Решение № 1092 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2011 г.

Решение № 1092 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 480 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 705/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, II с-в е отменено решение от 12.11.2008 г. по гр. д. № 530/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, I г. о., I с-в в частта, с която предявеният от А. Ф. Ч. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата 5000 лв. и вместо него е постановено решение, с което посочената сума е присъдена, ведно със законната лихва върху същата считано от 19.12.2006 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от А. Ф. Ч. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разлика над сумата 5000 лв. до сумата 458000 лв. и А. Ф. Ч. е осъден, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 18320 лв. Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от А. Ф. Ч. и от Прокуратурата на Република България. С определение № 147 от 3.02.2012 г. по гр. д. № 1092/2011 г. на ВКС, III г. о. е допуснато касационно обжалване на решение № 480 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 705/2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, II с-в в частта, с която е потвърдено решение от 12.11.2008 г. по гр. д. № 530/2007 г. на Софийски градски съд, ГК, I г. о., I с-в в частта, с която А. Ф. Ч. е осъден, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 18320 лв. Касаторът А. Ф. Ч. излага съображения за неправилност на решението в посочената част поради постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Иска отмяната му в същата. Представителят на Прокуратурата на Република България не оспорва жалбата на А. Ч. в частта й, с която се атакува въззивното решение в частта, с която се потвърждава първоинстанционното в частта досежно присъдената държавна такса в размер на 18320 лв., и поддържа неправилност на решението в тази част. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното: С обжалваното решение е отменено първоинстанционното в частта, с която предявеният от А. Ф. Ч. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата 5000 лв. и вместо него е постановено решение, с което посочената сума е присъдена, ведно със законната лихва върху същата считано от 19.12.2006 г. до окончателното й изплащане. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от А. Ф. Ч. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над сумата 5000 лв. до сумата 458000 лв. и А. Ф. Ч. е осъден, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 18320 лв. /4 % от 458000 лв./. По поставения от касатора А. Ч. правен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, настоящият състав приема следното: Съгласно настоящата редакция на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ /ДВ, бр. 43/2008 г./ и за разлика от предходната такава, при частично уважаване на иск по ЗОДОВ, ищецът не дължи държавна такса в размер на 4 % върху отхвърлената част от иска, както и направените деловодни разноски. Така изменената разпоредба влиза в сила от 30.05.2008 г. и се прилага по отношение на неприключилите до този момент производства пред съответната съдебна инстанция /пар. 9 ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 43/2008 г./. Поради изложеното настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в решение № 248 от 4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на ВКС, III г. о. и решение № 712 от 8.10.2009 г. по гр. д. № 237/2008 г. на ВКС, III г. о. По този въпрос има и постановено решение по чл. 290 ГПК - решение № 258 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2008 г., III г. о. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Въззивното решение е неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която А. Ф. Ч. е осъден, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 18320 лв. Преди приключване на първоинстанционното производство е влязъл в сила ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 43/2008 г., поради което е приложима настоящата редакция на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, която не предвижда възможност при частично уважаване на иск по ЗОДОВ осъждане на ищеца за държавна такса в размер на 4 % върху отхвърлената част от иска. Поради това и съобразно чл. 9а ЗОДОВ и чл. 2а от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса за разликата над сумата 10 лв. до сумата 18320 лв. и вместо това бъде отменено решението на градския съд в частта, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса за разликата над сумата 10 лв. до сумата 18320 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение