Решение № 2508 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12126/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД против решение 21020 от 23.10.2024 г., постановено по адм. д. 5072/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основаниe съобразно чл. 209, т. 3 АПК, като конкретни съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение не са изложени. Такива липсват и в приложената по делото писмена защита. Касаторът моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Айтоснет ЕООД, в писмено становище и чрез управителя си оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на Електроразпределение ЮГ ЕАД против решение 107/18.04.2024 г. на КРС, с което са приети резултатите от работата на специализираната комисия, определена с решение 370/30.11.2023г. и е задължен жалбоподателя да предостави достъп и ползване на стълбове част от въздушна мрежа ниско напрежение на Електроразпределение ЮГ ЕАД като посочи на Айтоснет ЕООД една от двете коти в гр. Айтос и с. Руен, на която кота операторът да разположи електронната си съобщителна мрежа без да му бъдат поставяни допълнителни условия за договор с друг оператор на електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) и/или общ проект; да уведоми операторите на ЕСМ, на които вече е предоставен достъп и ползване на кота за предоставения достъп на Айтоснет ЕООД и необходимостта от споделено ползване на кота, което се изразява в търпимост на чуждата ЕСМ при ползването и разполагането й при условията на чл. 15 от Наредбата за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на ЕСМ; да уведоми КРС за изпълнение на дадените указания; да не прекратява достъпа на АЙТОСНЕТ ЕООД в гр. Айтос и с. Руен до изпълнение на указанията от Електроразпределение ЮГ ЕАД. За да постанови този резултат съдът приема за безспорно, че АЙТОСНЕТ ЕООД е оператор на електронни съобщителни мрежи по см. на § 1, т.4 ДР ЗЕСМФИ, както и че оспорващото дружество е мрежов оператор по см. на § 1, т.3, б.а, бб ДР ЗЕСМФИ в качеството му на лице, разполагащо с физическа инфраструктура, предназначена да осигурява електрическа енергия, а стълбовата мрежа на електроразпределителното дружество представлява физическа инфраструктура по см. на § 1, т.10 ДР ЗЕСМФИ. Прави извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага подробни съображения, обосноваващи извода за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно правилото на чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕСМФИ, КРС решава спорове по този закон по искане на мрежов оператор, като дава задължителни указания по искане на някоя от засегнатите страни, като решава спорове по този закон във връзка с предоставяне на достъп до и/или съвместно ползване на физическа инфраструктура, включително прилагането на условия и цени за достъп в съответствие с този закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, както и разполагане на електронни съобщителни мрежи. В случая е налице спор относно прилагането на условия, поставени от мрежовия оператор за достъп на оператор на ЕСМ. Следователно комисията действа в рамките на предоставените й от закона правомощия, поради което изводът на съда, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът, че оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на решението на КРС. По делото е установено, че касаторът, по повод на подадено искане от Айтоснет ЕООД за предоставяне достъп до физическата инфраструктура на мрежовия оператор, посочва, че поради възможността за разполагане на елементи от ЕСМ само на определените две коти капацитет вече е резервиран в полза на други оператори на ЕСМ, поради което на заявителя може да бъдат предоставени права за достъп до и ползване на елементи от ЕРМ единствено при условията на споделено ползване на котата. Поставени са условия за постигане на съгласие за споделено ползване с операторите, които са резервирали капацитета, което да се обективира в договор, с които да се регламентират условията за споделено ползване на котата. Посочено е, че след сключването на договор, удостоверяването му пред Електроразпределение ЮГ ЕАД и получаване на потвърждение, двата оператора следва да представят общ проект на начина на съвместно разполагане. В случая правилно е прието, че поставените условия за сключване на договор с друг оператор на ЕСМ, потвърждаването му от касатора и поставянето на изискване за съгласуване или изготвяне на общ проект с друг оператор на ЕСМ са условия, които не са регламентирани в закона и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЕСМФИ мрежовите оператори предоставят на операторите на електронни съобщителни мрежи достъп до и/или съвместно ползване на физическата си инфраструктура, включително до нейните елементи и/или съоръжения, с оглед на разполагане и използване на електронни съобщителни мрежи, при наличие на обосновано искане и при условията на този раздел и актовете по прилагането на закона. Правилото на чл. 15, ал. 2 ЗЕСМФИ регламентира, че мрежовите оператори предоставят достъп до и/или съвместно ползване на физическата си инфраструктура с писмен договор при предварително оповестени на интернет страницата си прозрачни, пропорционални и справедливи общи условия, включително цена. Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 ЗЕСМФИ урежда хипотезите, при наличието на които не се сключва договор с оператора на ЕСМ, а именно когато е налице основание за отказ по чл. 21 или когато възможностите за ползване на съответната физическа инфраструктура обект на искането, са ограничени. От събраните по делото доказателства е установено, че тези хипотези не са налице. В случая с поставеното условие за сключване на договор за споделено ползване, одобряването му от мрежовия оператор и представяне на общ проект са поставени изисквания, които не са регламентирани в нормативната база. Напротив разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи посочва начините на разполагане на ЕСМ въздушно. Съгласно чл. 15, ал. 2 от наредбата, когато съобщителните кабели са повече от един, те се закрепват в снопове, като броят на сноповете не може да бъде повече от два. Броят на кабелите в сноп и прилежащите елементи на електронната съобщителна мрежа може да бъде ограничен от мрежовия оператор единствено от съображения за товароносимост на стълбовете при отчитане и на резервирания капацитет. За наличието на последната хипотеза липсват, както твърдения, така и доказателства. Правилото на чл. 15, ал. 3 и 4 от наредбата регламентира, че кабелите се усукват или привързват в кабелните снопове и се закрепват чрез конзола за стълбове и фасади. Кабелите в снопа могат да бъдат на повече от един оператор на електронна съобщителна мрежа. Привързването на кабелите в снопа е отговорност на последния присъединил се оператор на електронна съобщителна мрежа. Следователно нормите не регламентират поставените от касатора условия за достъп до физическата му инфраструктура, поради което същите като създаващи задължения, които не са регламентирани в закона, са извън правомощията на мрежовия оператор. В нормативната уредба липсва изискване за сключване на договор за споделено ползване между оператора, заявил ползването и други оператори, които вече ползват физическата инфраструктура на същото трасе на ЕСМ, както и изготвяне на общ проект. С поставените условия по същество се постановява отказ за достъп до физическата инфраструктура, както правилно приема първоинстанционния съд, а законовите основания за това не са налице. В случая е поставено условие за сключване на договор с конкурент на пазара за предоставяне на съответната услуга, на който вече е разрешен достъп и ползване на физическата инфраструктура и единствено от неговата воля зависи предоставянето на съгласие за споделено ползване, което е в противоречие с изискванията на закона. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на административния акт Административен съд София град постановява решение в съответствие с материалния закон. Твърденията в касационната жалба, че на оператора на ЕСМ е предоставен достъп за с. Руен са ирелевантни за законосъобразността на обжалваното решение, тъй като предоставения достъп по същество е изпълнение на оспорения административен акт и е неотносим към неговата законосъобразност. Фактът, че ЕСМ на оператора е разположена върху мрежата ниско напрежение в гр. Айтос, без правно основание и от касатора не са предприети действия за премахването й е ирелевантен, тъй като касаят облигационни отношения между страните и не обосновават законосъобразността на поставените изисквания от мрежовия оператор за предоставяне на достъп до физическата му инфраструктура. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на Айтоснет ЕООД не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,