Решение № 4651 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2015 г.

Решение № 4651 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10034/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/адфи/, подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Димитрова, против решение № 4233 от 18.06.2015 г., постановено по адм. д. № 10916/2013 г. на Административен съд София-град, с което, по жалба на Димитър Дечков Димитров от гр. София е отменено Уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с изх№ 02-090-6500/18619 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., за напълно отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемата Плащания за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ и са наложени санкции за бъдещ период по подадено заявление за подпомагане и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, е не е спазил административнопроизводствените правила за издаване на оспорения акт и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на ЗПЗП и относимите наредби. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по касационната жалба - Димитър Дечков Димитров- чрез процесуалния си представител адв. Тончева и в писмено становище, оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, доказателства за които представя с молба от 11.04.2016 г. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът е извел незаконосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че административният орган, в хода на административната проверка, не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е довело до противоречие на акта с материалноправните разпоредби, който извод обосновава с довод, че УП е издадено съобразно с влезли в сила Заповед № РД 09-4/03.01.2013 г. и Заповед № РД 09-148/28.02.2013 г. на МЗХ по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и че то е издадено при условията на обвързана компетентност, като изпълнителният директор на адфи се е съобразил с допустимия слой (което следва от Решение № 8/11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, с което е прието, че е допустим съдебен контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние"). Намира, освен това, че по отношение на процесните парцели подходът на административния орган не е формален, т. е., че актът е издаден при изяснена фактическа обстановка, което обстоятелство лсе потвърждаваы и от вещото лице. Намира, че не са били налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както неправилно е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Димитър Дечков Димитров против Уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" с изх. № 02-090-6500/18619 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г, в частта, с която изцяло му е отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ по подадено заявление за подпомагане с УИН 09/210612/97245, и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. са наложени санкции за бъдещ период по двете схеми в общ размер на 17 995.17 лева. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено заявление от 14.05.2012 г. в което оспорващият заявил за подпомагане площи по СЕПП 15 БЗС с обща площ от 82.36 ха, а по НР2 - 13 с площ от 78 ха, намиращи се в общини Свиленград и Кърджали, като по-голямата част от имотите са мери и пасища - 11 броя, два са засадени с лозя, един - с лешници, и един е изкуствена ливада. Посочил, че за определяне на допустимите за подпомагане площи е направено компютърно сравнение на заявените от оспорващия контури и специализирания слой на допустимите за подпомагане земи, както и че специализираният слой "Допустими за подпомагане площи" за 2012 г. е изготвен от специалисти от МЗХ, с отразяване на констатациите от извършени проверки на място от страна на Техническия инспекторат към РА през 2012 г. Съобразил, че слоят е одобрен със Заповед № РД-09-148/28.02.2013 г. и че по подадено от оспорващия възражение срещу определените граници е извършена корекция, като е удовлетворено искането по отношение на един от парцелите, а по отношение на друг слоят е променен, като са увеличени недопустимите площи. Съобразил, че адфи-РА, с оглед резултатите от теренните проверки, определила недопустимост за подпомагане изцяло на три парцела (БЗС № 8698-516-4-1, № 48698-521-8-1 и № 48698-521-9-1), а за седем са установени недопустими за подпомагане площи. Установил, че оспореният отказ е обоснован, съответно: по СЕПП -че кандидатът е заявил площи със застъпване, което не е отстранено (чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП) или площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" (чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП във връзка с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол), а по НР2-че кандидатът е заявил площи със застъпване, което не е отстранено (чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.) или площи, по-големи от реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" (чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3 април 2008 г.), с оглед приетото, че размерът на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР2 е 48.21 ха, а процентът на наддеклариране е 100 % и за двете схеми. Санкциите за бъдещ период са наложени на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. по СЕПП, и на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г. - по НР2. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал основна и допълнителна съдебно-технически експертизи и разпитал един свидетел. С първите установил, че наддекларираните площи съответстват на тези, посочени в колона 7 "Недопустима площ" в таблиците от уведомителното писмо по СЕПП и НР2,като вещото лице разгледало всеки един от заявените имоти, с посочване на причините за оставане на БЗС или части от тях извън слоя, но с уговорката, че поради начина на определяне на границата на допустимите площи - измерване с GPS, извършено от ОСЗ - Свиленград, вещото лице е изготвило заключението, анализирайки коректността на въвеждане на резултатите от измерванията върху цифрова ортофотокарта и се е запознало с направените на място снимки, при сравняване координатите на местоположението на заснемането с границите на заявените за подпомагане парцели, а за част от парцелите няма направени снимки в обхвата на заявените имоти. С гласното доказателство съдът установил, че А. Стоянов лично е участвал, заедно с други две лица, в поддържане на пасищата, намиращи се в с. Младиново и че около 270 кози пашуват на тези терени, поради което почистването се извършва на пролет и през лятото и не се оставя растителност с височина повече от 40-50 см, с изключение на дърветата. При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. На първо място съобразил наличие на компетентност на издалия административния акт орган . По основното възражение в жалбата приел, че при постановяване на отказа на административния орган по заявлението за 2012 г. на оспорващия, са допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, първо-защото административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и при непълнота на доказателствата, и на второ-че по делото няма доказателства, обосноваващи пълния отказ за финансиране по двете процесни схеми. На последно място посочил, че административният орган носи тежестта да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая приел, че не е направено. С оглед горното извел и решаващия си извод, че нито в УП, нито в административната преписка се съдържат доказателства, от които да се установи безспорно кои БЗС или кои части от тях не са стопанисвани и по какви причини - не са били пашувани или косени или е налице захрастяване, което не е почистено. Посоченото нарушение преценил за съществено по съображения, че в случая, ако не бе допуснато, би се очертала друга фактическа обстановка, обуславяща други правни изводи, различни от направените от административния орган. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел наличие на основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 35 и 36 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение по случая и да събере относимите към него доказателства. Неизследвани са останали релевантните за спора факти относно допустимата за подпомагане площ при заявени за подпомагане пасища и мери съобразно правилата, регламентирани в Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Основният наведен довод в касационната жалба -за противното не държи сметка, че с оглед доказателствата по делото се налага несъмненият извод, че ако не бе допуснато посоченото по-горе нарушение, би могло административният орган да достигне и до други изводи. Това следва от заключението по основната експертиза, че няма други данни-освен протоколите от проверите и снимките, но по отношение на БЗС № 48698-31-1-1 направената снимка не дава ясна представа за състоянието на терена към момента на измерването, за БЗС № 48698-68-5-1 и № 48698-68-6-1 не са правени снимки, които да установят действителното състояние на терена към момента на проверката, за БЗС № 48698-516-4-1 е представено заснемане, но снимките попадат извън посочения парцел и по тази причина не могат да бъдат безспорно доказателство за неговото състояние към релевантната година, по отношение на БЗС № 48698-521-8-1 и № 48698-521-9-1 от наличните снимки не може да се констатира, че площта е изцяло недопустима за подпомагане, тъй като са в едър план и не са заснети храсти, а само треви, а за БЗС № 48698-569-4-1 не са налични снимки за частта от парцела, която е недопустима за подпомагане. Затова е правилен изводът на съда, че не може да се установи по безспорен начин за кои имоти или части от тях са изпълнени основанията за отказ, още повече, че за повече от половината парцели, приети като недопустими, липсват данни за състоянието им, а за всички няма актуална цифрова ортофотокарта. Оттук и извода за законосъобразност на приетото от съда, че допуснатите нарушения от административния орган са съществени, поради което съдът правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл е изградена трайната практика на ВАС. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод и че неизяснено е останало и основанието, поради което за всички парцели в УП се приема, че има разлика между размера на заявените от жалбоподателя имоти и площите на същите след разрешаване на евентуални застъпвания, а при извършената проверка се установява, че всъщност не са съществували застъпвания с други земеделски стопани, което обстоятелство е установено и от вещото лице. Обоснован е и следващият извод на съда, че при това положение данните, обективирани в протоколите от извършени проверки, не се подкрепят нито от снимковия материал, приложен към тях, нито от цифрова ортофотокарта/ каквато за 2012 г. липсва/, но изследването на релевантните факти е свързано с преценката на материално-правните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. По тези съображения наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - СГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС е своевременно направено, но ненадлежно доказано. По него съдът съобрази искането за разноски за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 750 лева, посочено в отговора на касационната жалба, но и факта, че единственото доказателство за плащането му-извлечение от банкова сметка, е приложено едва към молба от 11.04.2016г, т. е. след приключване на устните състезания по делото. По съображения, изведени от чл. 64, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144, вр. с чл. 228 АПК то следва да се остави без уважение, тъй като крайният срок, в който може да се направи и докаже искането за присъждане на разноски е приключване на устните състезания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение