Решение № 6449 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2013 г.

Решение № 6449 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Изотсервиз" АД, подадена чрез управителя на дружеството Цветанка Цончева, и по касационна жалба, подадена от "Димпас" ЕООД, представлявано от Димитър Пеев, против решение № 7347 от 28.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3606 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба на "Димпас" ЕООД - гр. Пловдив, се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Конкретни касационни основания не са посочени, но от изложеното в обстоятелствената част е видно, че се поддържа допуснато нарушение на материалния закон. Неправилно според касатора е прието, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, а именно заповед № РД-57-303 от 27.09.1999 г. на областния управител на област София, което води до незаконосъобразност на заповед № РД-21-065 от 13.12.2006 г. Иска се отмяна на обжалваното решение. В касационната жалба на "Изотсервиз" АД - гр. София, се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по недопустими жалби, като не е обсъдил възраженията им в насока, че е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата, както и във връзка с тяхната срочност. Подробни доводи са развити във връзка с твърденията за нарушение на материалния закон, като се иска обезсилване на решението на Административния съд - София-град, като недопустимо и прекратяване на съдебното производство, а алтернативно да се отмени и върне за ново разглеждане като постановено при неизяснена фактическа обстановка. Ответникът областен управител на област София, чрез процесуалния си представител - юрк. Димова, счита касационните жалби за основателни по подробно изложени в писмени бележки съображения. Ответниците Лиляна Димитрова Шопова, Богдан Димитров Шопов, Янислава Димитрова Шопова, Румяна Богданова Михайлова, Христо Николов Рибаров, Симеон Руди Драганов и Валентин Радоев Фълджийски не се представляват и не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Със заповед № РД-57-303 от 27.09.1999 г. областният управител на област София е наредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост на район "Оборище" 1/2 ид. ч. от триетажна къща 258 кв. м, състоящата се от четири отделения и салон, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и мястото и избените и тавански помещения при граници: наследници на Симеон Начев, ул. "Кирил и Методий", имотът на Лазар В. Костов, с общо застроено и незастроено пространство 888 кв. метра. Разпоредено е владението да се предаде на наследниците на Филип В. Мандаджиев и Зорка Дим. Шопова. С последваща заповед № РД-15-0358 от 4.06.2001 г. областният управител на област София е отменил заповед № РД-57-303 от 27.09.1999 г. по жалба на заинтересованата страна "Изотсервиз" АД - София. С решение по адм. дело № 6599 от 2001 г. на Върховния административен съд на основание ЗАП заповед № РД-15-0358 от 4.06.2001 г. е била отменена и преписката е върната за ново произнасяне, като в мотивите на съдебното решение е посочено, че съществува вероятност заповед № РД-57-303 от 27.09.1999 г. да е нищожна. Със заповед № РД-15-134 от 08.04.2003 г. областният управител на основание чл. 32 от ЗАП е обявил за нищожна заповед № РД-57-303 от 27.09.1999 г., като е приел, че не са налице предпоставките на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, тъй като имотът е бил включен в капитала на дружество "Изотсервиз" АД. Тази заповед е отменена с решение по адм. дело № 4835 от 2003 г. на Върховния административен съд, потвърдено с решение на петчленен състав по адм. дело № 5013 от 2006 г. С процесната заповед № РД-21-065 от 13.12.2006 г. областният управител е изменил заповед № РД-57-303 от 27.09.1999 г. в частта, в която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост недвижимият имот - предмет на заповедта, и е наредил да бъдат обезщетени правоимащите с компенсаторни записи. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД-21-065 от 13.12.2006 г. на областния управител на основание чл. 146, т. 4 АПК поради несъответствие с материалния закон. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, на първо място, е приел, че не е ясна волята на административния орган, изразена в обжалваната заповед, тъй като с първата заповед е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост процесният имот и да се предаде владението в посочената част от имота на правоимащите, а със заповедта - предмет на настоящото дело, се определя ново обезщетение с компенсаторни записи. Съдът е приел, че от мотивите на административния акт не става ясно отново ли следва да се запише имотът като държавен, или е на търговското дружество. Приел е още, че както процесната заповед, така и заповедта, с която е "отменена" заповед № РД-57-303 от 27.09.1999 г., са материалнонезаконосъобразни и са издадени на основание действащия тогава Закон за административното производство. Счетено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗАП за стабилитета на акта, от който са придобити права, както е в конкретния случай, поради което липсват предпоставките на чл. 231 и 232 от отм. ГПК, приложим в производството по чл. 32, ал. 1 ЗАП. В тази връзка съдът е приел, че по същество с процесната заповед е извършено възобновяване на производството по издаване на административния акт, което може да се проведе само при спазване на условията на глава седма от АПК, т. е. по реда на чл. 99 - 102 АПК. Съдебното решение е правилно. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател доводи за недопустимост на съдебното решение, позовавайки се на допустимостта на съдебния контрол по отношение на друг административен акт. Обжалваната заповед в настоящото съдебно производство, а именно заповед № РД-21-065 от 13.12.2006 г., е самостоятелен административен акт. Тя съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото засяга пряко възникнали за адресата й права, отнемайки ги. От друга страна, неоснователни се явяват и доводите на касационния жалбоподател "Изотсервиз" АД, свързани със срочността на жалбата до Административния съд - София-град. Видно от жалбата, същата е подадена с вх. № 94ДД/135 от 27.04.2007 г. до област София. От представеното пълномощно е видно, че е налице упълномощаване на адв. Железчев и валидиране на извършените действия. Само в интерес на представляваните е да възразяват срещу упълномощаването и представляването. Когато упълномощен и упълномощаващи нямат спорове относно наличието на упълномощителна сделка, предмета и обема на представителната власт, то друга страна не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си. Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя смисъл в института на представителството. Решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразил се е с всички искания и доводи на заинтересованите страни и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно е приел, че заповед № РД-21-065 от 13.12.2006 г. на областния управител на област София, с двата си диспозитива, с която на основание чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, чл. 267 от АПК и чл. 220, ал. 2 от ГПК, във вр. с решение по адм. дело № 5013 от 2006 г. на Върховния административен съд - 5-членен състав, с което е оставено в сила решението по адм. дело № 4835 от 2003 г. на Върховния административен съд, е изменена със заповед № РД-57-303 от 27.09.2009 г. на същия областен управител в частта относно отписването от актовите книги за държавна собственост на имот и е наредено обезщетяването на собствениците да се извърши с компенсаторни записи, е напълно неясна. Същата не може да се приеме, че е издадена в изпълнение на цитираните съдебни решения, така както е посочено, тъй като в тях липсва диспозитив за връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Нещо повече, съгласно извода на Върховния административен съд в решението по адм. дело № 4835 от 2003 г. намесата на областния управител е оправдана, когато е засегнат държавният интерес. В случая е налице спор за собственост, който може да се реши единствено от граждански съд по реда на ГПК, а не по административен ред. В това гражданско производство страните ще могат да предявят и докажат собственическите си права по отношение на процесния имот. В него съдът по линия на косвения съдебен контрол би могъл да се произнесе дали към момента на издаването на заповед № РД-57-303 от 27.09.1999 г. на областния управител имотът е бил държавен, или е бил собственост на частно лице. Тази заповед се ползва със своя стабилитет, тъй като с нея са придобити права. Възобновяването на производството по издаването на административния акт може да стане само при наличието на предпоставките за тази цел по реда на чл. 99 - 102 от АПК, каквито в случая не са налице. При тези обстоятелства съдът правилно е приел, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,