Решение № 351 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2013 г.

Решение № 351 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2013 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Лост Сити" ООД - гр. Стара Загора чрез процесуалния си представител адв. Ивелина Илиева срещу решение № 532/8.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3274/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 16251200149/27.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, частично потвърден с решение № 1257/27.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в размер на 481 369,04 лв., ведно с начислените лихви по фактури, издадени от "Делев" ЕООД за месеците януари, февруари и октомври 2009 г. за 23 316,29 лв. по 5 бр. фактури за нерафинирано олио и трици, от "Димекс 2007" ЕООД за месеците януари, февруари, април, май и октомври 2009 г. за 164 533,07 лв. по 32 бр. фактури за пшеница, овес и слънчоглед, от "Сатком" ООД за месеците януари, февруари, март и април 2009 г. за 49 450,66 лв. по 8 бр. фактури за нерафинирано олио, трици и фуражно брашно, от "Агропол" ООД за месеците февруари, март, април и май 2009 г. за 40 973,16 лв. по 11 бр. фактури за рапица, от "Агро трейдинг груп-1" ООД за месец февруари 2009 г. за 32 400 лв. по 5 бр. фактури за рапица и от "Страгъл комерс" ЕООД за месеците август и септември 2009 г., март, април, май, юни и юли 2010 г. в размер на 91 569,26 лв. по 15 бр. фактури за овес, рапица, слънчоглед, ечемик и пшеница, от "Конкорт" ЕООД за месец ноември 2009 г. за 16 533,92 лв. по една фактура за рапица, от "Алексер" ЕООД за месец януари 2010 г. в размер на 1 475,52 лв. по една фактура, от "Мари" ЕООД за месеците януари, февруари, април и октомври 2010 г. в размер на 59 153,96 лв. по 15 бр. фактури, от "Кридан" ООД за месец март 2010 г. в размер на 2 784 лв. по една фактура. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че решението е необосновано, тъй като противоречи с опитните правила при извличане на правни последици от преценката на доказателства. Отделно от това касаторът е изложил оплакване, че не са преценени доказателствата по делото, тъй като съдът е преразказал изводите в решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив и не е обсъдил всички доказателства. Относно неправилното прилагане на материалния закон, касаторът се оплаква, че съдът не е обърнал внимание на приложимите правни норми, уреждащ прехвърлянето на собствеността на стоката по правилата на чл. 24 ЗЗД. Възразява се, че от представените ревизионни актове на доставчиците се установява, че начисленият ДДС е признат и по този начин приходният орган е начислил два пъти данъка, а това е предмет на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС. Сочи се в касационната жалба на съдебна практика на СЕС в Люксембург - решения по дела С-285/11, С-324/11, С-80/11 и С-142/11. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Витанов, който е представил и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Василева я оспорва и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е направил обобщаващ извод, че от събраните по делото доказателства не е установено реалното предаване на процесните стоки, поради което е направил извод, че те не са реално извършени от издателите на фактурите и затова са възприети констатациите на приходните органи, включително и за основанието, на което данъчният кредит е отказан - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Прието е от съда, че и в ревизионния акт и в решението на решаващия орган са изложени подробни мотиви защо органите по приходите приемат, че процесните доставки не са реално осъществени и тези мотиви са споделени от съда. Според съда, нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното са представени доказателства за кадровата и материално-техническа обезпеченост на процесните доставки и затова се налагал безспорният извод за липсата на действителното им осъществяване. Посочено е в решението, че в случая е извършено само префактуриране на доставки с едни и същи количества и видове зърно, в един и същи ден от месеца, а впоследствие 90 на сто от зърното е изнесено за Гърция, като по този начин са извършени ВОД на стоки, за които "Лост Сити" ООД не е начислило ДДС. Преповторени са изводите на приходните органи, че голяма част от доставчиците по веригите в техните писмени обяснения е посочено, че те са само посредници и нямат информация относно това кой товари стоките, кой ги разтоварва, от кой конкретен обект са натоварени и съответно на кой обект за разтоварени. В останалата част на решението е цитирана съдебна практика на СЕС в Люксембург. Обжалваното решение е неправилно постановено. Задължение на съда е да извърши преценка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит от получателя на стоките, поради което е необходимо да се извърши задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства - тези в хода на ревизията и в съдебното производство. В процесния случай първоинстанционният съд е преповторил изцяло мотивите на решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив по повод жалбата на "Лост Сити" ООД по административен ред срещу ревизионния акт, а не е извършил собствена преценка и анализ на доказателствата. Първостепенна задача на съда като съд по същество на основание чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК е да обсъди всички доказателства поединично и в тяхната съвкупност и само тогава може да даде категоричен отговор на поставения му от жалбоподателя въпрос - правилно ли са установени с ревизионния акт данъчни задължения, които в случая са по повод на отказан данъчен кредит, упражнен от касатора. Съдът не е спазил задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Мотивите, въз основа на които е постановил обжалвания пред настоящия съд правен резултат представляват само констатираните изводи от решаващия орган в хода на административното обжалване на ревизионния акт, но съдът няма собствени изводи въз, тъй като не е извършил собствена преценка на доказателства. Мотивите в обжалвания съдебен акт са общи и не отговарят на законовите изисквания за съдържание на първоинстанционния съдебен акт по данъчни дела. Ведно с всички събрани в хода на ревизията доказателства е следвало да се обсъдят и представените в съдебното производство доказателства, вкл. и ревизионни актове на преките доставчици, за които касаторът твърди, че в тези актове на доставчиците им е признат данъчен кредит от преходните доставки, но обсъждане от страна на първоинстанционния съд дали това е така липсва. Решението на съда е постановено без обсъждане на всички относими към правния спор доказателства, а по-скоро има характер на касационно решение, но не и такова като на съд по същество, съобразно чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Липсата на собствени мотиви относно анализа на доказателства е пречка за настоящата касационна инстанция да постанови решение по същество, тъй като не може за първи път обсъждането на доказателствата от съд да се извърши от касационната съдебна инстанция. Наличието на подробни мотиви в решението на решаващия орган, както и такива констатации в ревизионния акт и доклад, не освобождават първоинстанционния съд да анализира самостоятелно всички писмени доказателства и доказателствени средства и само по този начин ще изпълни задължението си по чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Изводът на съда, че е извършено префактуриране на процесните стоки, може да бъде направен, само ако се извърши задълбочена преценка на всички доказателства по делото, а не да бъде преповтаряно от изводите на приходните органи. Проверка и преценка на доказателствата се извършва от съда по същество и въз основа на това съдът излага и своите правни изводи и в никакъв случай тя не може да бъде само чрез преповтаряне на констатациите на ревизионния акт, респ. мотивите на решаващия административен орган, а както вече неколкократно се посочи чрез излагане на собствени мотиви. В този смисъл настоящият съд изцяло подкрепя оплакванията на касатора, че в обжалваното решение липсват правни изводи по отношение съществото на спора и анализ на доказателствата. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и затова решението следва да бъде отменено. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че след отмяна на решението на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото ще следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да извърши обстойна преценка на всички събрани по делото доказателства, както в ревизионното производство, така и пред съда и въз основа на това да направи правните си изводи дали установените с ревизионния акт задължения за ДДС са законосъобразно определени, както и налице ли е връзка между процесните доставки и извършените впоследствие от "Лост сити" ООД вътреобщностни доставки (ВОД) за Гърция. Юрисконсултско възнаграждение на ответника в касационното производство не се присъжда на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,