Решение № 13073 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2016 г.

Решение № 13073 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Х. А. Р. А. Б." ООД, гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 3209/12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 9219/2015 г. по описа на Административен съд С.- град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 173/20.05.2015 г., издаден от старши инспектор в "Общински приходи", отдел "С.- Т.", към Дирекция "Общински приходи" при Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждането на всички направени по делото съдебни разходи. Ответникът - директор на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Х. А. Р. А. Б." ООД срещу АУЗД № 173/20.05.2015 г. на старши инспектор в "Общински приходи", отдел "С.- Т.", към Дирекция "Общински приходи" при Столична община, с който, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, за периода от 01.01.2010 г. - 03.12.2014 г. в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху превозните средства (ДПС) в общ размер на 3896,64 лв. за притежавания от него лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", рег. номер СА1853НК. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставената му власт, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Посочил е, че регистрацията на процесното МПС е прекратена на 13.02.2015 г. Съгласно удостоверение № 154134001446/13.02.2015 г. от ПП КАТ при СДВР основанието е кражба на автомобила. Материалната законосъобразност на акта е обоснована с отсъствие на предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от определеното в АУЗД данъчно задължение, респективно, за връщане на платените суми. Съдът е приел, че по силата на чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, съответно задълженията в атакувания акт са правомерно установени по основание, период и размер. Решението е правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 52, т. 1, чл. 53 и чл. 54, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., като данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства по постоянния им адрес. Д. на ДПС е обвързана с прекратяването на регистрацията - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Следователно, правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което, легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за жалбоподателя в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ е възникнало задължението за заплащане на ДПС в законоустановения по чл. 60 ЗМДТ срок, за процесния данъчен период. Както правилно е приел първоинстанционният, в случая регистрацията на автомобила е прекратена на 13.02.2015 г. - това е и релевантният момент, от който следва да се приложи нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Не са налице отричащи дължимостта на публичното задължение предпоставки, тъй като е законосъобразно определено по основание и размер. В съответствие с материалния закон е изведено заключение за липса на основания за отпадане на задължението за заплащане на процесния данък до преустановяващия облагането момент. Съгласно действалата до 01.01.2010 г. редакция на чл. 60, ал. 5 ЗМДТ, за унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. На първо място, обхванатият от АУЗД период не попада под действието на цитираната разпоредба по време, чиято отмяна (01.01.2010 г.) предхожда възникването на процесните данъчни задължения (2010 г. - 2014 г.). Нормата е неприложима и поради отсъствие на визираните в нея условия за освобождаване от заплащането на данъчни задължения. По аргумент от чл. 58, ал. 4 ЗМДТ правопораждащ факт за освобождаване от заплащането на ДПС е прекратяването на регистрацията пред КАТ, поради което начислените до дерегистрирането на автомобила на 13.02.2015 г. задължения са правомерно установени в АУЗД. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При извършената съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният състав не намери основания, водещи до друг правен извод. Воден от горното, Върховният административен съд