстановена нива от 75.463 дка. Срещу предявения иск за делба жалбоподателите в настоящото производство са противопоставили възражение, че от 1995 г. владеят възстановените имоти, поради което са придобили същите по давност. Правилно въззивният съд е преценил предвид обстоятелството, че след като процесните имоти имат наследствен произход, в тежест на сънаследника, който твърди да е придобил по давност частите на останалите сънаследници, е да установи, че е владял за себе си целия имот. Ангажираните от касаторите доказателства не обосновават такъв извод. Свидетелските показания и обясненията на страните, дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.) са обсъдени с оглед всички обстоятелства по делото. Показанията на св. Е, че след възстановяване на собствеността върху земите били отделени 20 дка за С. Б., а останалата земя е била обработвана от него за сметка на наследниците на П. И., се разколебават от останалите доказателства по делото - декларация от 1995 г., с която С. Б. е предоставила за стопанисване на СК "В" придобитите по наследяване от Г. И., Р. И. и Йордан И. 91.142 дка земи, индивидуализирани съобразно решенията за възстановяването и съответствуващи по описание на процесните, за които е получавала рента; показанията на св. С, който е заявил, че е обработвал земята през 2002-2003 г., и показанията на св. Р. Д. При липса на убедителни доказателства делбените имоти да са владяни изцяло и единствено от касаторите, правилно въззивният съд е заключил, че не може да се направи еднозначен извод, че са придобити от тях по давност. Съдът е обсъдил и отказът на С. Б. от наследството на Йордан И., направен през 1975 г. и направил законосъобразен извод, че на основание чл. 91а ЗН този отказ няма действие за процесните имоти. В обобщение, като е достигнал до извод, че процесните имоти са съсобствени на страните на основание наследствено правоприемство и е допуснал да се извърши делба между тях съобразно правата им по закон, въззивният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът