Решение № 4276 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2019 г.

Решение № 4276 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11223/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 28 от 03.01.2019 г. по адм. дело № 10987/2018 г. на Админстративен съд С. град, подадено от У. Патерсън и И. Патерсън. С цитираното решение е отхвърлена жалбата на двамата искатели срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3552/23.08.2018 г., издадена от младши автоконтрольор в отдел Пътна полиция при СДВР. Искателите считат, че е налице основанието на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с мотива, че СРС е приел АУАН за порочен и на това основание е отменил наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на У. Патерсън. Тъй като заповедта, с която е наложена ПАМ се основава на същия АУАН, то и тя следва да бъде отменена, заедно с решението на АССГ, което е оставило в сила административния акт. Ответникът по искането за отмяна – не взема становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК предвижда като основание за отмяна, актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искателите се позовават на АУАН, който според СРС е порочен, което е послужило като основание за отмяна на Наказателното постановление, с което на Патерсън за констатираното нарушение е наложено административно наказание. Считат, че е приложима цитираната разпоредба на АПК. В случая СРС е отменил НП № 18-4332-016193 от 24.08.2018 г., издадено от началник група към СДВР, отдел ПП, с което на У. Патерсън е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 161, т. 3 ЗДвП. На първо място отмененото НП не е послужило като основание за издаване на заповедта, с която е наложена ПАМ по ЗДвП. АУАН не е отменен, а и не подлежи на отмяна, независимо от обстоятелството, че СРС е приел, че същият е опорочен. Отмяната на наказателното постановление, с което Патерсън е санкциониран с административно наказание "глоба", няма значение за законосъобразността на принудителната мярка и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по налагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за принудителната мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към премахване на административното нарушение и неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 ЗАНН). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност за молителя Патерсън, посочен като извършител на нарушението, няма за последица отпадане на необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка във връзка със същото нарушение, тъй като тази мярка е свързана с отстраняване на извършеното и безспорно установено административно нарушение и вредите от него. Ето защо отмяната на наказателното постановление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на принудителната административна мярка и не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК Според цитираната разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. От съдържанието на нормата е видно, че тя обединява три различни хипотези като конкретното искане за отмяна би могло да се подведе под третата хипотеза – съдебният акт, чиято отмяна се иска, е основан на акт, издаден от държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искането за отмяна на това основание следва да се отхвърли, тъй като решението на съда във връзка с принудителната административна мярка, както бе посочено вече по-горе, не е обусловено от изхода на делото за реализиране на административнонаказателната отговорност. По изложените съображения, Върховният админстративен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и на основание чл. 244 АПК следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение