Решение № 3883 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2017 г.

Решение № 3883 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на Д. Д. "Обжалване и данъчно осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Решение № 5687 от 11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 11697/2016 г. описа на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22220215010975-091-001/17.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с Решение № 1945/1.11.2016 г. на Директора на Дирекция на "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната - В. Д. П., чрез адв. Терзиева, в съдебно заседание и в писмени бележки, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. С Решение № 5687 от 11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 11697/2016 г. описа на Административен съд С.-град е отменен РА № Р-22220215010975-091-001/17.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., частично потвърден с Решение № 1945/1.11.2016 г. на Директора на Дирекция на "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с който на В. Д. П., по реда на чл. 19 ДОПК, са определени задължения в размер на 38 467,95 лв. За да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не са установени предпоставките за възникване на фактическите състави за реализиране на отговорността, поради което изводите на органа по приходите, че са налице основания за реализиране отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са незаконосъобразни. Съдът е дефинирал предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащите фиска действия на управителя на задълженото за публични вземания лице. Приел е, че не е доказано умишленото осъществяване на такива действия от страна на Петрова или за нейна недобросъвестност, приема че не е доказана причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания, както и че неправилно е ангажирана отговорността на РЛ, която се явява субсидиарна спрямо тази на задълженото юридическо лице, при наличие на достатъчно имущество на това ЮЛ за удовлетворяване на кредитора и събиране на публичните вземания. Касаторът оспорва решението като излага доводи за неговата необоснованост и материална незаконосъобразност предвид наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК като особен вид солидарна отговорност за физическите лица предвид установени според него действия по извършване на плащания, представляващи скрито разпределение на печалба, в резултат на което е намаляло имуществото на представляваното юридическо лице и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и ЗОВ. Постановеното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение като главница. Кумулативно необходимите предпоставки по ал. 1 на чл. 19 ДОПК са: 1/лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2/ да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител или, 3/причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4/ невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ. Кумулативно необходимите предпоставки по ал. 2 на чл. 19 ДОПК, съобразно наведените в процесния случай факти и обстоятелства са тези по т. 1, пр. първо на ал. 2 на чл. 19 ДОПК: 1/лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2/ да е налице недобросъвестно поведение на това лице, изразяващо се в извършени плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, 3/причинно-следствена връзка между поведението и намаляване на имуществото на задълженото лице, поради което причина на се погасени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4/ невъзможност за погасяване чрез събиране на публичните вземания - данъци и ЗОВ. Не е спорно и е установено по делото, че РЛ в периодите, в които са формирани публични задължения на "В. БГ" ЕООД - 1.01.2010 г. - 31.01.2015 г. е управител и представляващ дружеството, и едноличен собственик на капитала му. Установено е, че дружество "В. БГ" ЕООД има изискуеми публични вземания за същия период - за корпоративен данък, за данък по чл. 42-49 ЗДДФЛ, вноски за фонд ДОО, ЗОВ, вноски за фонд УПФ, и лихви, общо в размер на38 467,95 лв. При тези данни, при обжалването по административен ред, данъчният директор е приел, че не са установени обстоятелства за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК - укрити факти и обстоятелства, които лицето по закон е било длъжно да обяви пред орган по приходите, което да е довело до невъзможност за събиране на публични вземания. Отчетено е, че органите по приходите, извършили ревизията и издали РД и РА, не са посочили кои са конкретните факти и обстоятелства, които не са били обявени и съответно се счита за укрити. В тази връзка не са събирани и доказателства. Този извод на данъчния директор е възприет за правилен от първоинстанционния съд, действащ като инстанция по съществото на спора. Касационният съд, проверявайки законосъобразността на решението на АССГ, намира за правилни формираните изводи, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Не са установени действия по укриване на факти и обстоятелства от страна на РЛ, относими към хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Не само не е доказано наличие на такива действия, но от събраните доказателства и безспорно установените факти по делото, се установява, че РЛ в качеството си на управител на дружеството е подавало своевременно и за всички процесни данъчни периоди ГДД по ЗКПО и ежемесечни декларации за дължими осигурителни здравни вноски - образец 1 и образец 6, съдържащи начисляване на задължения за данъци и вноски. Правилни са и изводите на съда за недоказаност на елементите на фактически състав за ангажиране на отговорност и по чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. първо ДОПК, а именно - съставомерно поведение на управителя, причинно-следствена връзка между поведението му и невъзможността да се съберат публични вземания и обективно наличие на такава невъзможност. От приетото заключение на единичната ССЕ, което е кредитирано от съда, неоспорено от страните, счита се за установено, че В. П., в качеството й на управител на "В. БГ" ЕООД е положила необходимата грижа на добър търговец и на ръководен орган и е увеличила патримониума на дружеството чрез събирането на голяма част от цитираните несъбрани вземания, извършвани са плащания за данъчни и осигурителни вноски, макар и в непълен размер, дружеството е получавало суми по банковите си сметки с наредител В. П., дружеството разполага с вземания от трети лица в размер, надвишаващ публичните му задължения. Според вещото лице за процесиите периоди, съгласно представени оборотни ведомости и хронологични справки от счетоводна сметка 411 "Клиенти" е видно, че "В. БГ" ЕООД има несъбрани вземания от клиенти на дружеството, за всяка отделна отчетна година, както следва: за отчетната 2010 г. вземанията са в размер на 9 180.90 лв.; за процесната 2011 г. вземанията на дружеството се увеличават и същите вече са в размер на 25 709.30 лв.; за 2012 г. вземанията са в общ размер на 50 287.30 лв. Вещото лице констатира и, че през 201Зг. вземанията намаляват и са в размер на 35 337.30 лв., за 2014 г. вземанията са в размер на 40 328.10 лв., а до 28.02.2015 г. вземанията са в размер на 40 211 лв. Също така вещото лице и след проверка на оборотните ведомости и счетоводните регистри, е установило, че В. П., в качеството й на управител на "В. БГ" ЕООД е увеличила патримониума на дружеството с голяма част от цитираните несъбрани вземания. Вещото лице е посочило в заключението и начина на счетоводно отразяване на сумите, които към изследвания период все още не са били събрани от клиентите на "В. БГ" ЕООД. При тези установени правни действия, които е извършила жалбоподателката като управител на юридическото лице, съдът правилно е счел, че се касае за действия, които сочат на полагане на дължимата грижа на търговеца - юридическото лице "В. БГ" ЕООД по смисъла на ТЗ и ЗЗД. Според вещото лице по ССЕ, общият размер на неизплатените публични задължения (корпоративен данък, данъчни и осигурителни вноски) към 24.02.2015 г. (датата на прехвърляне на дяловете), е в размер на 24 402.37 лв., от които неизплатени задължения за корпоративен данък в размер на 182.34 лв. и неизплатени задължения за осигуровки и данъци в размер на 24 220.03 лв. Направена е и разбивка на сумата на неизплатените задължения за осигуровки и данъци по пера, т. е. вещото лице е установило, че размерът на неизплатените публични задължения е с 15 808.63 лв. по - малко от размера на несъбраните вземания от клиенти на "В. БГ" ЕООД. За процесиите периоди "В. БГ" ЕООД е получило по банковите си сметки суми с наредител В. П. С. са в големи размери и са осчетоводени в дружеството по кредита на счетоводна сметка 117 "Допълнителни резерви" и по съществото си представляват заделени средства. Вещото лице не е установило наличие на образувани производства по принудително изпълнение на "В. БГ" ЕООД. Установено е още в експертизата, че "В. БГ" ЕООД е декларирало в ревизирания период задълженията си за данъци и осигурителни вноски. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че приходните органи е следвало да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Предвид процесуалната пасивност на органа по приходите, както във фазата на административното, така и във фазата на съдебното обжалване, съдът правилно е приел за ненастъпили недоказаните факти от описания фактически състав. По никакъв начин приходните органи не доказват основната си теза, а именно основанията за извършените плащания и че тези плащания от дружеството към други дружества и лица, свързани с В. П., представляват скрито разпределение на печалба или дивидент по смисъла на легалното определение за това по § 1, т. 5 ДР ЗКПО. Не е доказано също, че Петрова като управител на ДЗЛ е действала недобросъвестно и не е полагала грижа на добър търговец. В тази връзка приходните органи по никакъв начин не обсъждат в съвкупност с останалите доказателства данните за извършвани частични плащания на задълженията за данъци и ОВ, за извършени лични вноски касово и безкасово в полза на дружеството. Субективната страна не е установена с възможните доказателствени средства. Липсва един от елементите на обсъждания фактически състав, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт Решението на АССГ е обосновано и законосъобразно и в частта на изложените мотиви относно приетата недоказаност на останалите две предпоставки от ФС на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Не е установена причинно-следствена връзка между извършените плащания и невъзможността за заплащане на публични задължения, така че това да е единствената причина да не са погасени публичните задължения на дружеството за данъци и осигуровки. Още повече, че при установени изискуеми вземания на дружеството към трети лица, надвишаващи по размер публичните задължения, е следвало в поредността, предвидена в чл. 20 ДОПК, принудителното изпълнение да се насочи към тях като имущество на задълженото лице. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и/или ал. 2 ДОПК и правилно е отменил обжалвания пред него РА в частта, потвърдена при обжалването по административен ред. Касационната жалба е неоснователна по съществото на спора, решението на АССГ следва да се остави в сила в същата част. При този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят претендираните и направени от него разноски в касационното съдебно производство - съобразно представения списък и приетите писмени доказателства за извършени разходи - в размер на 1999,01 лв. По изложените съображения Върховен административен съд, Осмо отделение