Решение № 2461 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 129/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Й. Йорданов, чрез пълномощника му адвокат Георгиев, срещу Решение 899 от 20.11.2023 г. постановено по адм. дело 835/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с искане за отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли след отмяна на решението да бъде уважен предявеният от него иск и му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Хасково не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково се е развило по предявения от Й. Йорданов против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Хасково иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството по обжалване по административен ред на заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР Хасково, отменена с влязло в сила съдебно решение, за сумата в размер на 1000 лева. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), основаващи обезщетяване на твърдените за причинени имуществени вреди, при което е отхвърлил предявения иск. Решението е валидно допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон ЗОДОВ предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. От анализа на писмените доказателства, приложени по делото съдът обосновано е направил заключение, че не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на отменения акт. Видно от представената административна преписка в съдебното производство, приключило с отмяна на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, е налице пълномощно за процесуално представителство, но не е представен договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Представеният в производството по чл. 203, ал. 1 АПК договор за правна защита и съдействие, без вписан номер и дата, като документ с недостоверна дата не може да бъдат съотнесен към извършените процесуални действия по развилото се пред административния орган производство. Като частен документ той има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено Правилно е прието в обжалваното решение, че този договор няма материална доказателствена сила за извършеното плащане, такова не е установено и с други допустими доказателства. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. Първо, предл. 1 АПК Върховния административен съд, трето отделение