Решение № 6001 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14640/2011 г.

Решение № 6001 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14640/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 3.10.2011 г. по адм. дело № 148/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е бил отменен издадения акт № 01-6500/23975 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума в размер на 13 361,2 лева по подаденото от Георги Йорданов Стоянов общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/200509/20546. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата или с връщането на делото за ново разглеждане. Направено е и оплакване по отношение на решението в частта за присъдените разноски, съставляващи възнаграждение за един адвокат, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен и несъобразен с фактическата и правната сложност на делото. Ответникът Георги Йорданов Стоянов е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и е поискал да му се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Георги Йорданов Стоянов подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/200509/20546. Земеделският производител заявил за подпомагане 56,19 хектара по Схемата за единно плащане на площ и 56,19 хектара по национално доплащане на площ. На основание наличната информация в Информационната система за администриране и контрол, по заявлението на Георги Стоянов била оторизирана и изплатена сумата 9 119,20 лева по Схемата за единно плащане на площ и сумата 4 242 лева по Схемата за национално доплащане. Впоследствие, от страна на Министерството на земеделието и храните, била извършена допълнителна проверка, данните, от които са били изпратени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-0409/3553/9.12.2010 г. В резултат на получената нова информация, цялата оторизирана субсидия на бенефициента в размер на 13 361,2 лева била определена като недължимо платена. С акт № 01-6500/23975 от 13.04.2011 г. било установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума в размер на 13 361,2 лева по подаденото от Георги Йорданов Стоянов общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 28/200509/20546. От правна страна съдът приел, че при издаването на акта били допуснати съществени нарушения на производствените правила и на материалния закон. Актът не съдържал мотиви относно недопустимите за подпомагане площи, с оглед на които било прието, че подпомагането е неправомерно. Не би могло да се направи извод, че мотивите се съдържат в представената разпечатка от Информационната система за администриране и контрол, наименована "Разлики в площи след кръстосани проверки от ноември 2009 г. и декември 2010 г. за кампания 2009 г.", тъй като органът не се позовавал на нея в административния акт. Независимо че отразените в разпечатката данни съвпадали с изводите в заключението на вещото лице, липсата на мотиви препятствала защитата на лицето, както и упражняването на контрол за законосъобразност от страна на съда. Административният орган следвало да отмени предходно издадения акт, въз основа на който са били изплатени сумите на кандидата за подпомагане, при условията на глава VII от Административнопроцесуалния кодекс. Като не сторил това, органът допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът констатирал и нарушения на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс, които опорочавали административния акт. При отпускането на помощта била допусната грешка от страна на административния орган. По делото не било установено заявителят да е декларирал неверни данни, поради което отпуснатата помощ не била неправомерно получена и не подлежала на възстановяване. Поради това била постановена отмяната на административния акт. Съдът намерил за неоснователно възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение и присъдил цялата сума от 1310 лева, заплатена от жалбоподателя като адвокатско възнаграждение. В касационната жалба се правят оплаквания, че съдът не е изяснил обстоятелствата по делото и не отчел задълженията, произтичащи от изготвения от Министерството на земеделието и горите Консолидиран план за действие за подобряване на дейността на Информационната система за администриране и контрол, одобрен от Европейската комисия. Разплащателната агенция била длъжна да предприеме действия по събиране на недължимо платените субсидии на земеделските стопани, на които е била отпусната помощ при отсъствието на нормативно определените изисквания. В случаите на неправомерно получени помощи, те следвало да бъдат възстановени. Както Законът за подпомагане на земеделските производители, така и Регламент ЕО № 796/2004, не предвиждали изключения от правилото за връщане на недължимо платените суми, поради което добросъвестното отношение на бенефициента на помощта нямало значение. Съдът направил неправилно преценка за незаконосъобразност на административния акт поради недостатъци в съдържанието му. В действителност, актът бил мотивиран, като били посочени основанията за издаването му. Разликите между стария и новия слой, допустим за подпомагане, били отразени в Таблица с разликите в установените, допустими за подпомагане площи, спрямо кръстосаните проверки, извършени пред ноември 2009 г. и декември 2010 г. Направеното искане за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност неоснователно не било уважено, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Направените оплаквания не се възприемат от касационната инстанция. Както е посочил административният съд, допуснатите от административния орган нарушения на производствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Те не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство. Както е записано в решението, за да приобщи към мотивите на оспорения акт, данните от Таблицата с разликите в допустимите за подпомагане площи спрямо кръстосаните проверки, извършени към ноември 2009 г. и декември 2010 г., административният орган е следвало изрично да се позове на тях. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител. Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи, и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както законосъобразно е приел административният съд. Действително, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Изключение от това правило се съдържа в разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, според която неправомерно получените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа изложение на фактически обстоятелства за неточно деклариране на площи от земеделския производител, извършено от него умишлено или небрежно, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4. В тази насока са и дадените в писмото на Министерството на земеделието и храните указания, според които актуализираните "... бази данни следва да бъдат използвани за извършване на кръстосана проверка на данните от заявленията за директни плащания за 2009 г. и по резултатите от нея да се извърши оторизация на плащанията". Постановеното решение в частта, в която е отменен съставения акт за установяване на публично държавно вземане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поставеното решение е неправилно в частта за разноските. Заплатеното от първоинстанционния жалбоподател възнаграждение от 1310 лева за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което в полза на Георги Йорданов Стоянов е следвало да се присъди по-нисък размер на разноските. Решението на административния съд следва да се отмени в частта за разноските за разликата над сумата 500 лева присъдени разноски. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се заплатят разноски в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд