Решение № 13861 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7211/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митица Русе, чрез процесуалния си представител юрк. Филипова, против Решение 4287 от 14.05.2024г., постановено по дело 2877/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменено Решение 32-620967/07.11.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе.

В касационната жалба са релевирани оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поставен при нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Наведени са доводи, че с оглед събраните в хода на административното производство доказателства, безспорно се установяват предпоставките за определяне на нова митническа стойност на декларираното МПС. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът-ПБ Инвест 2015 ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Върбев, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд- Пловдив, както и да му се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховна Прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

С определение 5225 от 11.06.2024г., постановено по дело 2877/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив, е отхвърлено искането на ПБ Инвест 2015 ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Върбанов, за допълване на Решение 4287 от 14.05.2024г., постановено по дело 2877/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив, в частта му за разноските.

Недоволен от горното е останал частният касатор ПБ Инвест 2015 ЕООД, който го обжалва с оплаквания за неправилност. Оспорва извода на решаващия състав, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ безплатната правна помощ се предоставя единствено на физически лица, доколкото нормативно уредените хипотези са неприложими по отношение на юридически лица. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да му присъди претендираното адвокатско възнаграждение за осъществетно процесуално представителство пред първата инстанция.

Ответнкът по частната жалба- Директор на ТД Митница Русе, чрез процесуалния си представител юрк. Филипова, с писмено становище, оспорва основателността на частната жалба. Моли съдът да остави в сила обжалваното определение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Пловдив е била законосъобразността на Решение 32-620967/07.11.2023 г. на Директора на ТД Митница Русе, с което на основание чл. 29, вр. чл. 22, чл. 48, чл. 70,, чл. 71. § 1, б. д), чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), чл. 19, ал. 1, чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и чл. 59, ал. 1 от АПК, за стоките, поставени под режим допускане за свободно обръщение, са определени нови митнически стойности както следва:

• 10 810,53 лева по МД с MRN 21BG004205014414R8 от 16.06.2021 г., спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания, представляващи разлика между определения нов размер на задълженията и заплатените по митническа декларация (МД), а именно за мито в размер на 776,75 лева и за ДДС в размер на 1 708,87 лева;

• 5 205,07 лева по МД с MRN 21BG004205014704R5 от 30.06.2021 г., спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания, представляващи разлика между определения нов размер на задълженията и заплатените по митническа декларация (МД), а именно за мито в размер на 264,26 лева и за ДДС в размер на 581,36 лева;

• 10 450,18 лева по МД с MRN 21BG004205014705R4 от 30.06.2021 г., спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания, представляващи разлика между определения нов размер на задълженията и заплатените по митническа декларация (МД), а именно за мито в размер на 628,61 лева и за ДДС в размер на 1 382,95 лева;

• 14 319,73 лева по МД с MRN 21BG004205015039R7 от 15.07.2021 г., спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания, представляващи разлика между определения нов размер на задълженията и заплатените по митническа декларация (МД), а именно за мито в размер на 1 067,84 лева и за ДДС в размер на 2 349,25 лева;

• 7 340,83 лева по МД по MRN 21BG004205017106R0 от 30.09.2021 г., спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания, представляващи разлика между определения нов размер на задълженията и заплатените по митническа декларация (МД), а именно за мито в размер на 467,14 лева и за ДДС в размер на 1 027,71 лева;

• 7 403,58 лева по МД с MRN 21BG004205016341R4 от 03.09.2021 г., спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания, представляващи разлика между определения нов размер на задълженията и заплатените по митническа декларация (МД), а именно за мито в размер на 456,74 лева и за ДДС в размер на 1 004,82 лева;

• 15 048,21 лева по МД с MRN 21BG004205016343R2 от 03.09.2021 г., спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания, представляващи разлика между определения нов размер на задълженията и заплатените по митническа декларация (МД), а именно за мито в размер на 687,32 лева и за ДДС в размер на 1 512,11 лева.

От фактическа страна е установено, че ПБ Инвест 2015 ЕООД е депозирало пред ТД Митница Русе следните МД: 1/ МД с MRN 21BG004205014414R8 от 16.06.2021 г. на режим допускане за свободно обращение стока със следното описание: употребяван лек автомобил марка Мерцедес, модел S550, тип бензин, раб. обем: 4600 куб. см, първа рег.: 20130102, цвят: бял, шаси WDDNG9EB5DA493390. За стоката е посочено следното: Код на държавата на изпращане САЩ, Условие на доставка EXW Франко завод; Метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); Цена на стоката 1500 (обменен курс 1,60156 лева); Валута USD; Митническа стойност: 3042,96 лева; 2/ МД с MRN 21BG004205014704R5 от 30.06.2021 г. на режим допускане за свободно обращение стока със следното описание: употребяван лек автомобил марка Мерцедес, модел S550, тип бензин, цвят сив, раб. обем: 5500 куб. см., шаси WDDNG8GBXAA321360. За стоката е посочено следното: Код на държавата на изпращане САЩ, Условие на доставка EXW Франко завод; Метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); Цена на стоката 1200 (обменен курс 1,60156 лева); Валута USD; Митническа стойност: 2562,49 лева; 3/ МД с MRN 21BG004205014705R4 от 30.06.2021 г. на режим допускане за свободно обращение стока със следното описание: употребяван лек автомобил марка Ауди, модел А3, тип бензин, цвят сив, раб. обем: 2000 куб. см., шаси WAUCJGF41075976. За стоката е посочено следното: Код на държавата на изпращане САЩ, Условие на доставка EXW Франко завод; Метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); Цена на стоката 2200 (обменен курс 1,60156 лева); Валута USD; Митническа стойност: 4164,05 лева; 4/ МД с MRN 21BG004205015039R7 от 15.07.2021 г. на режим допускане за свободно обращение стока със следното описание: употребяван лек автомобил марка Мерцедес, модел S550, тип бензин, цвят черен, раб. обем: 5500 куб. см., шаси WDDNG8GB6AA320092. За стоката е посочено следното: Код на държавата на изпращане САЩ, Условие на доставка EXW Франко завод; Метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); Цена на стоката 1725 (обменен курс 1,63654 лева); Валута USD; Митническа стойност: 3641,30 лева; 5/ МД с MRN 21BG004205017106R0 от 30.09.2021 г. на режим допускане за свободно обращение стока със следното описание: употребяван лек автомобил марка Мерцедес, модел SL500, тип бензин, раб. обем: 5000 куб. см, цвят: сив, шаси WDBSK75F95F090695. За стоката е посочено следното: Код на държавата на изпращане САЩ, Условие на доставка EXW Франко завод; Метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); Цена на стоката 1100 (обменен курс 1,66837 лева); Валута USD; Митническа стойност: 2669,40 лева; 6/ МД с MRN 21BG004205016341R4 от 03.09.2021 г. на режим допускане за свободно обращение стока със следното описание: употребяван лек автомобил марка Джип, модел Вранглер, тип бензин, цвят сив, раб. обем: 4000 куб. см., шаси 1JFA44S25P337465. За стоката е посочено следното: Код на държавата на изпращане САЩ, Условие на доставка EXW Франко завод; Метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); Цена на стоката 1000 (обменен курс 1,66837 лева); Валута USD; Митническа стойност: 2836,23 лева; 7/ МД с MRN 21BG004205016343R2 от 03.09.2021 г. на режим допускане за свободно обращение стока със следното описание: употребяван лек автомобил марка Мерцедец, модел CLS550, тип бензин, цвят черен, раб. обем: 4600 куб. см., шаси WDDLJ7DB0EA109676. За стоката е посочено следното: Код на държавата на изпращане САЩ, Условие на доставка EXW Франко завод; Метод за определяне на стойността Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); Цена на стоката 4200 (обменен курс 1,66837 лева); Валута USD; Митническа стойност: 8175,01 лева.

При извършена повторна проверка на декларираното за вноса на употребявания автомобил, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, относно достоверността на декларирана стойност са предприети действия по събиране на допълнителна информация и доказателства относно потвърждение на декларираната цена. Въз основа на възникнали основателни съмнения по отношение на това дали декларираната цена на процесната стока е реално платена или подлежаща на плащане цена, митническите органи са инициирали проверка по линия на международната административна помощ на употребявани пътни превозни средства в страната на износа - САЩ. Представени са документи от Елекнтронната информация за износ /EEI/ с с ITN (вътрешен номер на транзакцията), износната цена на употребяваните автомобили е следната (от л. 196 до л. 231 по делото): 6 350 щатски долари за лек автомобил марка Мерцедес, модел S550, шаси WDDNG9EB5DA493390; 2 850 щатски долари за лек автомобил марка Мерцедес, модел S550, шаси WDDNG8GBXAA321360; 6 125 щатски долари за лек автомобил марка Ауди, модел А3, шаси WAUCJGF41075976; 8 250 щатски долари за лек автомобил марка Мерцедес, модел S550, шаси WDDNG8GB6AA320092; 3 900 щатски долари за лек автомобил марка Мерцедес, модел SL500, шаси WDBSK75F95F090695; 7 700 щатски долари за лек автомобил марка Джип, модел Вранглер, шаси 1JFA44S25P337465; 10 000 щатски долари за лек автомобил марка Мерцедец, модел CLS550, шаси WDDLJ7DB0EA109676. Изготвена е експертна оценка при използване метода на пазарните сравнения и метода на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци.

В хода на последващия контрoл дружеството е депозирало писмо вх. 32-511692/11.08.2022г., с което оспорва определянето на нова митническа стойност на процесните 7 бр. леки автомобили.

Митническият орган не е приел възражението и е издал оспорения акт, с който на дружеството са възложени допълнителни задължения за мито и ДДС по отношение на вносните стоки. Определили са действително платената или подлежаща на плащане цена, която следва да послужи за определение на митническата стойност, като са се позовали на данните, отразени в разпечатката от Електронната информация за износ. По отношение на автомобилите, посочени в МД с MRN 21BG004205016341R4 от 03.09.2021 г. и МД с MRN 21BG004205016343R2 от 03.09.2021 г., митническата стойност е определена на база заключението от експертната оценка.

За изясняване на фактическата обстановка по делото да допуснати съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-оценителна експертиза, чиито заключения са приети като част от доказателтвения материал.

За да отмени решението на митническия орган Административен съд- Пловдив е счел, че оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Решаващият състав е споделил извода на митническите органи досежно наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не представлява общата палтена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от МКС. Съдът е формирал извод, че митническите органи не са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74 §3 от Регламент 952/2013г. за определяне на митническата стойност на процесния внос. Според съда липсват мотиви, отнасящи се за неприложимостта на вторичните методи по чл. 74, т.2, б. а- г от регламента, което обуславя незаконосъобразността на издадения от митническите органи административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Основателно решаващият състав е счел, че съмненията в декларираната договорна стойност са основани на доказателствата, събрани в административното производство по линия на международното сътрудничество. Информацията, съдържаща се в писмо в ЦМУ с рег. 82-6536/06.01.2023г, ведно с приложените данни от Електронната износна информация за употребявани автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение на територията на Република България ( л. 134- л.161), представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. При сравняването с декларираната при вноса стойност на процесните автомобили, може да се счете, че възникването на основателни съмнения, е обосновано, тъй като информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество. Полученият отговор представлява годно доказателство за извършените от него действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален свидетелстваш документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Доколкото дружеството не е оспорило така посочената стойност, съдът счита, че наличието на основателни съмнения е доказано от митническия орган при спазване изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че съмненията относно декларираната стойност на стоката са обосновани на база официално издадени документи.

Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд, че митническата стойност на стоката е определена в нарушение на чл. 74, § 3 от МК. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИСЗА по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им, както правилно посочва и първоинстанционния съд.

Правилно съдът е формирал извод, че митническият орган незаконосъобразно е приел, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на процесните леки автомобили представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

Дейстивтелно митническите органи са изложили мотиви, с които са отхвърлени резервните методи за определяне на митническата стойност на леките автомобили, но така посочените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Също така липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката, поради което незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване.

При тези съображения, правилно съдът е приел, че митническият орган необосновано и недоказано е достигнал до извод, че резервните методи се явяват неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

По частната жалба от ПБ Инвест 2015 ЕООД:

За да отхвърли молбата на ПБ Инвест 2015 ЕООД по чл. 248 ГПК за допълване на решение 4287 от 14.05.2024г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като бъде осъден жалбоподателят Агенция Митници да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на дружеството сумата от 1 652, 44 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответното дружество, Административен съд-Плодвив е обосновал извод, че безплатната правна помощ, предвидена по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА се предоставя само на физически лица, но не и на юридически лица, каквото се явява молителят ПБ Инвест 2015 ЕООД.

Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно.

В процесния случай правната помощ е предоставена въз основа на договор за правна защита и съдействие от 26.01.2024г. между ПБ Инвест 2015 ЕООД, представлявано от управителя Н. Цветков и адв. Върбев (л 193). Видно от съдържанието на договора в т. 3 е посочено, че договореното възнаграждение представлявала безплатна правна помощ по чл. 5, т.1 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Юридическо лице, каквото се явява процесното дружество, няма как да бъде квалифицирано като материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Търговските дружества не са сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, поради което обосновано първоинстанционният съд е счел, че предоставената на юридически лица безплатна помощ не се възмездява по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените и надлежно претендирани разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,