Решение № 453 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2013 г.

Решение № 453 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Топлофикация - Перник" АД гр. Перник против решение № 7311 от 28.12.2012 г., постановено по адм. д. № 6362/2011 г. по описа на Административен съд - АССГ. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Адимнистративен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Топлофикация -Перник" АД гр. Перник в несъстоятелност против Акт за установяване на публично държавно вземане № ПВ - 088/16.06.2011 г., издаден от председателя на Държавна агенция за метрологичен технически надзор. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и е изградил правилни изводи за неоснователността на жалбата против оспорения административен акт. Правилно и обосновано съдът е приел, че между страните не е налице спор по фактите, приети за установени в мотивите на АУПДВ - относно издадените 8 броя фактури, описани в мотивите на акта, стойностите и предмета на същите - за държавна такса за извършени от Държавна агенция за метрологичен технически надзор действия по технически надзор на съоръжения с повишена опасност, съгласно глава пета от Закона за техническите изисквания към продуктите, дължими на основание чл. 43 от същия закон и в размерите, определени съгласно Тарифа 11 за таксите, които се събират в системата на тази агенция, както и че сумите по същите фактури не са платени от жалбоподателя, - с общ размер на главниците по фактури - 2654,50 лв. С АУПДВ е начислена и следващата се лихва в размер общо на 628,39 лв. по Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания, които изчисления също не са бил спорни. По отношение на приложимия материален закон съдът е изяснил, че съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК задълженията за държавни такси, установени по силата на закон, какъвто в случая е чл. 43 от ЗТИП, са публични държавни вземания и е приложим предвиденият ред за установяването им по чл. 166 ДОПК - с акт за установяване на публично държавно вземане от ръководителя на съответната администрация, следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган - ръководителя на Държавна агенция за метрологичен технически надзор, в предвидената по чл. 59, ал. 2 АПК форма и в него са изложени правните и фактически съображения в необходимата за законосъобразност проверка и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите за материална законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на установеното съдът направил обоснован извод за неоснователност на оспорването и постановил отхвърляне на жалбата. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд