Решение № 10656 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7935/2026 г.
ВАСОсмо отделение27.10.2026 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27916 от 10.07.2026г., постановено по дело № 8745/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт с № Р-22002224001056-091-001/19.09.2024 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 683/04.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София, в частта, с която на „СС Кънстракшън“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.06.2022 г. до 31.12.2022 г. за сумата над 1481,73 лева до 191 481,73 лева главница и за сумата над 351,80 лева до 45 517,28 лева лихви. ОСЪЖДА Национална агенция за приходи да заплати в полза на „СС Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК 204006967, сумата от 8 520 евро ( осем хиляди петстотин и двадесет евро), представляваща сторени разноски за адокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на НАП, чрез юрк. Иванова, против Решение № 27916 от 10.07.2026г., постановено по дело № 8745/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт с № Р-22002224001056-091-001/19.09.2024 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 683/04.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София, в частта, с която на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.06.2022 г. до 31.12.2022 г. за сумата над 1481,73 лева до 191 481,73 лева главница и за сумата над 351,80 лева до 45 517,28 лева лихви. В отхърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в полза на ревизираното дружество е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки, съобразно тяхната реализация и документиране. Твърди се неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, основно свързани с това, че административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява реално предоставяне на СМР, посочени в процесните фактури от доставчиците „Нира Строй 22“ ЕООД и „Рентал Сървис“ ЕООД. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- „СС Кънстракшън“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Младенов, оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище и претендира присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22002224001056-091-001/19.09.2024 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 683/04.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София, с който в тежест на - „СС Кънстракшън“ ЕООД, са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 235 604,35 лв., в т.ч. допълнително установени задължения за ДДС в размер на 190 087.07 лв. за периодите м. 06.2022 г., м. 08.2022 г., м. 11.2022 г. и м. 12.2022 г и са начислени лихви в размер на 45 517, 28 лв. Приходната администрация е констатирала, че събраните в хода на ревизията доказателства не могат до обосноват извод за наличието на реално получени доставки от посоченото във фактурата дружество. Липсвали доказателства, свързани с наличието на необходимата техническа и материална обезпеченост на доставчика за осъществяване на изброените в протокола за приемане СМР. Органите по приходите са формирали извод, че е налице предметът на фактурираните доставки - извършени са цитираните СМР, но действителните изпълнители на тези услуги не са „РЕНТАЛ СЪРВИСИС“ ЕООД и „НИРА СТРОЙ 22“ ЕООД в качество си на подизпълнители, както ревизираното лице декларира и претендира. За да достигне до извод за частична незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че реалното изпълнение на фактурираните СМР се установява от представените договори, фактури, актове образец 19, приемо-предавателни протоколи, доказателства за извършени плащания и заключението на съдебно-техническата експертиза, които са преценени в тяхната съвкупност. Констатирани са съответствия между договорените и изпълнените работи и последващото използване на резултата от доставките в икономическата дейност на дружеството. Обстоятелствата относно кадровата и техническата обезпеченост на доставчиците, както и затрудненията при установяване на контакт с техни представители, не опровергават доказателствата за реално извършените доставки. Липсата на собствен персонал или материални ресурси не представлява самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Според съда са издадени и осчетоводени фактури, съдържащи всички необходими реквизити по ЗДДС. Доставката на услугите / СМР/ е доказана и реално извършена, поради наличието на всички необходими документи, индивидуализиращи услугите, както и доказващи тяхното приемане след изпълнението. Полученото като услуги по процесните доставки е последващо реализирано в икономическата дейност на "СС Кънстракшън" ЕООД като сградата е завършена, а обектите в нея /апартаменти/ са продадени на купувачи. По тези съображения, кредитирайки съдебно-техническата експертиза, АССГ е счел, че са налице реални доставки по фактурите, издадени от „НИРА СТРОЙ 22“ ЕООД и „РЕНТАЛ СЪРВИС“ ЕООД. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно АССГ е формирал извод, че реалното извършване на процесните СМР е доказано чрез съвкупността от събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. По делото са ангажирани договор от 17.01.2022 г. с „НИРА СТРОЙ 22“ ЕООД и договор от 01.11.2022 г. с „РЕНТАЛ СЪРВИСИС“ ЕООД, съдържащи конкретизация на възложените дейности и количествено-стойностни сметки, процесните фактури, актове образец 19 за установяване и приемане на извършените СМР, протоколи за предаване на строителната площадка, линейни графици, както и банкови извлечения, удостоверяващи извършените плащания. Данните в договорите и актовете образец 19 съответстват на предмета и стойностите на фактурираните доставки, а плащанията са извършени по банков път. Установено е и последващото използване на резултата от строителните работи в икономическата дейност на ревизираното дружество чрез завършването на сградата и продажбата на обекти в нея. В подрекепа на изложенито е и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е съпоставило договорените и фактурираните дейности с представените актове за приемане на СМР и е установило съответствие по вид, количество и стойност на работите, възложени на двамата доставчици. Констатираните несъответствия между отделни актове за скрити работи и актове образец 19 са обсъдени от експерта, включително с оглед ограничения достъп до част от обектите при извършения оглед. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на фактурираната облагаемата доставка. В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. За пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 Съдът припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация, за да установи последните. Обосновано АССГ е счел, че между страните са безспорни формалните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Верни са изводите и относно получаването на стоки и услуги от посочения вид от ревизираното лице и последващото им използване за целите на неговата независима икономическа дейност. Спорът е за материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит, а разрешаването му е обусловено от отговора на въпроса дали доставките са осъществени именно от издателите на горепосочените фактури. Поледователно е разбирането на ВАС, че сами по себе си нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя и да са самостоятелно основание за отричане на правото на приспадане на данъчен кредит. Това разбиране е в унисон с разясненията, дадени с т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според които "когато доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". СЕС подчертава още, че "не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчно задълженото лице право да приспадне на данъчен кредит за предоставените му стоки или услуги, поради това, че издателят на фактурите или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, разходите за услугата в счетоводната им документация са неоправдани или в някои документи липсват подписи на посочените като доставчици лица, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. /С-80/11 и С-142-11/. При така очертаните параметри на дължимата преценка, изводът за реалното извършване на спорните доставки е обусловен от съвкупния анализ на събраните относими доказателства, ценени и като източник на обективни данни за евентуална злоупотреба. Необосновано е възражението на приходната администрация за нереално изпълнение на процесните доставки от прекия доставчик, обоснован с аргументи за липсата на доказателства за кадрова обезпеченост на изпълнителите по процесните доставки. Следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците не е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и в този смисъл е постоянната практика на СЕС, в т. ч. решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в редица решения на ВАС. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Не са налице доказателства за наличие на знание у получателя за данъчна измама и от неговите доставчици, такава не е установена и от приходните органи. Приходната администрация не оспорва извършването на фактурираните доставки, а твърди, че липсват доказателства / кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците за извършването на услугите. Но липсват конкретни обективни факти и твърдения, обусловили извода на данъчните органи, че са създадени изскуствени условия за претендиране на правото на данъчен кредит от получателя на доставката. Предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалните и процесуалните изисквания или предпоставки, които обуславят това право, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., по дело C-80/11 и C-142/11, т. 37 и 38, от 3 октомври 2019 г., C-329/18, т. 27 и от 16 октомври 2019 г.). Материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена. Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите услуги и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решение от 6 септември 2012 г., Tоth, C-324/11). В обощение обосновано административният съд е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до правилен извод, че съобразно тях като кореспондиращи помежду се установява реално извършване на фактурираните доставки от „Нира Строй 22“ ЕООД и „Рентал Сървис“ ЕООД. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 8520 евро разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
Цитирани разпоредби
7- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 71, т. 1 ЗДДС
- чл. 160, ал. 7
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 68, ал. 1