Решение № 14702 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8483/2016 г.

Решение № 14702 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8483/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. и Н. Д. Ч., срещу Решение № 1050/30.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1888/2015 г. по описа на Административен съд Б.. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Иска отмяната му като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Н. Ч. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на Н. Ч. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. Б., в определен в исковата молба период. Искът се основава на твърдяно неосигуряване на адекватни хигиенно-битови условия и медицинско обслужване в този затвор, където в посочения в исковата молба период е изтърпявал наказание. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточнени с допълнителна такава и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Ч. иск. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото са установени и доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в З. Б. в периода, предмет на исковата молба.. Доводите на касационните жалбоподатели за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационните жалбоподатели неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на хигиенно-битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на посочената разпоредба въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди, и е в съответствие със закона и относимата съдебната практика. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в З. Б., където е изтърпявал наказанието си през процесния период ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия в периода, предмет на исковата молба несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Черкезов, че размерът на присъденото обезщетение не съответства на установените по делото обстоятелства относно липсата на адекватно, в предвидения по закон обем медицинско обслужване. Както правилно е приел първоинстанционния съд, по делото не се установява на ищеца да е била нужна, но непредоставена дължима се медицинска помощ. Що се касае до изложените доводи, че неизпълнението на вменени от чл. 158 ЗИНЗС изисквания за контрол от страна на медицински специалисти е допринесло за установените по делото хигиенно-битови условия, при които ищецът е изтърпявал наказанието си в процесния период следва да се отбележи, че съдът е определил размера на дължимото се обезщетение при правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, съобразно кумулативният ефект на въздействие върху ищеца на условията, при които е изтърпявал наказание. При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед този резултат по делото искането на касационния жалбоподател ГД "ИН" за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде отхвърлено По делото е постъпило искане от председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на изплатеното на адвоката, осъществил правната помощ на ищеца възнаграждение в размер на 200 лева.. На основание чл. 27а от закона за правната помощ и чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс, от ответника по делото се дължи изплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от иска. При предявен иск за сумата от 126 000 лева, частично уважен за сума в размер на 4 350 лева следва на Националното бюро за правна помощ да се присъди сума в размер на 6.90 лева адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 78, ал. 7 ГПК, Върховният административен съд, трето отделение