Решение № 11095 от 24.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12347/2012 г.

Решение № 11095 от 24.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12347/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от "Епро Енерджи Ве Ендустри Тесеслери Иншаат Санайю Ве Тиджарет" АД - Клон България и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на Националната агенция за приходите - Пловдив (ДД"ОДОП" с предишно наименование на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите) против решение № 1901/03.08.2012 г., постановено по адм. д. 571/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. По делото е постъпила касационна жалба от ДД"ОДОП" против същото решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 16251000036 от 18.11.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, изменен и потвърден с Решение № 75/27.01.2011 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА с която на "Епро Енерджи Ве Ендустри Тесеслери Иншаат Санайю Ве Тиджарет АД - Клон България", клон на чуждестранен търговец, са определени публични задължения за внасяне както следва: за данък по чл. 204 от ЗКПО за 2008 г. за разликата от 10 089,91 лева до пълния установен раз-мер от 12 115,26 лева; за данък по чл. 204 от ЗКПО за 2009 г. за разликата от 11 598,25 лева до пълния установен размер от 14 449,12 лева, ведно с прилежащите на това задължение лихви за забава за разликата от 1 600,12 лева до пълния установен размер от 1 761 лева; за лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на допълнително установеното задължение за заплащане на вноски за ДОО за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г., за разликата от 1 198,55 лева до пълния установен размер от 4 436,98 лева; допълнително установено задължение за вноски за ДОО за месец 05.2009 г. за разликата от 2 986,86 лева, до пълния установен размер от 3 758,63 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ДОО за месец 06.2009 г. за разликата от 2 037,30 лева до пълния установен размер от 3 680,39 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за ДОО за месец 07.2009 г. за разликата от 373,95 лева до пълния установен размер от 3 578,76 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ДОО за месец 08.2009 г. за разликата от 939,80 лева до пълния установен размер от 3 401,55 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ДОО за месец 09.2009 г. за разликата от 1 788,85 лева до пълния установен размер от 2 343,60, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ЗО за месец 05.2009 г. за разликата от 1 764,42 лева до пълния установен размер от 2 110,11 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ЗО за месец 06.2009 г. за разликата от 1 203,49 лева до пълния определен размер от 2 073,46 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ЗО за месец 07.2009 г. за разликата от 221,85 лева до пълния установен размер от 2 009,13 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ЗО за месец 08.2009 г. за разликата от 558,44 лева, до пълния установен размер от 1 909,64 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ЗО за месец 09.2009 г. за разликата от 1 043,28 лева, до пълния установен размер от 1 334,33 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ДЗПО - УПФ за месец 05.2009 г. за разликата от 983,09 лева, до пълния установен размер от 989,11 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ДЗПО - УПФ за месец 06.2009 г. за разликата от 670,55 лева до пълния установен размер от 984,89 лева, ведно със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ДЗПО - УПФ за месец 07.2009 г. за разликата от 125,22 лева до пълния установен размер от 941,78 лева, вед-но със съответните лихви за забава; допълнително установено задължение за вноски за ДЗПО - УПФ за месец 08.2009 г. за разликата от 316,69 лева до пълния установен размер от 895,15 лева, ведно със съответните лихви за забава и допълнително установено задължение за вноски за ДЗПО - УПФ за месец 09.2009 г. за разликата от 558,54 лева до пълния установен размер от 658,88 лева, ведно със съответните лихви за забава. Ответникът по тази касационна жалба "Епро Енерджи Ве Ендустри Тесеслери Иншаат Санайю Ве Тиджарет" АД - Клон България я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор. Постъпила е касационна жалба от "Епро Енерджи Ве Ендустри Тесеслери Иншаат Санайю Ве Тиджарет" АД - Клон България против частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 16251000036 от 18.11.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, изменен и потвърден с Решение № 75/27.01.2011 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. Ответникът по тази касационна жалба директор на ДД"ОДОП", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, изразил е писмено становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на ДД"ОДОП" и основателност на касационната жалба на "Епро Енерджи Ве Ендустри Тесеслери Иншаат Санайю Ве Тиджарет" АД - Клон България . Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество касационната жалба на ДД "ОДОП" е неоснователна, а на "Епро Енерджи Ве Ендустри Тесеслери Иншаат Санайю Ве Тиджарет" АД - Клон България, частично основателна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че за целите на данъчното облагане по ЗДДС клонът на чуждестранното лице се счита за самостоятелен субект. Извод за това съдът e направил въз основа на разпоредбата на чл. 121, ал. 6 ППЗДДС, според която клоновете на чуждестранните лица се разчитат с бюджета самостоятелно, за разлика от клоновете на местните лица (ал. 3 на чл. 121 от ППЗДДС). В подкрепа на това становище се е позовал и на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС, която регламентира приложението на общите правила на закона, относно режима на доставките между лице, установено на територията на държава членка и негови клонове, установени на територията на Република България, за разлика от доставката по ал. 1 на същия текст, приета за вътрешен оборот и отнасяща се за доставки между клонове, установени на територията на страната в състава на лице, установено също на територията на страната. Въз основа на тези съображения съдът е счел, че жалбоподателят представлява самостоятелен субект във връзка с облагането по ЗДДС. По отношение на ЗКПО е приел за изрична разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от същия закон, съобразно която данъчно задължени лица по този закон са именно "работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи, предвидени в част четвърта". Съответно именно работодателят е и задължено лице във връзка с внасянето на дължимите видове осигуровки за наетите от него работници и служители, тъй като в крайна cметка предмет на оспорване в съдебното производство са именно определените задължения по ЗДДС, по чл. 204 от ЗКПО, относно разходите посочени в т. 2 от същата правна норма, и за дължимите вноски към фондовете на социалното и здравното осигуряване. Административният съд е приел като основен предмет на спора обстоятелството дали безплатната храна е предоставена по реда на чл. 285 от КТ при спазване на всички нормативно предвидени изисква-ния за това на Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена от Министерството на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазванетона, или тези изисквания не са спазени. За изясняване на спора съдът е приел данни от измерванията на температурата от длъжностни лица на НИМХ, Филиал - Гълъбово. По делото на следващо място е изслушано и прието от съда заключение по допуснатата ССчЕ, което като компетентно изготвено, съответно на събрания по делото доказателствен материал, съдът е кредитирал изцяло. От констатациите на вещото лице, съдът е констатирал, че при използване данните на НИМХ, цитирани по-горе, действително са налице определени дни през процесните данъчни периоди, които не отговарят на изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г., данните за които са обобщени в Таблица 1 в Констативно съобразителната част на заключението, при отговора на Въпрос № 1 /л. 1430 от делото/. При това положение съдът прави следните правни изводи - че изцяло следва да намери приложение нормата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, според която за доставка на стока е и "отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит". По отношение ЗКПО първоинстанционният съд е приел, че след като по делото частично се е установило, че разходите за безплатна храна не могат да бъдат третирани като такива по смисъла на чл. 285 от КТ във вр. с Наредба № 11 от 21.12.2005 г., то същите правилно и законосъобразно са възприети от органите по приходите като такива, извършени на основание чл. 294 от Кодекса на труда, поради което на основание чл. 204, т. 2 от ЗКПО са обложени с данък върху разходите социалните разходи, предоставени в натура на работниците и служителите, като не се спори по делото, че същите са и документално обосновани. Позовал се е на заключението на експертизата, за да промени ревзионния акт в тази му част и частта относно установените задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ. Решението е частично правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ДД "ОДОП" относно недопустимостта на решението. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че за целите на данъчното облагане по ЗДДС клонът на чуждестранното лице се счита за самостоятелен субект и може да участва в административния процес, тъй като притежава субективни права и задължения. Съдът е изложил подробни мотиви и аргументи от разпоредбата на чл. 121, ал. 6 и чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС, които настоящата инстанция споделя и не следва да преповтаря. Аналогично следва да бъдат отхвърлени и възраженията относно кредитирането на писмени доказателства, представени в хода на съдебното обжалване от страна на жалбоподателя, тъй като същите са допустими и относими. Няма основание да не се кредитират тези доказателства само поради фазата на производството, на която са представени. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в процеса няма никакви пречки да се ангажират и доказателства в съдебната фаза на оспорването на РА и същите да бъдат ценени наред с останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение касационната жалба на "Епро Енерджи Ве Ендустри Тесеслери Иншаат Санайю Ве Тиджарет" АД настоящият състав намира за основателни оплакванията за неправилно приложение на материалния закон относно начисленото ДДС върху безплатната храна, раздадена на основание чл. 285 от КТ. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая е ирелевантен въпросът дали раздадената безплатна храна на работниците и служители е в изпълнение на задължението по чл. 285 от КТ и спазени ли са изискванията на Наредба № 11 от 21.12.2005 г., тъй като във всички случаи на безплатно предоставена храна е налице безвъзмездна доставка, която следва да се приравни на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 16, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета. Цитираното от първоинстанционният съд решение на СЕС касае различна хипотеза: раздадена храна на преференциални цени на персонал на хотел и не може да намери приложение в настоящия казус. Относимо към спора е тълкуването на чл. 6, § 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, съдържащо се в Решение на Съда на Европейския съюз от 11 декември 2008 г. по дело С-371/07, Danfoss A/S, AstraZeneca A/S срещу Skatteministeriet, според което " чл. 6, § 2 от Шеста директива 77/388 трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба, от една страна, не се отнася до предоставянето на безплатна храна в столовете на предприятия на лица, с които са установени делови отношения, по повод на събрания, които се провеждат в помещенията на тези предприятия, когато от обективни данни следва Ч като това трябва да се провери от препращащата юрисдикция Ч че тази храна се предоставя за строго професионални цели. От друга страна, посочената разпоредба по принцип се отнася до предоставянето на безплатна храна от предприятие на персонала му в помещенията на предприятието, освен ако Ч като това също трябва да се провери от препращащата юрисдикция Ч изискванията на предприятието, като това да се гарантират непрекъснатостта и нормалният ход на работните събрания, не налагат работодателят да гарантира предоставянето на храна." Доколкото по настоящето дело се доказа съгласно заключението на вещото лице, че не винаги са били налице условията на чл. 285 от КТ, то само в този случай следва да се приложи чл. 6, ал. 3 от ЗДДС, като се корегира ревизионния акт в тази му част. Следва да се отбележи, че заключението на вещото лице Райчев е прието и неоспорено от страните, поради което направените възражения от жалбоподателя в касационната жалба за включени периоди извън обхвата на ревизионния акт, както и извършване на допълнителни изчисления, касаещи спорните обстоятелства, е следвало да бъдат направени в съдебното заседание по приемането му. В останалата част от решението, изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция, същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, осмо отделение