Решение № 7495 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2659/2019 г.

Решение № 7495 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2659/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Ватия Холдинг" АД с ЕИК 175080698 и с адрес на управление гр. София, комплекс ЕСТЕ, ул. "Самоков" № 28"И", представлявано от изпълнителния директор Г. С. Подадена е чрез юриск. Колева, против Решение № 767 от 11.12.2018 г., постановено по административно дело № 525 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2018 година. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано. Оспорват се мотивите на решаващия съд по съществото на спора, като развиват съображения за незаконосъобразност на постановения административен акт. Счита, че не са налице предвидените в хипотезата на чл. 122, ал. 2, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Оспорва компетентността на директора на РИОСВ и приетата по делото експертиза, като смята, че е налице противоречие в заключението на вещото лице по делото относно местоположението на обекта и че съдът не е съобразил решението си с действащата към датата на сключване на концесионния договор 18.12.2006 г. разпоредба на чл. 37, ал. 2 от Закона за подземните богатства (редакция в ДВ бр. 86 от 30.09.2003 г). Ответникът – Директор на РИОС Пазарджик в представено писмено становище, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокуратурата оспореното решение на АС-Пазарджик е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Оспорената заповед е издадена от компетентния по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ЗБР орган и в съответствие с административнопроизводствените правила и целта на закона, съдържа посочените в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити, изискуеми за акта, като издаден в писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като провери правилността на обжалваното решение, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Пазарджишкия административен съд е отхвърлил жалбата на "Ватия Холдинг" АД, гр. София срещу Заповед № РД 09-01/02.05.2018 г. на Директора на РИОСВ - Пазарджик за налагане на принудителна превантивна административна мярка. Процесната заповед е издадена на основание чл. 123, ал. 1 във връзка с чл. 122, ал. 2, т. 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), като административния орган спира депонирането на минни отпадъци извън концесионната площ на участък "Мали Кладни дял" - част от концесията на "Ватия Холдинг" АД за находище "Стрелча-Мерата" в землището на гр. Стрелча за която площ няма проведена процедура по чл. 31 от ЗБР и с цел предотвратяване увреждането на местообитания и на дивата флора и фауна и която площ попада в защитени зони, които са част от Европейската мрежа "Натура 2000" – защитени зони BG0002054 и BG0001389. Прието е, че мястото (насипище) където дружеството складира скалните материали е извън концесионната площ, било е гора, която е унищожена при насипване на минните отпадъци и че са налице стари насипища с площ 6. 5 дка, които също са извън концесионната площ. Констатирано е, че чрез насипването е унищожено природно местообитание, дъбови-габарови гори, които са предмет на опазване от защитена зона от мрежата "Натура 2000". Първоинстанционният съд е обсъдил събраните в административната преписка доказателства и основанията за издаване на заповедта и е достигнал до извода, че в концесионния договор липсват разпоредби, които да дават право на "Ватия Холдинг" АД да депонира минни отпадъци извън концесионната площ. Такива разпоредби липсват, както в цялостния проект за експлоатация на кариера "Стрелча-Мерата" така и в представения по делото План за управление на минните отпадъци от 2017 г. Обсъдил е обстоятелството, че едва в утвърдения Актуализиран план за управление на минните отпадъци е посочено, че част от съоръжението попада извън границите на предоставената концесия и не попада в границите на находището. Посочено е изрично, че площта на разположението на спорното насипище (табан) е изключителна държавна собственост, установена с Акт № 317. Съдът в мотивите си сочи още, че в писмото на зам. министъра на енергетиката, на което се позовава дружеството е посочено, че дейностите предвидени за изпълнение на ПУМО, следва да бъдат съобразени с влязлото в сила решение по ОВОС. Съдът е установил, че при издаване на заповедта административният орган е направил оценка на относимите в случая факти, при което правилно е приел, че в случая с оглед приложението на чл. 31, ал. 5 и ал. 7 от ЗБР и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони е задължително изготвянето на оценка за съвместимостта във всички защитени зони, без значение дали става въпрос за опазване на определени видове птици или за местообитания. Във връзка с възражението относно компетентността на издателя на обжалвания акт, съдът се е позовал на цитираната като основание за издаването в обжалвана заповед разпоредба на чл. 122, ал. 2, т. 2 ЗБР, която оправомощава директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите да налагат като принудителна административна мярка (ПАМ) спиране на дейности или обекти, които увреждат или замърсяват околната среда над допустимите норми в защитените зони. Решението е правилно. То е постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон и е обосновано. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. Първоинстанционният съд подробно е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря. Въз основа на извършена задълбочена проверка относно законосъобразността на оспорения ИАА към момента на издаването му с оглед всички основания по чл. 146 от АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност и липсата на основания за отмяната му. Процесната Заповед за налагане на превантивна принудителна административна мярка № РД-09-01/02.05.2018 г. на Директора на РИОСВ-Пазарджик е за спиране на депонирането на минни отпадъци извън концесионната площ на участък "Мали Кладни дял" - част от концесия на находище "Стрелча-Мерата" в землището на гр. Стрелча от титуляра на концесията "Ватия Холдинг" АД до провеждане на процедура по чл. 31 от ЗБР и приключването на тази процедура с окончателен, влязъл в законна сила административен акт, с който се съгласува/одобрява дейността по депониране на минни отпадъци извън концесионната площ. Издадена е от компетентния по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ЗБР орган. Предвид това, обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил възраженията на касатора за нищожност на оспорения ИАА. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и целта на закона, съдържа и посочените в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването и при правилно приложение на материалния закон. С оглед събраните по делото доказателства, са установени фактическите основания за издаване на заповедта, а именно - извършвана от страна на касатора дейност, която да уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми в защитени зони, съобразно регламентираното с визираната по-горе норма. От фактическа страна е установено наличието на ново насипище, което попада извън концесионната площ на участък "Мали Кладни дял", южно от него. Насипището попада в границите на защитена зона, част от Европейската мрежа "Натура 2000" и конкретно - в защитена зона "Средна гора" и преди образуването му територията е съставлявала гора, като част от тази гора към момента на извършване на проверката от служителите на РИОСВ-Пазарджик е била унищожена. Замърсяването е над допустимите норми поради обстоятелството, че е налице дейност - депониране на минни отпадъци в територия, съставляваща защитена зона, като във връзка с депонирането на тези отпадъци част от гората е била унищожена. Основния спорен въпрос в хода на процеса е относно мястото на новото насипище и дали то попада в защитена зона, като отговор е даден с обжалваното решение - мястото е извън концесионната площ на дружеството и попада в защитена зона, поради което следва да се спази процедурата по чл. 31 от ЗБР. В касационното производство не се представиха други доказателства, които да доведат до изводи обратни на приетите от първоинстанционния съд. Напротив, събраните по делото доказателства, включително и СТЕ установяват безспорно, че дружеството нито е собственик на земята на новото насипище, нито има споразумение за ползване на площ извън концесионната за складиране на минни отпадъци, още повече че независимо от собствеността на земята, след като попада в защитени зони спазването на ЗБР е задължително. Съдът не е допуснал и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За изясняване на спорните правоотношения е назначил и изслушал техническа експертизи, която е обсъждал в съвкупност с останалите доказателства по делото. В съдебното заседание, състояло се на 13.11.2018 г., в което е изслушано вещото лице, заключението не е било оспорено от страните, включително и от процесуалния представител на дружеството. Изложените в настоящата касационна жалба оплаквания относно техническата експертиза е процесуално недопустимо. Това е така, тъй като съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Ако жалбоподателя "Ватия Холдинг" АД по първоинстанционното дело е счел, че заключението не е достатъчно пълно, ясно, респ. е необосновано или будещо съмнения за правилността му, то той е следвало, докато трае изслушването, да изиска допълнителни или повторни заключения, респ. назначаване на повече вещи лица, съгласно разпоредбите на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК. В тази връзка несъстоятелни са доводите на дружеството, че не е налице предпоставката на чл. 122, ал. 2, т. 2 от ЗБР, която изисква установяване на увреждане или замърсяване на околната среда позовавайки се на извадката на ПУМО в която е отразено, че минните отпадъци генерирани при експлоатацията на находище "Стрелча-Мерата" са класифицирани като незамърсени почви и инертни отпадъци. Изрично в мотивите си първоинстанционния съд е анализирал посочените писмени доказателства - извадката от плана и писмото на зам. министъра и е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. последно. Спорът е относно дейността на дружеството по депониране на минни отпадъци извън концесионната площ и в защитени зони с което се нарушава ЗБР, а не относно характеристиката и класификацията на минните отпадъци. Неправилно е и позоваването на чл. 37, ал. 2 от Закона за подземните богатства /в приложимата редакция по ДВ бр. 86/30.09.2003 г. /, относим относно съхраняването и ползването на отпадъците от добива. Както се посочи по-горе в мотивите след като правилно е установил фактическата обстановка, съдът изчерпателно е обосновал тезата си, че Заповед № РД-09-01/02.05.2018 г. на Директора на РИОСВ-Пазарджик е правилен и законосъобразен административен акт. Съдът подробно е разгледал процедурата по издаване на горепосочения административен акт, като правилно е стигнал до извода, че административният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Прилагането на принудителната административна мярка е извършено с мотивирана заповед, в която е посочено основанието за налагане, видът и начинът на прилагане на съответната принудителна административна мярка. Спазена е и целта на закона. ЗБР и ЗООС са нормативните актове, които регулират отношенията между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие и опазване на околната среда в Република България. Околната среда е съществен фактор за качеството на живота и здравето на хората, поради което нейното опазване разбирано като комплекс от дейности, насочени към предотвратяване на деградацията на околната среда, към нейното възстановяване, запазване и подобряване, е едно от основните (конституционно установени) задължения на българската държава (чл. 15 от Конституцията), която в изпълнение на това свое задължение изгражда и осигурява функционирането и съхраняването на система от защитени зони и защитени територии като част от регионалната и световната мрежи от такива зони и територии в съответствие с международните договори по опазване на околната среда и биологичното разнообразие, по които Република България е страна - чл. 3, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 3 от Закона за защитените територии. Много подробни мотиви в тази насока са изложени в решението по адм. д. № 6992/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 767 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 525/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.