Решение № 182 от 24.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 740/2019 г.

Решение № 182 от 24.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 740/2019 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия А. Б. К., чрез защитника му адв. Д. М. и на частните обвинители О. А. А., Н. М. А. и Д. С. С., чрез повереника им адв. М. срещу решение № 277/21.11.2018 г. по внохд № 373/18 г. на Пловдивския апелативен съд. С жалбите страните по делото релевират оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Подсъдимият претендира неговото намаляване, а частните обвинители- връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и увеличаването му. Прокурорът от Върховната касационно прокуратура мотивира становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Същото становище изразяват и останалите частни обвинители. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 13/05.04.2018 г. по нохд № 585/17 г. Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия за виновен в това, че на 02.06.2016 г. при управление на л. а. "О. В. " в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост и при независимо съпричиняване със С. У. причинил смъртта на три лица /С. У., Б. А. и Б. Р. / и тежки и средни повреди на други три лица / Д. С., С. С. и Д. С. /, като деянието е извършено в пияно състояние, деецът е управлявал без правоспособност и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, 4 и 5, б. "Б" пр. 2 и чл. 58 а ал. 1 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода. Признал подсъдимия за виновен и по обвинението по чл. 343 б ал. 1 от НК, като го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. На осн. чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК определил общо наказание от шест години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено със споразумение по нохд № 1619/13 г. на РС гр. Казанлък. С решението, предмет на настоящата касационна проверка Старозагорският окръжен съд увеличил наказанието на седем години и четири месеца лишаване от свобода. Оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК и отменил присъдата в частта по чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК. Върховният касационен съд намира жалбите за неоснователни. Доводите в жалбата на частните обвинители, че съдът не е съобразил редица обстоятелства, отегчаващи отговорността на подсъдимия не могат да бъдат споделени. В мотивите към съдебния акт Старозагорският окръжен съд е изложил подробни и убедителни съображения за решението си да индивидуализира наказанието при относителна тежест на утежняващите обстоятелства. В тази посока са отчетени: броя на квалифициращите признаци на деянието, които значително надхвърлят необходимото за съставомерността, високата степен на алкохолна концентрация, големият брой жертви и пострадали, тежкото нарушение на режима на скоростта, съдебното минало на дееца и данните за предишни нарушения на ЗДП. Същите обстоятелства са цитирани в жалбата на частните обвинители като пренебрегнати от решаващия съд, което не отговаря на фактическото положение. В същото време окръжният съд правилно е съобразил при индивидуализацията на наказанието съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на другото превозно средство- пострадалият У., който е отнел предимството на лекия автомобил на подсъдимия и в значителна степен е допринесъл за настъпване на транспортното произшествие. Твърденията, че в тежест на подсъдимия следва да се оцени факта, че си е купил автомобил без да има правоспособност да го управлява, както и че не е зачетена възрастта на пострадалите не се споделят на касационния състав. Очевидно е, че купуването на автомобил не е обвързано с наличието на правоспособност за управлението му, защото няма законова разпоредба, която да поставя такова изискване към купувача. Наказуема е липсата на правоспособност само при управлението на превозното средство и това е едно от квалифициращите обстоятелства на конкретното деяние, съобразено от решаващия съд. Възрастта на жертвите не може да се отчита като утежняващ отговорността на дееца фактор, не само защото човешкият живот е еднакво ценен за всеки, но и защото деянието е осъществено при непредпазлива форма на вината и деецът не цели настъпването на смъртта на точно определени лица, в случая на тези млади хора. Затова касационният състав прие, че не са налице критериите по чл. 348, ал. 5 от НПК, които да налагат извод за явна заниженост на определената наказателна санкция. Липсват основания за отмяна на атакуваното решение. Неоснователно е и оплакването в жалбата на подсъдимия, че наказанието е завишено по размер. От нейното съдържание не се установяват каквито и да било доводи в подкрепа на касационното основание, освен твърдението за правилна индивидуализация на наказанието от страна на първоинстанционния съд. На касационна проверка обаче е подложено въззивното решение и след като твърдението за материалната му незаконосъобразност не е подкрепено с конкретни съображения, този съд не е в състояние да даде отговор на немотивираното оплакване. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277/21.11.2018 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 373/18 г. Решението не подлежи на обжалване.