Решение № 1035 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2015 г.

Решение № 1035 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 811 от 27.05.2015 г. по адм. дело № 667/2014 г. на Административен съд - Благоевград. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-010-6500/13803 от 12.08.2014 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - П. Г. С. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че с допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се установяват обстоятелства, които коренно се различават от изложените факти в административния акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от П. Г. С. против уведомително писмо изх. № 02-010-65008/13803 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано финансиране по посочените три мерки. Мотивите за постановения отказ, изложени в административния акт са наличие на установено наддеклариране и за двата БЗС, което възлиза на 26.09%. В този случай е задействана санкционната норма на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и цялата заявена площ е изключена от субсидиране. Жалбоподателят е възразил, че обработва и стопанисва ползваните от него БЗС, като е представил за това многобройни писмени доказателства. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал с два БЗС за субсидиране по три мерки: Схема за единно плащане на площ, Схема за национално доплащане на площ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони за кампания 2013 г. Със заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г., министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за съответната кампания и е указал на земеделските стопани възможността им да направят възражения. За конкретното населено място, слоят е одобрен въз основа на цифрова ортофотокарта чрез аерофотоснимка от самолетно облитане. За процесните БЗС не е направена проверка на място. В указания срок жалбоподателят е подал такова възражение. Същото не само, че не е уважено, но недопустимите за подпомагане площи са увеличени за първия БЗС с 0.13 ха, а за втория с 0.03 ха. Със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г., министърът е одобрил окончателния специализиран слой, данните от който са залегнали в СИЗП и са използвани при административните проверки на заявените за подпомагане БЗС. При извършването им, от общо декларираната площ от 8.41 е установена допустима за подпомагане площ от 6.67 ха. Разликата от 1.74 ха между декларираната и установената площ възлиза на 26.09% и води до санкциониране, като цялата площ се лишава от подпомагане. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, представила основно и допълнително заключения. При изготвянето на основното заключение, вещото лице е използвало доказателствата по административната преписка и е направило справки с МЗХ и в ДФЗ. Заключението му съответства на констатациите в уведомителното писмо - общо недопустима за подпомагане площ от двата БЗС 1.74 ха, съставляваща 26.09.% наддекларирана площ. При изслушване на експерта в съдебно заседание на 10.03.2015 г., той е изразил становище за необходимост от трасиране границите на блоковете на място, за да се види дали правилно са определени обработваемите граници на БЗС. Допълнителното заключение е изготвено след оглед и измервания на място с помощта на фирма, надлежно оправомощена да извършва дейности по кадастъра. Установено е, че действително обработваемата площ на БЗС 582-2-1 е 6.72 ха и действителната наддекларирана площ е само 0.18 ха. Вторият БЗС 965-3-1 е с изцяло обработваема площ и наддекларирането при него е 0. В резултат на новите измервания, процентът на наддекларираната площ е спаднал до 2.10%. При тези данни по делото, съдът е приел, че при издаване на уведомителното писмо са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно са приложени материалните разпоредби на националното и европейското законодателство, уреждащи правоотношенията във връзка с подпомагането. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. В хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за повторно разглеждане на заявлението при спазване на задължителните указания. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба оплакването се свежда до това, че уведомителното писмо е издадено въз основа на одобрения окончателен специализиран слой със заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на МЗХ. Твърди се, че заповедта не е обжалвана от земеделския производител и е задължителна за разплащателната агенция. Съдът намира доводите за неоснователни, по две групи съобръжения: Първата е, че в раздел IV от цитираната заповед, на земеделските производители не е указана възможност да я обжалват. Напротив - изрично е посочено, че при несъгласие с обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., оспорването на резултатите от заинтересованите лица става чрез обжалване на официалното уведомително писмо, в което те са обективирани. По този начин основният за конкретния случай въпрос за правилното отразяване на референтните блокове в одобрения слой е предоставен за разрешаване при спора за законосъобразност на уведомителното писмо. Втората е, че в случая е била възможна проверка на място през 2015 г. - две години по-късно, поради факта, че блоковете са засадени с млади орехи. Измерванията са направени от фирма със сключен договор с Министерство на земеделието и храните от 2013 г. за получаване на актуални цифрови модели на землищата с одобрена КВС. Към делото освен договора, са приложени още доказателства за правоспособността на дружеството, извършило измерванията: удостоверение за оценка на съответствие от 2014 г.; удостоверение за пълна проектантска правоспособност; заповед за вписване на фирмата в регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра; застрахователни полици за застраховка на професионалната отговорност и на гражданската отговорност. Тези доказателства установяват правоспособността на дружеството, което е извършило измерванията на допустимата за подпомагане площ на двете БЗС по задача, възложена от вещото лице. Самите измервания са надлежно удостоверени със съставения протокол и картата от геодезическото заснемане, съставляващи Приложение № 1 към допълнителното заключение. Определените недопустими площи в БЗС 582-2-1 са в резултат на преминаваща вада и грамада от камъни, разположена в североизточната част на парцела. По отношение на камъните, вещото лице е пояснило при изслушването му в съдебно заседание на 28.04.2015 г., че те попадат в междуредието и не затрудняват засаждането на орехите, като многогодишни трайни насаждения. Предвид така приложените писмени доказателства и характера на обработката на парцелите с трайни насаждения, първоинстанционният съд обосновано е приел допълнителното заключение на експертизата, изготвено след проверка и замервания на място. Решението е правилно и следва да се остави в сила. В отговора на касационната жалба, ответната страна е претендирала направените разноски пред касационната инстанция. Доказателства за такива обаче не са представени, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение