Решение № 8989 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2008 г.

Решение № 8989 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е образувано по жалба от Атанас Цветанов Буров, Анастасия Анастасова Бурова, Василка Димитрова Божкова, Недялка Димитрова Божкова, Василка Димитрова Войнова, Красимира Георгиева Бурова, Биляна Анастасова Бурова, Марта Христова Пенчева, Весела Христова Пенчева, Бистра Анастасова Бурова-Добрева, Никола Анастасов Буров, Радка Златева Басмаджиева, Константина Александрова Досева, Никола Александров Досев, Маргрет Веса Шеридан, Петър Стефанов Сигалов, Анастасия Тодорова Иванова, Ружка Тодорова Ганчева и Тома Динков Томов. С решение № 3053 от 18.03.2008 г., постановено по адм. д. № 1635/2007 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 13290 от 29.12.2006 г., постановено по адмд. № 7455/2004 г. по описа на трето отделение на Върховния административен съд и е признал право на обезщетение с компенсаторни записи на жалбоподателите като наследници на бившите акционери на национализираното предприятие "Янтра" АД (в ликвидация) гр. Горна Оряховица, съобразно наследствените им права, за разрушени или употребени имущества към момента на одържавяването в дворно място с площ 16860 кв. м описани в мотивите на решението. В мотивите си петчленния състав на съда е приел, че със заповед № Р-01-238/10.05.1994 г. на кмета на община Г. Оряховица е бил отписан от актовите книги за държавна собственост и предаден на наследниците на акционерите на бившето "Янтра" АД, чрез пълномощника им-Атанас Цветанов Буров, имот пл. № 494 от кв. 3 по плана на гр. Г. Оряховица от 1957 г., на основание чл. 2 от ЗВСВОНИ. Към заповедта, за която няма данни да е била оспорена и е влязла в законна сила, е приложена и скица на имота с ясно обозначени постройки, складове, гаражи и др. Приел е за установено от приетата и неоспорена от страните експертиза, че към 20.04.1947 г., а и до 1957 г., в одържавените 16860 кв. м дворно място, са съществували 4 бр. фабрични здания, жилищни помещения с пристройка за баня и пералня, спиртен склад и кукурузен склад-отдадени под наем на "Родина" АД, фабричен комин, използван от "Успех" АД, ж. п. клон със собствена стрелка, 2 бр. кладенци и беседка във фабричния двор, сантимал 750, дървен кантар с драмове за по 5, т. тежест и резервоар с вместимост 3000 л. /с обща застроена площ от 2688 кв. м./, както и че част от сградите съществуват и в момента и са били преустроени от "Розахим" АД. Приел е също за установено, че не съществуват към момента масивна постройка на 1 етаж със застроена площ 80 кв. м, на мястото на която е изградена техническа работилница, масивна постройка на 2 етажа със застроена площ от 334 кв. м, фабричен комин, двата кладенеца и резервоара от 3000 л. Извън частта на "Розахим" ЕАД, но в двора на бившето "Янтра" АД, не съществуват още: ж. п. клона със стрелката, масивните постройки и работилница с обща площ от 908 кв. м. Следователно правото на реституция на дворното място е и признато и собствеността му - възстановена на наследниците на бившите акционери-жалбоподатели по настоящото дело, а относно съществуващите сгради, по делото е представена и разделителна оценка на ЦЕХ "Етилацетат и Бутилацетат", направена съгласно 179 ПМС от 30.12.1992 г., въз основа на договор за възлагане от "Розахим" ЕАД - гр. Горна Оряховица, с цел - определяне на дяловото участие в строителството на цеховете на бившите собственици и "Розахим" ЕАД - гр. Горна Оряховица. Съгласно приложимите към момента на одържавяването разпоредби от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите (отм.), "собствеността на земята обема собствеността на пространството над нея и на всичко това, което се намира отгоре или отдолу на повърхността" - чл. 33. Съгласно чл. 78 от цитирания закон, "всички постройки, посаждения и работи, които са направени отгоре или отдолу на земята се предполага да са направени от собственика с негови средства и принадлежат нему, додето не се докаже противното". Следователно съществува законова презумпция към момента на национализацията, че всички сгради, построени върху дворното място, са собственост на собственика на мястото. Те са одържавени, независимо че не са описани изчерпателно в акта да държавна собственост, тъй като съгласно чл. 9 от Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия, "национализацията на предприятието обхваща всичката движима и недвижима собственост, както и всички стопански права, принадлежали на предприятието или които му служат, като патенти, привилегии, позволителни за работа, разрешителни, периметри, образци, мерки, модели и др. подобни". А съгласно чл. 10 от този закон, считат се за нищожни по право и всички сделки, сключени за времето от 1 януари 1947 г. до деня на влизане на настоящия закон в сила, между съпруг и съпруга, възходящи и низходящи роднини, по съребрена линия и близки, при които сделки едната страна е собственик или съдружник в национализираното предприятие, ако тези сделки увреждат интересите на държавата. Считат се нищожни по право и всички сделки, сключени с национализираното предприятие през времето от 1 януари 1947 г. до деня на влизане в сила на настоящия закон, с които се осуетява или затруднява провеждането на национализацията, независимо с кого са сключени". По делото са представени: доклад на ликвидаторите на дружество "Янтра" - Горна Оряховица, към 31.12.1946 г., както и протокол на Общото редовно годишно отчетно събрание на акционерите от 30.04.1947 г., от които се установяват акционерите и наличието и правото на собственост върху претендираните за обезщетяване имущества към посочените дати. А ако се приеме, че те не са били национализирани с национализацията на дружеството, тъй като са пропуснати в акта за държавна собственост или че е следвало да бъде изготвен задължително нарочен баланс при национализацията, което не е сторено, то при тази хипотеза би била приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ, съгласно която "възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата" и пак се дължи обезщетение по ЗОСОИ, който е издаден в изпълнение на чл. 3, ал. 3 от ЗВСВОНИ. Това решение е задължително за настоящото производство, което е вече във втората фаза на производството по ЗОСОИ - а именно определяне на размера на обезщетението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОСОИ, лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти /без земите/, ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ, или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор, с посочените в т. 1 до т. 3 видове обезщетяване. Обема на имуществото което подлежи на обезщетение във втората фаза на производството по чл. 6 от ЗОСОИ е описано в заключението на вещото лице по адм. д. № 7455/2004 г., а именно: производствени сгради, индустриален ж. п. клон със самостоятелна стрелка, комин, резервоар за вода с вместимост 3000 л., кладенци, сантимал 750 кг, кантар 5, т. В тази връзка съдът по настоящото съдебно производство назначи съдебно оценъчна експертиза която установява, че стойността на одържавеното имущество е в размер на 148,207 (сто четиридесет и осем хиляди двеста и седем) лева. Вещото лице изясни, че в това обезщетение не е включена стойността на ж. п. клон със самостоятелна стрелка, тъй като не е установено по безспорен начин дължината на клона и параметрите. Представената по делото скица не е достатъчна за да се определи точно какво представлява този ж. п., което е установено и от експертизата на стр. 415 от д. № 7455/2004 г. по първата фаза на обезщетението по ЗОСОИ. Вещото лице е изготвило експертизата по методиката на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ и е спазило изискванията на ЗОСОИ, поради което съдът счита че следва да се възприеме. По отношение на ж. п. клона, който не е оценен и не е включен, съдът счита, че възраженията в тази насока не са основателни. Производството по делото многократно е отлагано и доказателства в тази насока не се събраха, както и не се представиха нотариално заверени декларация за наследствените квоти съгласно Наредба № 9, поради което и обезщетението следва да се присъди общо на всички жалбоподатели. По реда на ЗОСОИ обезщетение се дължи на установеното одържавено имущество и след като доказателства за стойността на ж. п. клона липсва не е възможно да се извърши и оценка. ЗОСОИ е определил точната методика и тя не допуска оценка на имущество по предположение, затова ще следва да се утвърди обезщетението по размера определен от експертизата. Стойността на компенсаторните записи правилно е определена съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ. Исканото обезщетение е по чл. 3, ал. 1, т. 3 - с компенсаторни записи, в какъвто вид следва да се уважи.