Решение № 7743 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2016 г.

Решение № 7743 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2464 от 07.03.2016 г. постановено по адм. дело 7447/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С него е отменена като противоречаща на материалноправни разпоредби Заповед № П- 278/26.05.2015 г. на министъра на финансите, както и е осъден настоящият касатор да заплати сторените от М. И. Д.-Д. разноски в размер на 1010,10 лв. Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение и се иска същото да бъде отменено. Претендират се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. И. Д.-Д., чрез процесуалния си представител в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание излага твърдения за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират се и сторените в производството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения: Върховният административен съд, пето отделение след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспорената пред него заповед № П-278/26.05.2015 г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на М. И. Д.-Д. за длъжността "директор на дирекция "Оперативна програма "Административен капацитет" в Министерство на финансите (МФ), с ранг IV старши, считано от 26.05.2015 г., е издадена от компетентен орган, но при пряко нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл (в сила от 29.12.2009 г.) органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме. В конкретния случай въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че към 26.05.2015 г. М. И. Д.-Д. е била бременна. Посочено е, че в един и същи ден е прекратено ползването на разрешен отпуск, издадено е предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл № П-275/26.05.2015 г. от министъра на финансите и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, като е разпоредено и заплащане на обезщетение за неспазване на дадения едномесечен срок на предизвестието. В тази връзка тричленният състав на ВАС е направил извод, че извършените действия на 26.05.2015 г. на практика са ограничили възможността на жалбоподателката да заяви изрично, че по отношения на нея е налице закрила при уволнение. При липса на допустимото изключение, въведено в чл. 107б, ал. 2, изр. второ от ЗДСл, според съда е налице на нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 107б, ал. 2, изр. първо от ЗДСл, което съставлява достатъчно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, без да се разглежда спора по същество. За пълнота е изложено, че не е установено по категоричен начин и наличието на реално съкращаване на длъжността. По отношение оспорването на основание чл. 146, т. 3 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е приел, че не са събрани доказателства и че не се установява това основание за отмяна. Въз основа на гореизложеното тричленният състав на ВАС е приел, че оспорената пред него заповед следва да бъде отменена поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. В хода на първоинстанционното производство въз основа събраните доказателства тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение обосновано е приел, че в случая спрямо държавната служителка е била приложима закрилата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно посочената норма органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме. В случая тази забрана е нарушена от административния орган, както правилно е приел съдът. Безспорно към 26.05.2015 г. датата на издаване на оспорената заповед държаната служителка е била бременна. Неоснователно е възражението, направено с касационната жалба, а именно, че за да приложи разпоредбата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл органът по назначаването трябва да бъде уведомен за съществуването на обуславящи закрилата обстоятелства. В случая законът предвижда като основание за ползване на специалната закрила наличието на бременност, а не и задължение за уведомяване. Още повече че с оглед данните по делото държавната служителка е била лишена от възможност да уведоми за работодателя си, че по отношение на нея е налице такова обстоятелство. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че аналогична в трудовото законодателство разпоредба - чл. 313а, ал. 1 от Кодекса на труда, изрично предвижда, че бременната работничка/служителка ползва закрила след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. В ЗДСл е предвидена специална закрила при прекратяване на служебното провоотношение, дадена с разпоредбата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл, поради което по отношение на държавната служителка не може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 313а, ал. 1 от КТ. След като по делото не е установено на държавната служителка да е предложена друга подходяща длъжност в същата администрация и тя да е отказала да я заеме, правилно съдът е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Втора колегия