Решение № 2130 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15839/2010 г.

Решение № 2130 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15839/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ивелина Панева-пълномощник на "Би Ви трейд" ООД, гр. София против решение № 3365 от 1.11.2010 г., постановено по адм. д. № 5940 по описа за 2009 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадена жалба против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-2600/6975 от 22.07.2009 г., издадено от началника Разплащателна агенция - Република България, София-град, при Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като на първо място се релевира нищожност на уведомителното писмо, а на следващо се сочат допуснати пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при извършените проверки върху площите заявени за подпомагане са издадени два контролни листа, фактическите констатации в които се разминават, а самите констатации в уведомителното писмо отразяват неверни факти. На следващо място се твърди, че методиката на извършената проверка на площи, заявени за подпомагане и на установяването на недопустими площи за подпомагане е погрешна и не отговаря на нормите на Правилника и дейността на отдел "Технически инспекторат" към ДФЗ. Твърди се освен това, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза доказва извършените от касатора дейности по поддържане на заявената за подпомагане площ в добро екологично състояние. Твърди се, че от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че дори и да има наддекларирани площи, техният размер и съответното им процентно съотношение към допустимите за подпомагане площи е значително по-малък в сравнение с този, констатиран от административния орган. По подробно изложените съображения и тези в представените писмени бележки се моли, решението на съда да се отмени, като касационната инстанция се произнесе по съществото на спора. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. От ответната страна по касационната жалба е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Изложени са твърдения, опровергаващи направените в касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Според него правилно съдът е установил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на възраженията си пред административния органи в съдебното производство относно несъответствието на земеделската площ засята със слънчоглед. Същото според него се отнася и за заявената като угар площ 21.85 ха, представляваща пустееща земя, която е била предназначена за сеитба, но поради високи подпочвени води е била оставена незасята. Прокурорът счита, че правилно административният орган е определил площта като недопустима за подпомагане, неотговаряща на изискванията на чл. 39 ЗПЗП, да е "ползвана земеделска площ", като установената разлика е повече от 3% и изчислението на намалението е в съответствие с чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Според него правилно е приложена и редукцията на общата сума за неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние на земята съгласно чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. чл. 66 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба, подадена от "Би Ви Трейд" ООД против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-2600/6975 от 22.07.2009 г., издадено от началника на Разплащателна агенция-Република България, София-град при ДФЗ. С него дружеството-жалбоподател е било уведомено за одобрената сума за финансово подпомагане за 2008 г. по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност. Дружеството е подало общо заявление за плащане на площ с Уникален идентификационен номер (УИН) 22/100508/11031 и е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 181916. С уведомителното писмо дружеството е уведомено, че за финансово подпомагане за 2008 г. е одобрена сумата за плащане от 42 931. 58 лв. Уведомено е също, че след извършването на административни проверки на данните в подаденото заявление, извършени чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и след извършени проверки на място, му е наложена санкция и редукция в общ размер от 81 660.11 лв., от които за установена наддекларирана площ за 77 414.13 лв. и за неспазване на стандартите за поддържане на земята в добро екологично състояние - 4245.98 лв. Към уведомителното писмо е приложена и таблица за формиране на общата сума за финансово подпомагане. Направеното възражение за нищожност на издаденото уведомително писмо, като издадено от некомпетентен орган, съдът е приел за неоснователно, като е изложил подробни съображения. От приложените доказателства съдът е установил, че дружеството е заявило за подпомагане 35 бр. парцели с обща площ 777.73 ха, всичките по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за плащане за природни ограничения на фермери в планински райони (НР1), с изключение на 4 - по Схемата за национални доплащания (НД). Заявените групи култура са били естествени ливади, слънчоглед, пшеница, угар, царевица за силаж. След извършена проверка на място, въз основа на издадена заповед е било установено, че естествените ливади със заявена площ от 644.01 ха, а при проверката са с площ от 500.03 ха, заявената площ засята със слънчоглед е била от 10.95 ха, а при проверката на място е установена засята площ от 8.08 ха, заявената засята с пшеница площ е била 28.00 ха, а при проверката на място е установена 72.92 ха, заявената площ с угар е била 21.85 ха, а при проверката на място е установена пустееща земя. Естествените ливади не са били почистени от нежелана храстовидна растителност и в тях е имало навлизане и разрастване на млада дървесна растителност. От допустимата площ са били изключени площите с гъста храстовидна растителност (къпини, шипки, трънки) и дървесна растителност. Срещу констатациите при извършената проверка на място, дружеството е възразило, като съдът е обсъдил направените възражения. Съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, от която е прието за установено, че дружеството е отчело разходи за дисконтоване, но не е могло да се установи за кой имот те са извършените. Поради това съдът е приел за установено, че заявената като угар земя е с площ от 21. 85 ха представлява пустееща земя. Заключението на съдебно-техническа експертиза според направените констатации се е доближавало в голяма степен до това на ответната страна. Съдът е отчел обстоятелството, че измерването, направено от вещото лице сочи на констатации две години след направената проверка на място, поради което е приел, че заключението на вещото лице не може да отчете действителното състояние на заявените за подпомагане площи, защото те са променени. При това е направен извод, че констатациите на ответната страна при извършената проверка не са опровергани. Като краен извод е приел, че определените санкции и редукции за нарушаване на чл. 39 ЗПЗП са правилно определение защото установената разлика е по-голяма от 3%, а помощта правилно е изчислена на основание чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. По изложените съображения съдът е отхвърлил подадената жалба. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба за нищожност на уведомителното писмо е неоснователен. Изложените съображения за делегиране на компетентност са неоснователни. Това се установява от упълномощаването, което е само за подписване на уведомителните писма. ДФЗ-РА е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Тя, според чл. 30 и сл. ЗПЗП, осъществява функциите си въз основа на Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). Задължението за въвеждане и функциониране на ИСАК произтича пряко от чл. 17, дял II, глава IV на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета и от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Според регламентацията на европейските норми и чл. 30, ал. 2 и чл. 31 ЗПЗП ИСАК е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителни писма, с които се признават и изчисляват сумите по заявените от съответното лице схеми и мерки за подпомагане или се намалява или отказва изплащането им, поради причини, заложени в нормативната уредба. При съобразяването на тези норми съдът е направил извод, че уведомителното писмо не може да бъде подписано от конкретно длъжностно лице, но според съдържанието си ведно с таблицата, приложена към него, то засяга конкретни права и законно защитени интереси на лицето - адресата, който е и заявител с конкретния УРН. По тези съображения го е приел като индивидуален административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност от съда. Неоснователно е и следващото твърдение, че при извършената проверка на място са съставени два контролни листа, без да се установи въз основа на кой от тях е издадено и уведомителното писмо. От приложените доказателства към делото за извършената проверка на място се установява, че тя е в съответствие с чл. 25 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., според който проверките на място не се обявяват предварително. При условие, че не е застрашена целта на контрола, може да бъде пратено известие, стриктно ограничено до минимално необходимия срок. Такова уведомление не може да превишава 48 часа, освен в надлежно обосновани случаи. От данните по делото е видно, че за проверката на място дружеството е било уведомено, като върху контролния лист е подставен неговия подпис и печат. Проверката е завършила с контролен доклад, в който се съдържат реквизитите на чл. 28, § 1 от същия Регламент, а на дружеството е дадена възможност да се запознае и подпише доклада, както и да добави забележки, в съответствие с § 2, изречение първо от същия чл. на регламента. В последствие е съставен окончателен контролен лист, чиито констатации не са се различавали от тези в първоначалния. Тъй като при проверката на място са констатирани нередности, на земеделския производител е изпратено копие от контролния доклад, като му е бил даден срок от 10 дни да направи възражения, каквито дружеството е направило, но те не са били уважени. Установява се освен това, че е била извършена проверка на място и на 6.11.2008 г., при която е бил проверен само един парцел по отношение на това дали стърнището е заорано, при което не са констатирани нередности, като в съответствие с чл. 28, § 2, изречение второ от Регламента, дружеството не е уведомено. Освен изложеното не е без значение обстоятелството, че констатациите от извършената проверка на място, относно заявените за подпомагане площи не са оспорени, а признати, според приложеното възражение от управителя на дружеството-жалбоподател с изх. № 27 от 2.09.2008 г. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушенията, твърдени в касационната жалба и съставляващи основания за неговата отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касатора за присъждане на направените по делото разноски, с оглед на изхода ще следва да се остави без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ-Разплащателна агенция разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени според чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение