Решение № 58 от 24.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2019 г.

Решение № 58 от 24.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Балкан – север" АД против решение № 124/22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 60/2019 г. от състав на Окръжен съд – Плевен. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 885/03.12.2019 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, налице ли е обективна невъзможност за работодателя по смисъла на чл. 328, ал. 12 КТ в случай, че възстановен с влязло в сила решение работник, следва да бъде възстановен на работно място по длъжностна характеристика, дейността по която вече не се осъществява от работодателя. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното: Обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 12 КТ означава, че е създадена нова фактическа обстановка при изпълнението на трудовите задължения, била за работодателя, било за работника по трудовото правоотношение, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. В случаите, в които с влязло в сила решение работник следва да бъде възстановен на работно място по длъжностна характеристика, дейността по която вече не се осъществява от работодателя, последният разполага с възможностите да прекрати трудовото правоотношение на основание съкращение в щата, ако щатната длъжност не съществува по щатното разписание или с оглед намаляването на обема на работата, на предвиденото в разпоредбата на чл. 328 КТ основание за това. В тези случаи обаче не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 12 КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното: Ищецът е заемал длъжността "работник паркинг" при ответното дружество. От представеният по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на ответника от 29.03.2018 г. се установява, че дейността по стопанисването на паркинга, на който се е осъществявала трудовата дейност на ищеца е преустановена, като по този въпрос липсва спор по делото. Ищецът е подал молба за възстановяване на работа, с оглед влизане в сила на съдебното решение, с което предходно уволнение е било отменено от съда като незаконосъобразно, на 26.07.2018 г., като предвид последиците от влязлото в сила решение, работодателят е длъжен да възстанови работника на заеманата преди уволнението длъжност. С оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, за работодателя не е съществувала възможността на прекрати законосъобразно трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 12 КТ. За него е съществувала правната възможност да прекрати правоотношението на друго правно основание, ако са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2 или т. 3 КТ – поради съкращение в щата или поради намаляване обема на работата. Дали в случая са налице тези предпоставки не е предмет на спора, като относимо е единствено обстоятелството, че на посоченото в заповедта правно основание, същата е незаконосъобразна. Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ основателни въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника касационната жалба следва да се присъдят направените разноски пред ВКС, в размер на 500 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, съставът на ВКС