Решение № 11105 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3739/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 430 от 05.12.2023г. по адм. дело 631/2023г. на Административен съдСтара Загора /АС-Стара Загора/, в частта, с която по жалба на М. М. Д. е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП за кампания 2021г., с изх. 02-240-6500/2099 от 20.09.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която е извършено прихващане на сума в размер на 33150.92лв. по СЕПП и на сума в размер на 465.60лв. по Подмярка 13.2/НР2.

Касаторът Зам. ИД на ДФЗ иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - М. М. Д., чрез процесуален представител, в писмен отговор и в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

1. касационна жалба на М. М. Д. от гр.Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу решение 430 от 05.12.2023г. по адм. дело 631/2023г. АС-Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена нейна жалба против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП за кампания 2021г., с изх. 02-240-6500/2099 от 20.09.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която е извършено намаление в размер на 3881.04лв. по заявено подпомагане за 2021г. по СЗ-МЗДП, и в частта му, с която е извършено удържане на сумата от 170.05лв., представляваща данък общ доход върху възстановената сума от 1700.53лв.

Касаторът М. Д. иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски.

Ответникът - Зам. ИД на ДФЗ, не изразява становище по касационната жалба Не претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

В постановеното решение, без съдът да се е произнесъл относно компетентността на АО, спазване на административно производствените правила при издаване на оспорения акт, и съответствието му с целта на закона е приел, че в АА са посочени причините за приемане от АО част или целия парцел 70055-1760-25-1 (проверяван по СПК, а не както е посочил съдът по схема за обвързано производство) като недопустим за подпомагане.

Съдът предвид разпоредбата на чл.32 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания е счел за неоснователно оплакването, че е одобрено плащане само за 12.90ха, без да е взета предвид представената от земеделския производител /ЗП/ фискална бележка, като видно от размера на исканото подпомагане, налице е основание и за прилагане на корекция финансова дисциплина.

Според съда по делото липсват данни за подадено от страна на жалбоподателката възражение против УП от 22.11.2021г., съдържащо резултатите от проверка на място, поради което и допустимата площ на парцелите, заявени по СЗ МЗДП е изчислен при правилно приложение на материалния закон, според обработваемата площ, заета от заявените за подпомагане култури.

АС-Стара Загора е приел, че видно от размера на исканото подпомагане налице е основание за прилагане корекция финансова дисциплина, а сумата от 170.05лв., представляваща изчисления ДОД от 10% върху 1700.53лв.-възстановяване на финансова дисциплина е удържана при правилно приложение на закона при одобрена за заплащане сума от 1700.53лв. По отношение извършеното от АО прихващане на наложени санкции за 2020г. по СЗ-МЗДП и по Мярка 13.2/НР2 съдът е приел прихващането за преждевременно.

Съдът е достигнал до извод, че за извършване на прихващането е необходимо да има издаден и влязъл в сила акт за налагане на санкция за бъдещ период, по аргумент на чл.28 от Регламент за изпълнение ЕС 908/2014г. на Комисията, като в случая към 29.03.2023г., която е издаден оспорения акт, нито основанието, нито размера на санкцията са установени с УП 02-6500/3753/11.03.2022г., защото то не е влязло в сила.

Решението е правилно като краен резултат.

Спорните по делото въпроси са относно постановения от АО частичен отказ за подпомагане в размер на 3881.04лв. по исканото от ЗП М. М. Д. със заявление за подпомагане с УИН 24/290621/26616 за кампания 2021г. финансово подпомагане по Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци/моркови, зеле, дини и пъпеши/СЗ-МЗДП/, относно прихваната сума по Схема за единно плащане на площ в размер на 33150.92лв., прихваната сума по Подмярка 13.2 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения/(НР2) в размер на 465.60лв., и удържана авансово ДОД върху изплатена оторизирана сума.

В случая допустимата площ по СЗ-МЗДП е 16.54ха но с доказан минимален добив в размер, съответен на 12.90 ха. В конкретния казус е безспорно установено, че ЗП за доказване на получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи по тази схема със заявените за подпомагане моркови, зеле, дини и пъпеши съгласно приложение 5 ( в случая реализирана култура пъпеши) е представил декларация и опис от 06.12.2021г. по образец по см. на чл.32, ал.1 от Наредба 3. Описани са седем фискални бона с дати 07.08, 08.08, 12.08, 13.08, 16.08, 17.08 и 19.08.2021г., които са приложени към декларацията. С жалбата до първостепенния съд е представена молба от 30.03.2022г. до директора на ДФЗ, към която е приложено копие на дневен финансов отчет и фискален бон с дата 18.08.2021г. за извършена продажба на пъпеши, но същите липсват в отчета от 06.12.2021г. При тези данни законосъобразно АО е одобрил плащане съответно на доказания от ЗП до 31.12.2021г. получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи на осн. чл.30в, ал.2, т.4 и ал.3 от Наредба 3, както правилно е приел АС-Стара Загора, по аргумент на чл.32, ал.1 и ал.2, т.1 вр. ал.4 от Наредбата.

Правилно съдът е приел, че при изплатена сума от 1700.53лв. АО законосъобразно е удържал авансово сума в размер на дължимия ДОД-170.05лв. с оглед приложимите разпоредби на чл.65, ал.14 вр. чл.38, ал.15 ЗДДФЛ.

Споделя се извода на първоинстанционния съд за липсата на материалноправните предпоставки за извършване от АО прихващане на суми, чрез наложени санкции за 2020г., а именно: по СЗ-МЗДП в размер на 33150.92лв. и по Мярка 13.2/НР2 в размер на 465.60лв. В тази част като фактическо основание АО е посочил, че за наложените санкции за бъдещ период за кампания 2020г. по СЗ-МЗДП бенефициера е уведомен с УП с изх.02-260-6500/3753 от 11.03.2022г. По делото не са представени доказателства, даващи основание за извършването на прихващане, защото за наличния по делото АА- УП с изх.02-260-6500/3753 от 11.03.2022г. няма данни да е влязъл в сила към датата на издаване на оспореното пред АС-Стара Загора Уведомително писмо с изх. 02-240-6500/2099 от 20.09.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ., при което същия не установява ликвидно и изискуемо вземане спрямо ЗП към тази релевантна за спора дата.

В този смисъл не е налице материалноправно основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от Регламент (ЕО) 908/2014г. (налично неизплатено задължение на бенефициера, установено в съответствие с националното законодателство) с Уведомително писмо. с изх. 02-240-6500/2099 от 20.09.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта с която са прихванати сумата от 33150.92лв. и 465.60лв. от финансовото подпомагане, по заявление за подпомагане с УИН 24/290621/26616, УРН358799.

При проверка на обжалваното решение не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от АС-Стара Загора. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание горното касационните жалби трябва да се отхвърлят, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касаторите основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Съобразно изхода на спора разноски не следва да се присъждат на страните.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,