Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г.

Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 60/26.01.2018 г. по настоящето дело по жалби на Д. М. М. - В. (починала след подаването им, заместена от правоприемника В. М. С.) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2876 от 26.04.2017 г. по гр. дело № 10951/2016 г., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Н. М. В. сумата 22 293, 10 лв, представляваща половината от изтеглените от нея без основание от банковите сметки на общия наследодател на страните пари, със законната лихва върху тази сума от 02.12.2013 г. и разноски. Обжалването е допуснато при допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за правомощието на съда да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това. Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика, без да е направен довод, съдът не може да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение (решение № 61/22.04.2013 г. по т. д. № 94/2012 г., І т. о.). Съдът не следи служебно за недействителност на правните сделки, чиито последици се претендират в образувано пред него исково производство, освен ако не се касае за явна несъвместимост с обществения ред (решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о.). Съдът не е длъжен да следи служебно за нищожност на договора дори и при противоречие със закона. Той е компетентен да се произнася по валидността само доколкото ответникът е оспорил неговата действителност, посочил е въз основа на какви обстоятелства и е заявил правоизключващо възражение (решение № 202/27.02.2015 г. по т. д. № 4123/2013 г., IІ т. о.). Въззивната инстанция не може да извършва проверка на валидността на облигационната връзка без заявен довод във въззивната жалба (решение № 161/19.07.2018 г. по т. д. № 1561/2017 г., IІ т. о.). Въз основа на така установената практика на поставения в настоящето производство въпрос следва да се отговори, че съдът не може да осъществява служебно и без възражение от заинтересованата страна контрол върху валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове неговата несъвместимост с обществения ред. Завещанието е едностранна правна сделка, за чиято действителност намират съответно приложение разпоредбите на чл. 26 – чл. 34 ЗЗД (чл. 44 ЗЗД). Щом съдът не следи служебно за валидността на договорите, от които се претендират като възникнали предявените в исковото производство права, той не може да следи служебно и за валидността на завещателно разпореждане, въз основа на което една от страните в производството черпи права, ако противната страна не оспори действителността му. Въззивният съд е дал противоположно правно разрешение по същия въпрос, като в мотивите на обжалваното решение е посочил, че се счита длъжен да осъществи служебно контрол за валидността на завещанието, от което жалбоподателката черпи права, без да обоснове неговата несъвместимост с обществения ред. Съобразно отговора на правния въпрос, по който в настоящето производство е допуснато касационно обжалване, вярно е обратното, поради което въззивното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на ГПК – касационно основание по чл. 281, т. 3 пр. 2 ГПК. Това налага отмяната му и понеже не е необходимо извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Установено е по делото, че Н. В. и Д. М. – В. са наследници по закон на М. В., първият е негов син, а втората (понастоящем покойница) е била негова съпруга. М. В. починал на 13.02.2013 г и оставил в наследство вземания по договори за парични влогове в лева и валута, в общ размер 44 586, 21 лв (при конвертиране на валутата в левова равностойност). След смъртта на наследодателя Д. М. - В. изтеглила въз основа на дадено й приживе от М. В. пълномощно част от сумите по влоговете, друга част получила въз основа на оставено й от М. В. завещание. Между Н. В. и Д. М. – В. е водено и дело за делба на оставеното от наследодателя недвижимо имущество, по което с влязло в сила решение съдът е извършил делбата при законните наследствени дялове, а не според даденото от М. В. завещание. То е саморъчно и в него завещателят е разпоредил, в случай че почине преди съпругата си, за нея да остане всичко, което притежава, с право да го управлява и да ползва всички доходи от наследството. Забранил на съпругата си да продава наследеното от него недвижимо имущество до смъртта си и изискал от нея да направи завещание, че след нейната смърт всичко наследено от него ще остави на внуците му В. Н. В. и М. Н. В., по равно, с изключение на един апартамент в [населено място], който да остане за М. В.. Завещанието е представено с отговора на Д. М. – В. срещу исковата молба с доводи, че въз основа на него тя се явява универсален и единствен правоприемник на М. В., поради което вземанията, останали в наследството му, са лично нейни. След като е получил препис от отговора и до края на първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът е направил следните възражения срещу завещанието: сумите от влоговете на М. В. не са теглени въз основа на завещанието, а въз основа на упълномощаване, което е било прекратено със смъртта на представителя; в завещанието не е изявена воля влоговете на станат собственост на съпругата на завещателя, те са й оставени за само управление и получаване на лихвите от тях; правото на Д. М. – В. да се ползва от завещанието е преклудирано, защото то не е представено в първото по гр. д. № 50077/2013 г. на Софийски районен съд заседание, по което между същите страни е водено делбено дело за останалото в наследство от М. В. недвижимо имущество. С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, само тези доводи са имали право да обсъждат инстанциите по същество, а не и служебно да констатират недействителност на завещанието. Възраженията на ищеца са неоснователни. Без значение е дали Д. М. – В. е изтеглила сумите от влоговете на М. В. въз основа на оставеното й от него завещание или въз основа на упълномощаване. Предявеният иск е за изравняване на неоснователно обогатяване, произтекло от тегленето, като легитимацията си ищеца обосновава с наследяване по закон от М. В.. Наследяването по универсално завещание обаче изключва наследственото правоприемство от законните наследници, какъвто е ищецът. Ако те са с право на запазена част, могат да наследят въпреки универсалното завещание само след успешно проведено производство по възстановяване на тази им част. Ищецът не твърди наличие на издадено в негова полза конститутивно съдебно решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, поради което никаква част от влоговете на М. В. не са преминали в неговия патримониум. Съответно с получаването на сумите по влоговете няма обогатяване на преживялата съпруга за сметка на сина на наследодателя, без значение на какво основание те са й предадени от влогоприемателя. Неоснователен е и доводът, че в завещанието не е изявена воля влоговете на станат собственост на съпругата на завещателя. М. В. е забранил на преживялата си съпруга единствено отчуждаването на оставеното от него недвижимо имущество, а по отношение на влоговете волята на наследодателя е "... да ползва всички доходи от наследеното от мен... ". Тълкуването на сделката при условията на чл. 20 ЗЗД, която разпоредба изисква уговорките да се обсъждат във взаимната им връзка, налага извод, че завещателят не е имал намерение да изключи влоговете от разпоредителната власт на съпругата си, в случай че тя го надживее. Що се касае до довода, че правото на Д. М. – В. да се ползва от завещанието е преклудирано поради непредставянето му по делбеното дело между същите страни, то тази преклузия има действие само за това производство, в което правата по завещанието не са надлежно заявени от правоимащия. Процесуалните преклузии в друго исково производство обаче нямат правопогасяващо действие за субективните материални права, които страната е пропуснала да упражни в другия процес. Погасяването на вземанията става само чрез изпълнение или по установените в раздел V ЗЗД способи. Затова пропускът да се представи завещание в друго исково производство няма за последица изгубване на правото на наследяване по завещание от облагодетелстваното лице. Предвид изложеното ищецът няма вземане срещу правоприемника на Д. М. – В. за изравняване на неоснователно обогатяване, произтекло от изтегляне на сумите по влоговете, останали в наследство от М. В.. Предявеният иск за защита на това вземане е неоснователен и следва да се отхвърли поради липса на активна материалноправна легитимация, в който случай поставените от жалбоподателката правни въпроси в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК нямат значение за производството. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 2876 от 26.04.2017 г. по гр. дело № 10951/2016 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. В., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против В. М. С., Е. [ЕГН], [населено място], [жк], [жилищен адрес] иск за сумата 22 293, 10 лв, представляваща половината от изтеглените от нея без основание от банковите сметки на М. Н. В. пари, със законната лихва върху тази сума от 02.12.2013 г. и разноските по делото. ОСЪЖДА Н. М. В., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на В. М. С., Е. [ЕГН], [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата 975, 90 лв (деветстотин седемдесет и пет лева, деветдесет стотинки) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.