Решение № 3500 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2013 г.

Решение № 3500 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на РДНСК-Югозападен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 6930/14.12.2012 г. по адм. д. № 6028/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба Велко Петров Думев и Златоцвета Петрова Думева не вземат становище, като ответникът Велко Петров Думев претендира разноски в размер на 350 лв, представляващи адвокатски хонорар пред касационната инстанция. По делото е постъпила и частна жалба от Вера Владимирова Мирчева и Надежда Владимирова Табакова срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 26.11.2012 г., с което е отказано спиране на производството по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Велко Петров Думев срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-158/25.04.2012 г. на касатора, с която на него и на Златоцвета Петрова Думева е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ преустройство на общо подпокривно пространство с надстрояване и приобщаване на обща тераса към обема на новообразувано жилище в сградата на ул. Парчевич № 1, изграден в УПИ VIII-14, кв. 334, "Зона ГГЦ-Г6-Iч", район "Триадица" - Столична община без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че съобразно предходно решение за забрана ползването на описания строеж същият е допустим по § 16, ал. 1, като решаващите мотиви се ползват със сила на пресъдено нещо. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон, макар и не изцяло по изложените в него съображения. Безспорно извършеното преустройство е реализирано преди 1985 г., тъй като тогава е издадено отмененото строително разрешение. Налице са данни, че таванският етаж е обособен в жилищно помещение към 1971 г., когато жалбоподателите с влязло в сила съдебно решение са признати за собственици на тавански етаж от две стаи, кухня, коридор и тераса. Към 1985 г. е извършено и преустройство на терасата и изграждане на нова стена. Цялата сграда е предвидена за запазване, поради което се явява допустима по действащия ПУП. Така изградените жилищни помещения са в съответствие с изискванията, на които следва да отговарят помещенията съобразно Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни устройствени зони. Поради това изграденото е търпим строеж по смисъла на пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ и като такъв не подлежи на премахване. Що се касае да частната жалба, то същата е подадена от лица, които не са страни в процеса. Видно от определение № 5002/2.11.2012 г., постановено по първоинстанционното дело, производството по отношение на тях е прекратено, като определението е влязло в сила. Това е пречка за разглеждането на частната жалба по същество. Същата като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото пред касационната инстанция в тази част да се прекрати. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски пред касационната инстанция, представляващи адвокатски хонорар в размер на 350 /триста и петдесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение