Решение № 5042 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2009 г.

Решение № 5042 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14662/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Илиев Каръбски ЕГН - .......... чрез процесуалния му представител адв. Христина Богданова срещу решение № 19/23.04.2009 г. по адм. дело № 1251/2009 г. на Административен съд - София-град, I отделение, I състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и следва да се отмени. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Криминална полиция" гр. София, чрез юрк. Рачева счита решението за правилно постановено респ. касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София-град е отхвърлил оспорването по жалба на Николай Илиев Каръбски срещу заповед № ЗИ - 183/02.02.2009 г. на комисар В. Стойчев, с която му е отказано снемане на полицейска регистрация № 15766/05.09.1984 г., извършена в РУ 05 СДВР. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че съгл. нормата на чл. 160, ал. 2, т. 1-5 от ЗМВР основанията за снемане на полицейска регистрация са изчерпателно изброени и липсват законови предпоставки за заличаването на такава в настоящия случай. Също така съдът счита, че съгл. чл. 3 от Наредба № Iз- 1187/20.06.2007 г. в с. от 11.10.2008 г., лицата привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер подлежат на полицейска регистрация. Настъпилата реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 85 от НК заличава факта на осъждането и отменя в бъдеще последиците от същото, но не представлява основание, посочено в нормата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е интерпретирал правилно, поради което е направил верни правни изводи. Въз основа на събраните доказателства се установява, че административният орган е осъществил правомощията си в съответствие с установените факти и при спазване на задължителните правила на ЗМВР. Съдът правилно е приел, че нормата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР е императивна и изброяването в същата е изчерпателно. В хипотезата на чл. 160, ал. 2 от същия Закон, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след мотивирано искане на регистрирания. В настоящия случай заповедта за снемане на полицейската регистрация може да бъде издадена, след като, в съответствие с нормата на чл. 170, ал. 2 от АПК, заинтересованият гражданин установи, че са налице условията за издаването й, т. е. мотивира по смисъла на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР искането си с наличие на посочените в закона основания за снемане на полицейската регистрация. В съдебната фаза по оспорване на отказа, тежестта на доказване за наличието на предпоставките за издаване на индивидуалния административен акт принадлежи на заинтересования гражданин. Като е приел, че липсват доказателства за издаване на искания административен акт поради не установяване на основанията по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР, съдът е приложил правилно материалния закон и е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касационната жалба се дължи присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,