Решение № 102 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5376/2014 г.

Решение № 102 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5376/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 251 ГПК. Молителят П. на Р. Б. иска тълкуване на решение № 365/11.11.2015 по настоящото дело в частта относно началния момент на дължимост на законната лихва върху присъденото общо обезщетение за неимуществени вреди от повдигнатите и поддържани неоснователни обвинения по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът по молбата И. Р. Г. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че постановеното решение № 365/11.11.2015 по настоящото дело подлежи на доброволно изпълнение и по признанието на държавния орган, дължащ изпълнението то не е изпълнено, намира молбата за тълкуването му допустима. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено. Когато съдът определя обезщетението към по-късен момент, то се дължи към този по-късен момент и от тогава върху обезщетението се начислява законна лихва (вж. решение № 1/27.03.2012, ВКС, IV ГО по гр. д. № 1106/2010). Обезщетението за вреди от неоснователно обвинение се определя и съответно се дължи към влизането в сила на оправдателната присъда или прекратяването на наказателното преследване, тъй като от този момент се прекратяват увреждащите въздействия върху личната и имуществената сфера на пострадалия и са претърпени голямата част от нанесените вреди. Когато обаче съдът е определил размера на обезщетението към по-късен момент (при проведено лечение за преодоляване на последиците от уврежданията и свързани с това разходи, продължаване на наказателното преследване по някое от повдигнатите обвинения и др.), обезщетението се дължи към този по-късен момент и от тогава върху обезщетението се начислява законна лихва. В случая съдът е приел, че по едно и също време ищецът е преследван наказателно по две обвинения, като постановените мерки за процесуална принуда до 16.07.2004 г., когато е приключило производството по едното обвинение, са търпени общо. Производството по другото обвинение е приключило по-късно – на 11.12.2007 г., поради което общият размер на обезщетението е определен към втората дата. От тогава се дължи и законната лихва. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение