Решение № 10152 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10505/2017 г.

Решение № 10152 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10505/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. А. С. срещу решение № 4304/27.06.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 4200/2014 г., с което съдът е отхвърлил предявения от него иск за заплащане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, а именно за периода от 28.08.2015 г. до 28.02.2016 г. в размер на 6600 лв., ведно със законната лихва от 27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че законът не е определял начален момент, от който следва да се претендира обезщетението. След като съдът приемал, че началната дата винаги е тази на прекратяване на правоотношението, то не е следвало да дава указания на страната да посочва конкретен период, за който е насочена претенцията. Неправилно съдът приел, че не е налице третата предпоставка за присъждане на обезщетение, а именно, че причинната връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя без работа е прекъсната, тъй като лицето е започнало друга работа, в рамките на шестмесечния период след прекратяване на служебното правоотношение. В такъв случай следвало да му бъде присъдена разликата в заплатите, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Първата инстанция следвало да отчете, че след прекратяване на последващото правоотношение, Стефанов не е постъпвал на друга работа или държавна служба. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен подадения от него иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси", чрез юрисконсулт Георгиева, прави възражение за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав обосновава извод за подаването й в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна: Служебното правоотношение на М. А. С. като директор на ТД "ДР" гр. В. е прекратено със заповед № ЧР 32-1-2 от 25.09.2013 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. С решение № 13980/20.12.2016 г. по адм. д. № 11162/2015 г. на ВАС, е отменено решение № 4211/17.06.2015 г., по адм. д. № 2964/2015 г. на АССГ и е отменена заповед № ЧР 32-1-2 от 25.09.2013 г. на председателя на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси". По този начин е реализирана процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК. Служителят сезирал административния съд с молба за възобновяване на спряното производство по адм. д. № 4200/2014 г. с искане за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за времето, през което служителят е останал без работа. Административният съд с определение от 13.01.2017 г. е указал на ищеца да посочи период /начална и крайна дата/, за който се претендира обезщетение съгл. чл. 104, ал. 1 ЗДСл. С уточняваща молба от 3.02.2017 г. ищецът сочи, че периодът на претенцията е от 28.08.2015 г. до 28.02.2016 г. С оглед посочения от страната период, съдът е приел, че претенцията е неоснователна, доколкото се отнася за период, който е извън 6-месечния такъв, считано от датата на уволнението. Освен това не е налице причинно-следствена връзка между оставането на жалбоподателя без работа през този период и незаконното уволнение, с оглед обстоятелството, че след датата на издаване на отменената заповед от 26.09.2013 г., за периода 13.11.2013 г. - 14.01.2014 г. ищецът е работил по трудово правоотношение при друг работодател. Предвид релевираните от касатора възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, касационният състав констатира следното от правна страна: Пълният текст на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е със следното съдържание: "Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение." Дадените от първоинстанционния съд указания с определение от 13.01.2017 г. за посочване на конкретен период от време, за който се претендира обезщетението са в противоречие с цитираната разпоредба. Началото на периода, за който на служителя се дължи обезщетение при незаконно прекратяване на служебното правоотношение е нормативно определен, а именно моментът на прекратяване на служебното правоотношение. Да се приеме, че е възможно да се определи друг момент, от който обезщетението да бъде изчислено, е в противоречие с втората хипотеза на законовата разпоредба и приложението й ще бъде невъзможно, тъй като причинно-следствената връзка между прекратяване на правоотношението и оставането на работника или служителя без работа ще бъде прекъсната. Съдът е следвало да приложи една от двете законово установени възможности. В случай, че след уволнението служителят не е бил назначен на друга държавна служба или на друга работа, на същия се дължи обезщетение в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за максимален срок от шест месеца. Ако е налице втората хипотеза на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и служителят е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В случая АССГ не е извършил такова установяване. Предвид допуснатите от съда процесуални нарушения, касационната инстанция не може да извърши контрол за правилност на съдебния акт. Решението следва да се отмени, като делото следва да се върне на нов състав на АССГ за разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение: Началната дата, от която се дължи обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл винаги е тази на прекратяване на правоотношението. С оглед на това, при новото разглеждане на делото, съдът следва да съобрази приложените доказателства за отмяна на незаконното уволнение, за размера на брутната заплата към момента на възстановяването му на служба и за периода, през който е било получавано възнаграждение за друга работа, като определи дали обезщетението е дължимо и в какъв размер. Гореизложеното мотивира касационния състав да отмени обжалваното съдебно решение, като върне делото на друг състав на съда за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът трябва да установи фактите по спора, въз основа на анализ на доказателствата по делото. Касационната инстанция не може за първи път да прави тези установявания, тъй като с това би накърнила правото на жалбоподателя на две инстанции по фактите и приложимото право. При новото разглеждане на делото, съдът ще се произнесе и по искането за разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд