Решение № 11518 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7975/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения процесуален представител юрк. И. Кирова, срещу Решение 1123 от 20.06.2024 г., постановено по адм. д. 460 по описа на Административен съд - Перник (АС - Перник) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Еко Тръст България ООД, с ЕИК 205471691, е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22001422005629-091-001 от 28.06.2023 г., издаден от органи по приходите от Териториална дирекция на (ТД) на НАП Велико Търново, в частта за допълнително установените задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 124138,00 лв., ведно с лихва за забава в размер на 24608,75 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Дани Транс 2008 ЕООД, Агро Д и Б ЕООД, Експрес 2021 ЕООД, АНПП ООД и Ве Фа Труп ЕООД за данъчни периоди м. 02.2020 г., м. 03.2020 г., м. 04.2020 г., м. 09.2020 г., м. 11.2020 г., м. 12.2020 г., м. 02.2021 г., м. 03.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г., м. 11.2021 г., м. 12.2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022 г., м. 03.2022 г., м. 04.2022 г., м. 05.2022 г., м. 08.2022 г. и м. 09.2022 г., потвърден в обжалваната част с Решение 1313 от 14.09.2023 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 1850,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно определил релевантните за спора факти; допуснал нарушение на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона, доколкото не е направил никакъв самостоятелен анализ на доказателствата; нарушил чл. 202 ГПК при оценката на доказателствата и допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като не изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Наред с това се поддържа становище, че решението е постановено в противоречие с доказателствата, мотивирано е с взаимно противоречащи си съждения и неясни мотиви, и съдържа бланкетни съображения. В жалбата се подлага на критика възприетата от първоинстанционния съд процесуална активност на дружеството жалбоподател в противовес на пасивността на приходната администрация и се обръща внимание, че в хода на съдебното производство, независимо от указаната от съда доказателствена тежест, не са представени никакви писмени доказателства във връзка с реалното осъществяване на спорните доставки, а заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) съдържа установявания, които повтарят направените такива в хода на ревизията. Изразява се становище, че в решението са изложени противоречиви мотиви, които правят неясна волята на съда, неверни обстоятелства, които не отговарят на фактическата обстановка, на констатациите и изводите, формирани в РА и решението на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП. Излагат се подробни съображения по същество на спора като се твърди, че съдът неправилно приел, че не била оспорена последващата реализация. Доколкото липсвали доказателства за извършено плащане по спорните фактури, неправилно е прието от съда и това, че плащането не е оспорено в хода на ревизията. Наред с това, оспорва се и посоченото в съдебния акт, предмет на касационен контрол, че липсвало каквото и да е твърдение за участие на лицето в данъчна измама, тъй като подробни аргументи за участието и знанието на ревизираното лице в данъчна измама са изложени в РА и в решението на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба, вкл. по същество на спора, се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. По същество на спора се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу РА по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Ответникът Еко Тръст България ООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор на касационната жалба и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощения адв. Истатков. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Перник е бил РА Р-22001422005629-091-001 от 28.06.2023 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново, в частта за допълнително установените задължения за ДДС в размер на 124138,00 лв., ведно с лихва за забава в размер на 24608,75 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Дани Транс 2008 ЕООД, Агро Д и Б ЕООД, Експрес 2021 ЕООД, АНПП ООД и Ве Фа Труп ЕООД за данъчни периоди м. 02.2020 г., м. 03.2020 г., м. 04.2020 г., м. 09.2020 г., м. 11.2020 г., м. 12.2020 г., м. 02.2021 г., м. 03.2021 г., м. 08.2021 г., м. 09.2021 г., м. 11.2021 г., м. 12.2021 г., м. 01.2022 г., м. 02.2022 г., м. 03.2022 г., м. 04.2022 г., м. 05.2022 г., м. 08.2022 г. и м. 09.2022 г., потвърден в обжалваната част с Решение 1313 от 14.09.2023 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Въз основа на направен преразказ на извършените в хода на ревизионното производство действия от органите по приходите и направените от тях фактически установявания, и като инкорпорирал в текста на решението чрез дословни цитати на текстови и таблични части от съдържанието на РА, РД, решението на Д ОДОП София при ЦУ на НАП и на заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото ССЕ, съдът направил краен правен извод за основателност на оспорването и отменил спорния РА в частта, предмет на съдебен контрол. Собствени констатации по фактите въз основа на доказателствената съвкупност в съдебния акт съдът не направил. Приел, че спорният РА е валиден, но издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС. За да обоснове от правна страна този извод, първоинстанционният съд мотивирал акта си с теоретични постановки относими към разпределението на доказателствената тежест и предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, цитати на приложими разпоредби от ЗДДС, решения на СЕС и на Върховния административен съд. Направил изрична констатация, че за установяване извършването на доставките настоящият ответник по касация представил спорните фактури, но без каквито и да е съпроводителни документи, като в хода на ревизията нито той, нито доставчиците са представили никакви документи във връзка с транспорта на стоките, произхода, никакви първични или вторични счетоводни документи за стопанската операция покупка на стока, доказателства за съхранение на стоките. Приел, че видно от материалите по делото, органите по приходите ...формирали обоснован извод за липса на доказателства доставките по спорните фактури да са реално извършени от сочените като техни издатели. От там насетне съдът преповторил установяванията на приходната администрация от ревизионния доклад за всеки от доставчиците издатели на спорните фактури. Като се позовал на тези констатации от ревизионния доклад и взел предвид решения на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 и С-18/13, съдът приел, че в нарушение на материалния закон приходните органи са обсъждали въпроса за кадровата, техническа и материална обезпеченост на доставчиците във връзка с изпълнението на спорните услуги, без да извършат обстойна преценка на представените писмени доказателства фактури, договори, количествено стойностни сметки, протоколи обр. 19. Впрочем такива документи и съдът не е обсъдил, дори нещо повече по-напред в решението си е отрекъл въобще приобщаването на такива към доказателствената съвкупност. Следващото изречение, с което е мотивиран съдебният акт, предмет на инстанционен контрол, ясно свидетелства за припознаване на чужди мотиви по друго дело от съда, който го е постановил, без отношение към казуса, като свои: В тази връзка касационната инстанция намира за доказан фактът на осъществяване на процесните доставки по процесните фактурите и с оглед предмета на дейност и на доставчика и на получателя (цитат). В допълнение съдът отрекъл наличието на спор във връзка с последващата реализация на услугите и плащането, което било индиция за реалност на доставките; отрекъл също така да е направено твърдение за участие на ревизираното лице в данъчна измама и обсъдил неиндивидуализирани договори за възлагане на услугите и приемо предавателни протоколи в контекста на липсата на тяхно оспорване по реда на чл. 193 ГПК, съществуването на каквито в качеството им на придружаващи фактурите документи по напред в решението също е отрекъл да са представени. В заключение отменил РА в оспорената пред съда част и разпределил отговорността за разноските. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Направеният по-горе преглед на текста на решението на първоинстаннционния съд дава основание да се приеме, че вярно и обосновано на неговото съдържание е поддържаното от касационния жалбоподател становище, че то съдържа бланкетни съображения и несъвместими с изискванията на закона за неговото съдържание противоречия, които действително правят волята на съда неясна и неразбираема. При прочита му се установява, че въпреки големия си обем, мотивите на акта съдържат предимно теоретични разсъждения, цитати на разпоредби от приложимата национална правна регламентация и от правото на Европейския съюз, както и пространно позоваване на иначе относими решения на СЕС, но предвид липсата на фактически установявания по спора без установима конкретна връзка с него. Споделимо е и становището на касационния жалбоподател, че съдът е изложил вътрешнопротиворечащи си мотиви, които практически са свидетелство за неясната му воля. Констатации за тези взаимноизключващи се мотиви бяха направени по-горе в настоящия съдебен акт. Основателни са и релевираните от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона, тъй като не е направил никакъв самостоятелен анализ на доказателствата; че е нарушил чл. 202 ГПК при тяхната оценка и е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, безпротиворечивите му фактически и правни изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното съдебно решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на доказателствената съвкупност. То не съдържа и еднопосочни фактически и правни изводи, достигнати след обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните. Напротив, тъкмо обратното установяват се неверни констатации, примерно като тази, че липсвало каквото и да е твърдение за участие на лицето в данъчна измама. В тази връзка оправдани са оплакванията на касационния жалбоподател срещу посоченото в съдебния акт, предмет на касационен контрол, че липсвало каквото и да е твърдение за участие на лицето в данъчна измама, тъй като подробни аргументи за участието и знанието на ревизираното лице в данъчна измама са изложени в РА и в решението на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, чието обсъждане в контекста на фактическите установявания е било дължимо от АС - Перник. Тези възражения на касационния жалбоподател са споделими прегледът на документите по ревизионната преписка ясно показва, че твърдения за това се съдържат в ревизионния доклад и решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС - Перник при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. При постановяване на новото решение в производството по чл. 226 АПК съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Следва да извърши преценка на всички приобщени по делото писмени доказателствата, относими към казуса и заключението на ССЕ, да съобрази правилата на чл. 12 ГПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК и да изложи пълноценни безпротиворечиви мотиви по фактическата и правна страна на спора в рамките на съдебния контрол по всички спорни въпроси. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение