Решение № 14564 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3514/2017 г.

Решение № 14564 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3514/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Ч., от с. Ч., община- Кирково, област- К., чрез пълномощника му - адв. Б., против решение № 7/07.02.2017 г. по адм. дело № 151/2016 г. на Административен съд - К., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община - Кирково, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на Ф. И. Ч., против Заповед № РД-10-641/30.08.2016 г. на кмета на община- Кирково, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с нея е наредено премахването на незаконен строеж: "Гараж" и "2 бр. кошари", изпълнени от Ф. Ч., в улица с о. т. 80-72, в УПИ I, кв. 22 и в УПИ- без номер от кв. 20 по плана на . З.- Б., община Кирково. Съдът, след като е определил категорията и вида на строежите, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Отхвърлил е доводите на оспорващия, че постройките не са строежи, а преместваеми обекти, като се е позовал на тяхното предназначение и изпълнение, както и невъзможността им да бъдат преместени в пространството без да се наруши целостта им, по аргумент от § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Поради непредставянето на каквито и да са строителни книжа е обосновал извод, че строежите са незаконни, поради което законосъобразно е разпоредено премахването им. Съдът е изследвал възможността за търпимост на постройките в хипотезата на § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ, при действието на ПУП- ПРЗ на с. З. от 1988 г., като съобразно местоположението им върху уличната регулация по този план, е приел, че същите са нетърпими. Посочил е, че оспорващият не е установил с годни доказателства времето на извършване на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно установената фактическа обстановка изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Правилно са отхвърлени оплакванията на касатора, които се правят и пред касационната инстанция, че процесните обекти не са строежи, а са преместваеми обекти. По този въпрос решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло, без да е нужно да се повтарят. Гаражът и 2 бр. кошари - предмет на процесната заповед, не отговорят по предназначение и вид на преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, както и по характеристиката им, дадена в § 5, т. 80 ДР ЗУТ и по- конкретно не отговарят на условието да могат да бъдат преместени в пространството без да изгубят своята индивидуализация, както правилно е прието и от съда. Ето защо като строежи, отговарящи на допълващо застрояване, за тях се изискват строителни книжа по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. / за 2 бр. кошари само разрешение за строеж/, с каквито касатора не разполага, което ги прави незаконни съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Премахването им може да бъде преодоляно, ако същите са "търпими "строежи по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. За тази цел касаторът, който твърди, че строежите са търпими, е следвало да ангажира доказателства пред органа и съда, за времето на извършването им. Такива доказателства, въпреки указанията на съда, не са представени. Поставена е задача на вещото лице дали тези строежи са отговаряли на техническите правила и норми по време на изграждането им. От неоспореното заключение на СТЕ, е даден отговор, че "процесните сгради не притежават статут на търпимост", "не отговарят на техническите правила и норми" и че са "изградени преди около 5 години". Доколкото първият въпрос е правен, останалите два - не са и спрямо тях, изводите на съда за нетърпимост на строежите са законосъобразни. Цитираните разпоредби за търпимост са неприложими спрямо строежи, извършени след 31.03.2001 г., каквито са процесните. Въпреки това, съдът е изследвал възможността за търпимост по § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ, спрямо действащия за с. З. ПУП от 1988 г., при което правилно е установил, че са нетърпими, поради това, че попадат върху уличната регулация на селото / върху улица с о. т. 80- 72, кв. 22/, което ги прави недопустими строежи. По тези съображения изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение