Решение № 11431 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1740/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД, гр. Сливен, чрез процесуален представител, срещу Решение 268 от 02.12.2020г., постановено по адм. д. 460/2019г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 227 от 13.08.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че решаващият състав е извел несъответни на събраните доказателства правни изводи, които са взаимно логично противоречиви. Счита, че в оспорения АУПДВ не е конкретизирана началната дата, считано от която дружеството е изпаднала в забава, като в тази си част същият е изцяло немотивиран. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения АУПДВ и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд Сливен е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 227 от 13.08.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на "Водоснабдяване и канализация- Сливен" ООД е установено парично задължение за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително 0709/12.12.2001 г., за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 137 935,52 лева главица и лихва за забава в размер на 19 159,24 лева. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД е издадено Разрешително за водоползване 0709 от 12.12.2001 г., с което му е предоставено право на водовземане от подземни води с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и селища в Община Нова Загора от Водоснабдителна група Червенаково, включваща тръбни кладенци 1,2,3,4 и 6 и шахтови кладенци 5, 7,8,9, 10, 11, 12 и 13, със срок на действие на разрешителното: от 12.12.2001 г. до 12.12.2026 г. С Декларация по чл. 194б от ЗВ от 28.01.2019 г. дружеството е декларирало, че отнетият годишен воден обем за питейно-битови нужди за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по процесното разрешитело възлиза на 6 896 776 куб. м. Съгласно Констативен протокол СЛ 81 от 06.03.2018 г., съставен от главен експерт в Дирекция Контрол при Басейнова дирекция Източнобелочорски район, за измерването на отнетите и ползвани водни маси от водоизточник - Водоснабдителна група Червенаково са монтирани разходомери тип Взлет PC УРСВ -10М, като ежемесечно се отчитат ползваните водни маси. Административният орган е приел, че представената декларация по чл. 194б от ЗВ е коректно попълнена, а от съдържащата се в нея информация е видно, че добитото и ползвано водно количество за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. възлиза на 6 896 776 куб.м. Отчел е, че разрешеният годишен воден обем е надвишен с 1 220 296 куб.м., като дължимата годишна такса за периода възлиза на 137 935,52 лв., изчислена на база декларираното от титуляра и използваното водно количество от подземни води, посочено в декларацията по чл. 194б от ЗВ. В констативния протокол, на основание представената информация, е уточнено, че дължимата годишна такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., е определена както следва: Т = Е х W= 0,02лв/куб.м. x 6 896 776 м3 = 137 935,52 лева. С Покана за доброволно изпълнение от Директора на БД ИБР Изх. ПО-02-335 от 04.06.2019 г. на дружеството е предоставена възможност да заплати доброволно, в седемдневен срок от получаването й, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б б от ЗВ, като титуляр по Разрешително 0709 от 12.12.2001 г. за водовземане от подземни води от Водоснабдителна група Червенаково, представляващо годишна такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., изчислена съгласно чл. 12, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г. Поканата е получена от адресата й на 07.06.2019 г. С Уведомление от Директора на БД ИБР с Изх. ПО-02-335 от 19.06.2019 г., оспорващото дружество е уведомено на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 1 АПК за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по Разрешително 0709 от 12.12.2001 г. В хода на съдебното производство е проведена съдебно техническа експертиза, основното и допълнително заключения по която са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Според експерта, ползваните водни количества се измерват на изхода на ЦПС Червенаково, като на входа на всяко населено място също има измервателно устройство. В обекта не е налице смесване на водни количества от водоизточниците по това разрешително преди тяхното измерване. Вещото лице уточнява, че размерът на ползваните водни количества по разрешително 0709/12.12.2001 г. за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. възлиза на 6 896 776,00 куб. м. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 от ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 от АПК. Преценил е, че административният орган е изяснил релевантните за спора факти на база на събраните доказателства, като е осигурил възможност на адресата да упражни правото си на защита. Решаващият състав е съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б", чл. 194б, ал. 1 и чл. 194, ал. 6 от Закона за водите /ЗВ/, като и на приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база декларираното и ползвано водно количество. По тези съображения първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлили жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 6 от Закона за водите сочат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, а нейният размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на Министерския съвет. 3а дължимата годишна такса за водовземане за 2017г. приложима е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ предвижда, че вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора от цитираната норма сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При този нормативен регламент първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора, че събраните доказателства не кореспондират с формираните от съда фактически и правни изводи. В случая размерът на изразходеното количество вода е установен въз основа на подадената от самото дружество декларация и справки за използваните количества вода за конкретния период. Както в хода на административното, така и на съдебното производство от титуляра на разрешителното за водовземане не са предоставени каквито и да е данни за различни релевантни стойности на отнетите водни маси, с оглед на което обосновано административният орган и първоинстанционният съд са съобразили заявените от Водоснабдавяне и канализация Сливен ООД параметри. Именно те са приети за относимия годишен обем, който е отнет от дружеството през 2017г. и въз основа на който точно е определена дължимата такса за водовземане по приложимата Тарифа. Несподелими са аргументите в касационната жалба за частична незаконосъобразност на оспорения АУПДВ поради липсата на конкретизация на началната дата, от която дружеството е изпаднало в забава. По аргумент от чл. 21, ал.1 от Тарифата, крайният момент, до който длъжникът следва да изпълни задължението си за заплащане на таксата за водовземане за 2017г. е 31.03.2018г., с оглед на което при неизпълнение в срок, считано от 01.04. 2018г., същият е в забава и дължи следващите се лихви за неточно времево изпълнение. Именно това е и началната дата на периода, спрямо който административният орган е определил дължимите лихви върху изискуемата главница, поради което не може да се приеме, че в тази му част оспореният АУПДВ е незаконосъобразен. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил предявената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение