Решение № 10938 от 17.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12037/2013 г.

Решение № 10938 от 17.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12037/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивайло Станчев Цонев, в качеството му на управител на "Евробилдинг 2007" ЕООД, срещу решение № 1691 от 23.07.2013 г. по адм. дело № 2953 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 241201377 от 21.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 1023 от 15.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в общ размер от 188 804.04 лв. и начислена лихва за забава в размер на 85 729.75 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт П. Бонева. Претендира присъждане на съдебни разноски и при съобразяване с правилата по чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от "Евробилдинг 2007" ЕООД срещу ревизионен акт № 241201377 от 21.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 1023 от 15.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС, в изпълнение на решение № 1149 от 25.11.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, като на ревизирания субект, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 09.2007 г. по 3 броя фактури, издадени от "Габи Комерс" ЕООД; за м. 01, м. 04, м. 06, м. 07, м. 09 и м. 12.2008 г., м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2009 г. по фактури, издадени от "Билдинг Експрес" ЕООД и за м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2007 г., м. 02 и м. 03.2008 г. по фактури, издадени от "Артомел" ЕООД. Предмет на фактурите са строителни материали. Основна дейност на дружеството за ревизирания период е общо строителство на сгради и строителни съоръжения. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно, че посочените дружества преки доставчици не са били намерени на декларирания от тях адреси по повод осъществените им проверки, за което са съставени протоколи. Исканията за представяне на документи и писмени обяснения на трети лица са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. При повторната ревизия, в изпълнение указанията на решаващия административен орган е извършена повторна проверка на посочените доставчици. Извършена е такава и чрез информационния масив на НАП. По отношение на "Габи комерс" ЕООД е установено, че фактурите са отразени в дневника за продажби, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Непредставянето на документи, които да удостоверяват извършването на доставките като пътни листове, товарителници и приемо-предавателни протоколи, е пречка да се установи реалното прехвърляне на правото на собственост, съответно и на действителното осъществяване на доставките. Това търговско дружество няма регистрирани трудови договори и не е подавало ГДД по чл. 51 и чл. 92 от ЗКПО за 2007 г. Не са представени първични счетоводни документи. Констатирано е, че търговското дружество е заличено като правен субект. По отношение фактурите, издадени от "Билдинг Експрес" ЕООД, в хода на насрещната проверка от него са представени копия от фактурите. Констатирано е начисляване на данъка и плащане по банков път по повод на доставките. Представени са и доказателства с цел да се докаже произхода на предмета на доставките и конкретно фактури, издадени от конкретно посочени в актовете търговски дружества. Дейността на "Билдинг експрес" ЕООД е търговия, която се осъществява само от собственика на дружеството, без наети лица по трудови или други правоотношения, няма ДМА, няма данни за складова база, собствена или наета. Не са представени справки относно датата и часа на приемане на стоката, материално отговорни лица за приемане, както и за лица, които да извършват натоварването на стоката. Не са представени складово-експедиционни документи. Представени са оборотни ведомости за 2008 г. и за 2009 г., както и справки за стоков поток с натрупване за 2008 г. Не е представена справка за с/ка от група 70. Прието е, че след като това дружество не се явява получател по доставки, то не може да бъде и доставчик на ревизирания субект. Относно фактурите, издадени от "Артомел" ЕООД, то дружеството не е открито и исканията са връчени по чл. 32 от ДОПК. Данъкът е начислен, което се установява след справка в информационния масив на НАП, няма действащи трудови договори, няма подадени уведомления по чл. 62 от КТ, не са подавани декларации обр. 6, съответно не са плащани осигурителни вноски. Не са представени фискални бонове по повод декларация, че е извършвано плащане в брой. Не са представени никакви съпътстващи транспортни документи, няма подадени ГДД по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. При административното обжалване са представени от ревизирания субект стокови разписки към всяка фактура, с посочване на превозните средства, с които са транспортирани стоките и фактури с касови бонове към тях. Решаващият административен орган е приел, че вписаните в тези бонове номера на фискалното устройство съвпадат с тези, регистрирани на "Габи комерс" ЕООД и "Артомел" ЕООД, но липсват доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху предмета на доставките. Стоковите разписки не дават информация за обектите, от които процесните стоки са натоварени, понеже са отбелязани адресите на управление на трите дружества - гр. Варна, апартамент, гр. Казанлък - апартамент и гр. Ботевград, адрес на седалището, при адрес на управление - гр. Белослав, като фискалното устройство е регистрирано в гр. Ботевград на друг адрес, където дружеството има деклариран склад от 2006 г. Решаващият орган е приел, те като изготвени за целите на ревизията, не дават информация относно обектите на доставчиците, където реално е извършвано предаването и приемането на стоките, а "Билдинг Експрес" ЕООД е декларирало, че няма обект за търговия. В хода на съдебното производство са представени договори за заем за послужване, фактури, пътни листове, товарителници, стокови разписки, експедиционни листове. Съдът е отчел, че те представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Част от тях са съставени за нуждите на ревизионното производство и съдебното обжалване и не са кредитирани. Съдът не е кредитирал идентичните по съдържанието си договори за заем за послужване, сключен между Александър Цветков и "Билдинг Експрес" ЕООД от 7.01.2008 г., между "Фероинвест" ЕООД и "Габи комерс" ЕООД от 28.08.2007 г. и между "Фероинвест" ЕООД и "Артомел" ЕООД от 4.01.2007 г. Същите са относими към един и същ товарен автомобил и за срокове, които се припокриват, независимо, че са с различни заематели. По отношение на експедиционните бележки, товарителниците и пътните листове съдът е счел, че те не съдържат достатъчна и категорична информация за мястото, от където са натоварени стоките и мястото на разтоварване, лицата, които са приели и предали стоките. Този факт съдът е преценявал с липсата на данни и доказателства за работещи лица при търговските дружества, и данни за наличие на складове или други търговски обекти, от които да осъществяват доставката на процесните стоки, които са родово определени. По повод на съдебно-счетоводната експертиза, съдът подробно е обсъдил заключението, а именно, че за всяка от извършените доставки има издаден пътен лист и в него е посочено МПС, което съответства на посоченото в издадените товарителници и стокови разписки. Стоките като количество и вид според фактурите съответстват на стоките по стоковите разписки. По повод плащането експертът е посочил, че фактурите са осчетоводени, има издадени фискални касови бонове, а за плащанията по банков път има платежни нареждания. Има неразплатени фактури, издадени от "Билдинг експрес" ЕООД. Съдът не е обосновал изводите си на заключението, което е обсъдил, понеже същото не съдържа различни от направените фактически констатации относно начисляването на данъка и осъщественото плащане по фактурите, а относно реалността на доставките няма такива от значение за решаване на делото, чрез уважаване на жалбата. За да обоснове преценката си за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е изложил правилни съображения относно основният спорен момент - реалното осъществяване на процесните доставки, като с оглед предмета им - родово определени вещи, такъв се явява прехвърлянето на правото на собственост. Преценката по делото е обоснована и от ненамирането на преките доставчици на декларираните адреси и връчване на ИПДПОТЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, съответно от поведението на управителите на търговските дружества или техните представители във връзка с представянето на исканите документи и обяснения, въпреки ненамирането им. По делото безспорно се установява, че такива са представени освен от ревизираното дружество и от "Билдинг Експрес" ЕООД, като едва при административното обжалване на ревизионния акт са представени основно стокови разписки, експедиционни бележки и транспортни документи (товарителници и пътни листове), с цел установяване прехвърлянето на собствеността върху стоките - строителни материали. Събраженията на съда относно начисляването на данъка и плащането по процесните доставки са правилни и съответстват както на фактите по делото, така и на законовите изисквания и установената вече практика, по повод претендиране правото на приспадане на данъчен кредит. Така при анализ на тези доказателства, които не се ползват с материална доказателствена сила, а тя се преценява с оглед останалите данни по делото, а те са такива са липса на кадрови ресурс, то правилна е преценката на съда за недоказаност на реалното осъществяване на доставките. Притежаването на данъчни фактури не се явява достатъчно да обоснове такъв извод. Съдът точно и коректно е обсъдил възраженията на жалбоподателя при позоваване на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, поради липса на идентичност на казусите. Отказаното право на данъчен кредит е поради липса на реалност на доставките, а не поради наличие на данъчна измама. Точно и коректно е обсъдил и възражението, и позоваването на решението по дело С-642/11 на СЕС, че съставянето на ревизионен акт на издателя на фактурата, при което не е извършена корекция на декларирания от него данъчен резултат, означава, че приходната администрация, признава, че фактурата съответства на действително извършена облагаема доставка. По повод първия касационен довод, че според съда не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, която според касатора преценка е неправилна, следва да се приеме, че той е неоснователен. Процесната ревизия е повторна и при осъществяването й, а и след това се констатира, че две от търговските дружества са с прекратена търговска регистрация. Анализът на това обстоятелство рефлектира върху ненамирането на техни представители на декларирани адреси, както и върху връчването на ИПДПОТЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. Тези два факта не се явяват основните, поради които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит и това е така, понеже и в ревизионното, и в административното производство пред решаващия орган, а и пред съда са представяни от касатора писмени доказателства и правото му на процесуална защита не се явява накърнено. Това обстоятелство относно прекратяване на търговската регистрация основно рефлектира върху преценката на събраните доказателства в двете фази на производството, което съставлява основния спорен момент и това е относно доказване прехвърлянето на правото на собственост върху предмета на доставките. Настоящият съдебен състав не споделя изложените аргументи от касатора в т. 2.1. от касационната му жалба, че частните документи по делото не са правилно преценени, както и че същите са годни писмени доказателства. Именно като такива документи, както беше посочено по-горе, и след като са оспорени от приходната администрация, то същите се преценяват с оглед останалите данни по делото. Конкретно по делото не се установява къде са съхранявани стоките, как е осъществявано предаването на стоките, тяхното разтоварване и приемане. По делото няма данни за нает персонал при преките доставчици, както и за наличие на складове, собствени или наети от всички търговски дружества, както и обекти, в които те осъществяват дейността си, факти за които могат да бъдат събрани доказателства и по отношение стопански субекти, с прекратена търговска регистрация. Съдебно-счетоводната експертиза, която е изготвена след преглед на счетоводството на жалбоподателя и на събраните доказателства по делото, дава само картина на счетоводното третиране на доставките при него, осъщественото плащане и наличието на съответствие между счетоводните данни по отношение на ревизирания субект и така представените частни писмени документи - разписки към фактурите, както и данни за последващо реализиране на стоките, за което последно обстоятелство не са ангажирани доказателства, освен констатациите на съдебния експерт. Правилно съдът не е кредитирал и обсъдения договор за заем за послужване относно МПС по повод твърдяното транспортиране на стоките. Настоящият съдебен състав не споделя и последния касационен довод относно допуснато нарушение на процесуални норми във връзка с нарушаване на правото на защита. Съдът правилно е приел, че не е налице основание за отлагане на делото, понеже в болничния лист липсва отбелязване, с оглед изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (обн., ДВ, бр. 36/2010 г.), че заболяването не позволява на лицето да участва в съдебното заседание. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на страните за настоящата инстанция. По повод искането на ответната страна за прилагане на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, то това е направено от първоинстанционния съд, доколкото на приходната администрация са присъдени направените съдебни разноски. Повторното им присъждане не е в съответствие с основния текст на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение