Решение № 5379 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодес /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „К. Факирев“, гр. Ямбол, [улица], представляван от К. К. Ф. и процесуален представител адвокат Колева срещу решение №260 от 16.02.2026 година, постановено по административно дело №278 по описа за 2024 година на Административен съд Ямбол, с което се отхвърля жалбата на ЕТ „К. Факирев“, ЕИК 202409581, гр. Ямбол, [улица], представлявано от К. К. Ф., против решение за налагане на финансова корекция № 28/04/2/0/00478/04/01 на Заместник–изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № 01-2600/4727 от 22.03.2024 г., с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 1 603 429,51 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводтвените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Развиват се подробни доводи в касационната жалба. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на административния орган, с претенция за присъждане на разноски. Постъпил е отговор от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, от 3.4.2026г., в който се поддържа правилност на решението на административния съд и се иска да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е Предмет на контрол пред административния съд е било решение за налагане на финансова корекция № 28/04/2/0/00478/04/01 на Заместник–изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № 01-2600/4727 от 22.03.2024 г., с което на едноличния търговец му е била определена финансова корекция в размер на 1 603 429,51 лева. Съдът е събрал доказателства –писмени от преписката, приобщени към делото и е изслушал експертиза, чиито фактически резултати е ценил като част от доказателства. Направени са фактически изводи както за голям процент неизпълнение на бизнес плана във всичките му части, така и за липса на доказани настъпили фосмажорни обстоятелства – ковид криза, война в Украйна и трудностите в бизнеса за периода 2019-2023г., които да са ограничили възможността на търговеца да изпълни собствените си заложени параметри, включително и за наемане на определен брой лица на работа в предприятието. Прието е и, че безспорно установеното спиране за една година на работата не е било доведено до знанието на административния орган и е налице неспазване и на допълнително сключените анекси. В касационната жалба се излагат оплаквания основно за липса на единно обсъждане от страна на съда на всички доказателства в тяхната съвкупност и относно преценката му за съотношението на изпълнение и неизпълнение на сключения договор. Налице е общо несъгласие и твърдение, че предприятието е работещо и независимо от невложените закупени активи, налице е дейност, макар и намален от предвидения обем. Поради което следва наложената корекция да не е в този пълен обем. Решението на първата инстанция е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съгласно разпоредбата на чл.209 т.2 пр.2 от АПК, които да налагат на посоченото основание отмяна на съдебното решение и връщане за ново разглеждане. Съдебният акт е много подробно обоснован. Налице е и спазване на материалния закон. Не е налице спор от правна страна – нито за приложимите правни норми – национални и европейски, нито тяхното тълкуване и прилагане от страна на административния орган и от първата съдебна инстанция. Спорът е от фактическа страна – налице ли е неизпълнение от страна на търговеца на сключения от него договор с Държавен фонд „Земеделие“ и на заложения лично от него бизнес план. Както и, тъй като се признава от касатора неизпълнение, в какъв обем е това неизпълнение и дали следва финансовата корекция да бъде наложена в пълен размер. Видно от събраните доказателства и подробно изложените мотиви на първата инстанция, е налице висок процент неизпълнение на договора и на бизнес плана като за някои от показателите клони към пълно неизпълнение - пр. за тръбопроводи за гроздова каша само са закупени, но не се използват, а са складирани. При извършена проверка на място през 2022 година произведените и реализирани бутилки са само 23% от заложените в бизнес плана, т.е. 77% от заложеното не е изобщо изпълнено. Дори след сключване на анекса за реализация / не 100%/, да не по-малко от 50% също не е налице спазване. Изпълнението е 0,28%, при 49,72% неизпълнение. Важно е да се отбележи, че е налице и друго неизпълнение, което също не се оспорва от страна на търговеца – задължението му е било да не преустановява подпомаганата дейност, при положение, че няма спор, че дейността е била временно преустановена за периода 13.12.2022г. - 30.11.2023 година. И не на последно място необоримо е посочено, че са налице наети само 12 лица, двама от които са на 4 часов работен ден, не визираните в бизнес плана и договора - 14 лица. Поради което правилно е възприетото от първата инстанция, че е налице неизпълнение на поети от търговеца задължения, неспазени както по основния договор, така и по приложения към него от самия търговец бизнес план. Всички възражения на касатора се повтарят изцяло като такива, изложени и пред административния съд като първа инстанция. В касационната жалба не се развиват други, различни съображения. Поради което и предвид много подробните фактически установявания и правни изводи, следва да бъде направено препращане към мотивите на първата инстанция – чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски – в размер на 150 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение