Решение № 15759 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 703/2013 г.

Решение № 15759 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 703/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Плевен против решение № 694 от 12.12.2012 г., постановено по адм. дело № 702/2012 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед рег. № 2168/16.07.2012 г. на същия административен орган, с която на Венелин Илиев Илиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Илиев против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 228, т. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) директорът на ОД на МВР - Плевен е компетентен да санкционира дисциплинарно държавните служители от кат. Е. Аргументирани и в съответствие със закона са и заключенията на съдебния състав, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в нарушение на нормативно установената форма, тъй като не съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В акта не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, въз основа на които то е установено, както и конкретни действия на служителя, несъвместими със заемането на държавна служба в МВР. В заповедта е посочено, че на 16.02.2012 г. полицай Илиев, младши автоконтрольор в "Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Плевен е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 20 - П/ 2011 по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура и спрямо него е постановена мярка за неотклонение "парична гаранция" за това, че на 13.09.2011 г. около 12.00 часа в с. Българене е поискал и получил дар, който не му се следва от гражданин, за да не му състави акт за нарушение по Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 302, т. 1, ал. 2, вр. с чл. 301, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК. Поради това и поради обстоятелството, че привличането на служителя като обвиняем за извършване на умишлено престъпление от общ характер и налагането на мярка за неотклонение е станало достояние на други служители на МВР и на граждани чрез средствата за масово осведомяване, е направен извод, че деянията на служителя са в нарушение на т. 7, т. 8 и т. 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и с тях е уронен престижа на службата. По тези причини поведението на служителя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). При тези факти правилно от страна на съдебния състав е преценено, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия на Илиев, уронващи престижа на службата. Посочени са привличането на служителя като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, както и взетата по отношение на него мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащи общовалидни морални норми, водещи до накърняване на престижа на полицейската институция. Както повдигнатото обвинение, така и медийните публикации са обстоятелства, които не са настъпили по волята на служителя, поради което не могат да се възприемат като описание на нарушението. Освен това независимо от предприетите по отношение на служителя мерки на процесуална принуда и медийния отзвук дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с общовалидни ценности и е в нарушение на морално - етични правила, уронващо престижа на службата. В случая това не е направено, т. е. в акта, а също и в предхождащите издаването му документи не са изложени факти, очертаващи допуснатото нарушение. Освен това констатациите на дисциплинарно - разследващия орган, изложени в обобщената справка рег. № 15238/11.05.2012 г., цитирана в заповедта, са противоречиви. От една страна е прието, че събраните доказателства не установяват категорично обстоятелството, че служителят е приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба и не са налице основания за реализиране на дисциплинарната му отговорност, а от друга страна са цитирани действията на органите на предварителното производство и въз основа на тях е направено заключение, че служителят следва да бъде санкциониран по дисциплинарен ред. При тези противоречия справката не е достатъчна да мотивира заповедта за налагане на наказание и органът е следвало да изложи самостоятелни съображения за причините, поради които възприема едното от заключенията и квалифицира извършеното от служителя като нарушение на нормите на т. 7, т. 8 и т. 92 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Заповедта е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с чл. 230, ал. 3 от ЗМВР от страна на дисциплинарно - разследващия орган не са предприети действия за установяване на дисциплинарното нарушение. Констатациите в обобщената справка са противоречиви и не изясняват поведението на служителя, а описват извършеното от органите на наказателното производство по следственото дело, по което служителят е привлечен като обвиняем. По този начин в нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР заповедта е издадена и наказанието е наложено, без да са събрани и оценени всички доказателства от значение за случая и без да са изяснени релевантните факти. Представеният протокол от разпит на свидетел с тайна самоличност в случая не е достатъчно доказателство, тъй като показанията на очевидеца не могат да се свържат конкретно с личността на наказания служител. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила и описаните по-горе формални несъответствия с изискванията на закона са съществени, тъй като ограничават правото на защита на дисциплинарно наказания служител, който фактически не е известен за причините, поради които е санкциониран. Освен това липсата на конкретни факти води до невъзможност да се прецени осъществяването на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, а това обосновава и извод за издаване на заповедта в противоречие и с материалния закон. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание за извършени деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. В случая факти, очертаващи конкретно поведение на Илиев, което да се квалифицира по този начин не са изложени, а липсват и доказателства в този смисъл. Това налага заключението, възприето и от административния съд, че заповедта е постановена, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя - нарушение, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен следва да заплати на Илиев сумата 700.00 лв. разноски в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,