Решение № 3757 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1561/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на В. С. от Република Турция, представляван от съпругата му А. С. С., против решение 20289 от 17.10.2024г., постановено по адм. дело 6063/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D, издаден на 17.05.2024г. от КДЛ в Посолството на Република България в гр. Анкара, Република Турция. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяната му. Ответната страна не взема становище. Заключението н апредставителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореният отказ за законосъобразен. Счетена е за недоказана истинската цел, условията и намеренията за пребиваване в страната. Прието е, че няма нарушение на правото на семеен живот въ връзка с чл. 8 ЕКЗПЧ с оглед липсата на установена семейна среда за семейството на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип D е издаден ан основание чл. 10, ал.1,т.17 ЗЧРБ-не са доказани достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Съгласно чл. 170, ал.2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В случая в тежест на жалбоподателя е да установи достоверна цел и условия за дългосрочно пребиваване в Република България. Единствено е установено, че е налице сключен граждански брак на жалбоподателя с А. С. С., за което тя единствена е пътувала до Република Турция. Твърди се, но не е доказано, че двамата разговярат на английски език. Той не е посещавал изобщо България и не доказва намерението си да живее заедно със съпругата си в общо домакинство и да градят семейна среда. Затова обосновано и правилно е прието от решаващият състав, че не е доказана истинската цел, условията и намеренията за пребиваване в страната, както и нарушения на правото на семеен живот по чл. 8 КЗПЧ. Именно твърдението в жалбата за това нарушение правилно е прието като основание за допустимост на оспорването на отказа. Обоснована със събраните по делото доказателства е приетата фиктивност на брачната връзка, като единствено фактът на сключен граждански брак не може да бъде автоматично преценяван като правопораждащ и гарантиращ правото на семеен живот факт. С оглед извършената преценка на индивидуалното положение на кандидата за виза, оспореният отказ се явява законосъобразен и правилно оспорването му е отхвърлено от административният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният администартивен съд, четвърто отделение,