Решение № 2130 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15839/2010 г.
ВАСIV отделение11.02.2011 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 3365 от 1.11.2010 г., постановено по адм. д. № 5940 по описа за 2009 г. на Административен съд-София-град. ОСТАВЯ без уважение искането на "Би Ви Трейд" ООД за присъждане на сторените по делото разноски. ОСЪЖДА "Би Ви Трейд" ООД да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2130 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15839/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ивелина Панева-пълномощник на "Би Ви трейд" ООД, гр. София против решение № 3365 от 1.11.2010 г., постановено по адм. д. № 5940 по описа за 2009 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадена жалба против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-2600/6975 от 22.07.2009 г., издадено от началника Разплащателна агенция - Република България, София-град, при Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като на първо място се релевира нищожност на уведомителното писмо, а на следващо се сочат допуснати пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при извършените проверки върху площите заявени за подпомагане са издадени два контролни листа, фактическите констатации в които се разминават, а самите констатации в уведомителното писмо отразяват неверни факти. На следващо място се твърди, че методиката на извършената проверка на площи, заявени за подпомагане и на установяването на недопустими площи за подпомагане е погрешна и не отговаря на нормите на Правилника и дейността на отдел "Технически инспекторат" към ДФЗ. Твърди се освен това, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза доказва извършените от касатора дейности по поддържане на заявената за подпомагане площ в добро екологично състояние. Твърди се, че от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че дори и да има наддекларирани площи, техният размер и съответното им процентно съотношение към допустимите за подпомагане площи е значително по-малък в сравнение с този, констатиран от административния орган. По подробно изложените съображения и тези в представените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени, като касационната инстанция се произнесе по съществото на спора. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. От ответната страна по касационната жалба е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, опровергаващи направените в касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Според него правилно съдът е установил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на възраженията си пред административния органи в съдебното производство относно несъответствието на земеделската площ засята със слънчоглед. Същото според него се отнася и за заявената като угар площ 21.85 ха, представляваща пустееща земя, която е била предназначена за сеитба, но поради високи подпочвени води е била оставена незасята. Прокурорът счита, че правилно административният орган е определил площта като недопустима за подпомагане, неотговаряща на изискванията на чл. 39 ЗПЗП, да е "ползвана земеделска площ", като установената разлика е повече от 3% и изчислението на намалението е в съответствие с чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Според него правилно е приложена и редукцията на общата сума за неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние на земята съгласно чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. чл. 66 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба, подадена от "Би Ви Трейд" ООД против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-2600/6975 от 22.07.2009 г., издадено от началника на Разплащателна агенция-Република България, София-град при ДФЗ. С него дружеството-жалбоподател е било уведомено за одобрената сума за финансово подпомагане за 2008 г. по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност. Дружеството е подало общо заявление за плащане на площ с Уникален идентификационен номер (УИН) 22/100508/11031 и е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 181916. С уведомителното писмо дружеството е уведомено, че за финансово подпомагане за 2008 г. е одобрена сумата за плащане от 42 931. 58 лв. Уведомено е също, че след извършването на административни проверки на данните в подаденото заявление, извършени чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършени проверки на място, му е наложена санкция и редукция в общ размер от 81 660.11 лв., от които за установена наддекларирана площ за 77 414.13 лв. и за неспазване на стандартите за поддържане на земята в добро екологично състояние - 4245.98 лв. Към уведомителното писмо е приложена и таблица за формиране на общата сума за финансово подпомагане. Направеното възражение за нищожност на издаденото уведомително писмо, като издадено от некомпетентен орган, съдът е приел за неоснователно, като е изложил подробни съображения. От приложените доказателства съдът е установил, че дружеството е заявило за подпомагане 35 бр. парцели с обща площ 777.73 ха, всичките по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за плащане за природни ограничения на фермери в планински райони (НР1), с изключение на 4 - по Схемата за национални доплащания (НД). Заявените групи култура са били естествени ливади, слънчоглед, пшеница, угар, царевица за силаж. След извършена проверка на място, въз основа на издадена заповед е било установено, че естествените ливади със заявена площ от 644.01 ха, а при проверката са с площ от 500.03 ха, заявената площ засята със слънчоглед е била от 10.95 ха, а при проверката на място е установена засята площ от 8.08 ха, заявената засята с пшеница площ е била 28.00 ха, а при проверката на място е установена 72.92 ха, заявената площ с угар е била 21.85 ха, а при проверката на място е установена пустееща земя. Естествените ливади не са били почистени от нежелана храстовидна растителност и в тях е имало навлизане и разрастване на млада дървесна растителност. От допустимата площ са били изключени площите с гъста храстовидна растителност (къпини, шипки, трънки) и дървесна растителност. Срещу констатациите при извършената проверка на място, дружеството е възразило, като съдът е обсъдил направените възражения. Съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, от която е прието за установено, че дружеството е отчело разходи за дисконтоване, но не е могло да се установи за кой имот те са извършените. Поради това съдът е приел за установено, че заявената като угар земя е с площ от 21. 85 ха представлява пустееща земя. Заключението на съдебно-техническа експертиза според направените констатации се е доближавало в голяма степен до това на ответната страна. Съдът е отчел обстоятелството, че измерването, направено от вещото лице сочи на констатации две години след направената проверка на място, поради което е приел, че заключението на вещото лице не може да отчете действителното състояние на заявените за подпомагане площи, защото те са променени. При това е направен извод, че констатациите на ответната страна при извършената проверка не са опровергани. Като краен извод е приел, че определените санкции и редукции за нарушаване на чл. 39 ЗПЗП са правилно определение защото установената разлика е по-голяма от 3%, а помощта правилно е изчислена на основание чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. По изложените съображения съдът е отхвърлил подадената жалба. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба за нищожност на уведомителното писмо е неоснователен. Изложените съображения за делегиране на компетентност са неоснователни. Това се установява от упълномощаването, което е само за подписване на уведомителните писма. ДФЗ-РА е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Тя, според чл. 30 и сл. ЗПЗП, осъществява функциите си въз основа на Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). Задължението за въвеждане и функциониране на ИСАК произтича пряко от чл. 17, дял II, глава IV на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета и от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Според регламентацията на европейските норми и чл. 30, ал. 2 и чл. 31 ЗПЗП ИСАК е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителни писма, с които се признават и изчисляват сумите по заявените от съответното лице схеми и мерки за подпомагане или се намалява или отказва изплащането им, поради причини, заложени в нормативната уредба. При съобразяването на тези норми съдът е направил извод, че уведомителното писмо не може да бъде подписано от конкретно длъжностно лице, но според съдържанието си ведно с таблицата, приложена към него, то засяга конкретни права и законно защитени интереси на лицето - адресата, който е и заявител с конкретния УРН. По тези съображения го е приел като индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност от съда. Неоснователно е и следващото твърдение, че при извършената проверка на място са съставени два контролни листа, без да се установи въз основа на кой от тях е издадено и уведомителното писмо. От приложените доказателства към делото за извършената проверка на място се установява, че тя е в съответствие с чл. 25 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., според който проверките на място не се обявяват предварително. При условие, че не е застрашена целта на контрола, може да бъде пратено известие, стриктно ограничено до минимално необходимия срок. Такова уведомление не може да превишава 48 часа, освен в надлежно обосновани случаи. От данните по делото е видно, че за проверката на място дружеството е било уведомено, като върху контролния лист е подставен неговия подпис и печат. Проверката е завършила с контролен доклад, в който се съдържат реквизитите на чл. 28, § 1 от същия Регламент, а на дружеството е дадена възможност да се запознае и подпише доклада, както и да добави забележки, в съответствие с § 2, изречение първо от същия чл. на регламента. В последствие е съставен окончателен контролен лист, чиито констатации не са се различавали от тези в първоначалния. Тъй като при проверката на място са констатирани нередности, на земеделския производител е изпратено копие от контролния доклад, като му е бил даден срок от 10 дни да направи възражения, каквито дружеството е направило, но те не са били уважени. Установява се освен това, че е била извършена проверка на място и на 6.11.2008 г., при която е бил проверен само един парцел по отношение на това дали стърнището е заорано, при което не са констатирани нередности, като в съответствие с чл. 28, § 2, изречение второ от Регламента, дружеството не е уведомено. Освен изложеното не е без значение обстоятелството, че констатациите от извършената проверка на място, относно заявените за подпомагане площи не са оспорени, а признати, според приложеното възражение от управителя на дружеството-жалбоподател с изх. № 27 от 2.09.2008 г. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушенията, твърдени в касационната жалба и съставляващи основания за неговата отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касатора за присъждане на направените по делото разноски, с оглед на изхода ще следва да се остави без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ-Разплащателна агенция разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени според чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение