Решение № 87 от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 282/2009 г.

Решение № 87 от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 282/2009 г., I о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на Д. А. Д. чрез а. К, за отмяна на влязло в сила решение от 29.04.2008 г. по гр. д. № 16344/2006 г. на Софийски районен съд (СРС), с което молителят е осъден да заплати на ЗАД "А" АД сумата 4814 лв. - главница и законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, 882.84 лв. лихва до предявяване на иска и разноски. Молителят поддържа, че са му нарушени правата на защита, поради което иска отмяна на постановеното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - че няма редовно връчена призовка за воденото дело пред СРС, неправилно е приложен чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), като за постановеното решение е разбрал от получена покана за доброволно изпълнение на частен съдия изпълнител. В молбата си сочи още, че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за неподсъдност от молителя, доколкото е бил длъжен служебно да следи за подсъдността на делото, а при направено възражение - да изпрати делото на надлежния съд. Ответната страна по молбата - ЗАД "А" АД не взима становище. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение на частен съдия изпълнител, от която молителят е узнал за постановеното решение на Срс и е процесуално допустима. М. по същество е неоснователна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай пред СРС са предявени обективно съединени искове по чл. 402 ТЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД от ЗАД "А" АД срещу Д. А. Д. И. са уважени - изцяло за главницата и частично за лихвата. Ответникът е призоваван от домашния му адрес в гр. П. ж. к. "Т." бл. .. вх. .. ет. .. ап. ... Първата призовка е редовно връчена на съпругата му, но поради отсрочване на делото в закрито заседание е извършено второ призоваване на страните, като призовката на Д. А. Д. е връчена при отказ от самия Д., оформен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК (отм.). Ответникът е приет за редовно призован, но не се е явявал пред СРС. След обявяване на делото за решаване е отменен хода по същество и делото е върнато в о. з., поради непроизнасяне по молба на ищеца за увеличение на исковете му. При последвалото призоваване, призовката на ответника е върната в цялост със забележка, че лицето не е открито, а на оставеното съобщение се е обадил синът му и е казал, че е в затвора - датата е 10.01.2008 г. С последваща молба от 19.02.2008 г. самият молител е направил искане пред СРС в заседанието от 11.03.2008 г. да изпрати делото по подсъдност на Пловдивски районен съд (ПРС) с оглед правилото на чл. 85 ГПК (отм.). В молбата си молителят сочи като свой адрес посоченият по-горе домашен адрес в гр. П. СРС е оставил молбата без уважение, като несвоевременна, дал е ход по същество и е обявил делото за решаване. Съобщението за постановеното решение е върнато в цялост със забележка, че лицето е в затвора като е приложен чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). Настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме нарушение на процесуалните правила по призоваване на ответника от СРС. С молбата си за отмяна молителят представя доказателства (служебна бележка), че е постъпил (т. е. установен само начален момент) в Пловдивския затвор на 4.07.2007 г. за изтърпяване на присъда на ПРС и с оглед на това задържане не е бил на домашния си адрес в гр. П., откъдето е призоваван от СРС. Вярно е, че има данни от сина на ответника, че последният е в затвора - забележка на призовка с дата 10.01.2008 г., но самият ответник Д., сега молител, с молба до СРС от 19.02.2008 г. посочва, че се намира на домашния си адрес в гр. П., с оглед на което иска изпращане на делото по подсъдност от СРС на ПРС. В случая съдът не е имал служебно задължение да следи за подсъдността, като това възражение за местна подсъдност може да се направи само от ответника, но до края на първото съдебно заседание (чл. 92, ал. 4 вр. чл. 85 ГПК - отм.). Именно с оглед на по-късно депозираното възражение за неподсъдност на делото, то правилно е оставено без уважение от СРС. Съобщението за постановеното решение правилно е прието за връчено при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.) при наличие на надлежно връчени призовки за делото до съпругата на молителя, последващ отказ от самия ответник, сега молител, надлежно оформен и молба от ответника от 19.02.2008 г. с вписан адрес на ответника, този в гр. П. С. са длъжни да изпълняват процесуалните си права добросъвестно (чл. 3 ГПК, така и чл. 3 ГПК - отм.) и не могат да черпят права от недобросъвестно поведение, както се домогва в случая да докаже нередовното си призоваване ответникът, сега молител, твърдейки, че не е бил на домашния си адрес в гр. П. от 4.07.2007 г., а в Пловдивския затвор, но подавайки до СРС молба от 19.02.2008 г. не от Пловдивски затвор, а от домашния си адрес в гр. П. П. тези данни правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). Щом това е така, не са налице основания за отмяна на решението на СРС по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което постъпилата молба следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съдът: