Решение № 11516 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11962/2018 г.

Решение № 11516 от 29.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11962/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура- Шумен срещу решение № 102 от 20.07.2018 г., постановено по адм. д. № 181/18 г. от Административния съд – Шумен, в частта, в която Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на С. Реджебова, обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 227,50 лева, представляващи заплатени държавна такса в размер на 27,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за защита по търговско дело № 534/2016 г. по описа на Окръжен съд-Шумен, с решението по което е отменен издаден отказ № 20161020153625-2/26.10.2016 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, Търговски регистър, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 8.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В протеста се твърди неправилност на решението в протестираната част поради неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му, и отхвърляне на иска. Агенцията по вписванията не изразява становище по протеста. С. Реджебова чрез пълномощника си по делото оспорва протеста по съображения в писмена защита и изложени в съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационния протест като допустим. Той е подаден от прокурор, участващ по делото пред административния съд и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационният протест е и основателен. За да уважи частично предявения иск, съдът е приел за установено следното: ищцата е подала заявление за първоначално вписване на търговско дружество в търговския регистър към Агенцията за вписванията, което й е отказано поради неотстранени нередовности по заявлението й. При обжалване на този отказ пред Окръжен съд – Шумен, е образувано търговско дело № 534/16 година, по което е постановено решение, с което е отменен отказа и е указано извършването на първоначалното вписване. Съдът е установил, че във връзка със съдебното обжалване на отказа, ищцата била направила разходи за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Във връзка с така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът е приел следното: Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ е едностранно и охранително по своята същност, поради което направените за него разноски от молителя не биха могли да се възложат на насрещната страна, какъвто бил вложеният смисъл и в чл. 541 ГПК. Тъй като липсвала специална уредба за присъждане на извършените разноски, които представлявали вреда за ищеца, приложимост намирал чл. 28, ал. 2 ЗТРЮЛНЦ. В конкретния случай, налице били според съда и трите предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ, което обуславяло основателността на предявения иск. За да прецени иска като частично основателен, съдът е приел, че заседанието пред окръжния съд било закрито, за което според Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължало на адвоката възнаграждение в размер на 200 лева, поради което до този размер искът бил основателен. За разликата до пълния предявен размер от 500 лева, съдът преценил иска като неоснователен, тъй като този размер бил резултат от свободното договаряне между клиент и адвокат, от което не можело да произтекат, каквито и да било последици за ответника. Съдът е преценил като основателно и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху уважения размер на обезщетението, считано от датата на исковата молба до окончателното му изплащане, позовавайки се на чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 33Д. С оглед изхода на спора, за частично основателна, съдът е преценил и претенцията за присъждане на разноски, присъждайки на ищеца изцяло направените разноски за държавна такса и пропорционално на уважения размер на иска, възнаграждението за адвоката. Решението в обжалваната част е неправилно. Неправилен и в противоречие на закона е изводът на административния съд, че за разноските, направени в съдебни производства по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, лицето, което ги е направило може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход от тези производства. Производството по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е охранително и както правилно е отбелязъл съдът, в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, която разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било, за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. По тези съображения, решението на административния съд в обжалваните му части следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли и в тази част. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд в настоящия съдебен състав