Решение № 7749 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2014 г.

Решение № 7749 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на Алла Яковлевна Георгиева от гр. Харманли за отмяна на влязло в сила решение № 2842 от 27.02.2013 г., постановено по адм. д. № 13711/2012 г. на ВАС, допълнено с определение № 9008 от 19.06.2013 г., с което е оставено в сила решение № 169 от 9.10.2012 г. по адм. д. № 211/2012 г. по описа на Административен съд Хасково. От постъпилите на 29.11.2013 г.; 16.01.2014 г.; 3.02.2014 г.; 19.02. 2014 г.; 28.02.2014 г.; 31.01.2014 г.; 3.04.2014 г.; 3.04.2014 г. и 14.04.2014 г.; 21.05.2014 г. молби, жалби и уточнения се извеждат твърденията й, че съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен въз основа на решение № Ж-24-1/27.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, което било неистинско и като го е потвърдил, съдията-докладчик по адм. д. № 211/2012 г. по описа на Административен съд Хасково е извършил престъпно действие. Това негово действие не е съобразено от тричленния състав на Върховния административен съд в неговото решение по адм. д. № 13711/2013 г. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът директорът на РУСО - Хасково не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна. По същество намира същото за неоснователно. С решение № 169 от 9.10.2012 г. по адм. д. № 211/2012 г. Административният съд Хасково е отхвърлил жалбата на Алла Яковлевна Георгиева срещу решение № Ж-24-1/27.06.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 4209074610/№ 8ПР01060 от 20.04.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Хасково. В производство по чл. 208 и сл. от АПК, по касационна жалба на Алла Георгиева, с решение по адм. д. № 13711/2012 г. Върховният административен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Решението е влязло в сила на 27.02.2013 г. С решение по адм. д. № 9885/2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил искане на Алла Георгиева за отмяна на влязлото в сила решение по адм. д. № 13711/2013 г. на тричленен състав на ВАС с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Приложените към настоящото искане писмени доказателства не следва да се обсъждат, тъй като същите са представени в предходното производство по отмяна, по което има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. В конкретното производство Алла Георгиева иска отмяна на същото влязло в сила решение по адм. д. № 13711/2013 г. на тричленен състав на ВАС, но с твърдения за наличие на основание по чл. 239, т. 2 от АПК. Според молителката тричленният състав на ВАС е потвърдил решението на АС - Хасково, без да съобрази обстоятелството, че първоинстанционният съдия-докладчик е извършил престъпно действие, приемайки в мотивите, че оспореното решение № Ж-24-1/27.06.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Хасково е валиден и законосъобразен акт, а не с неистинско съдържание. В подробните си становища и възражения Георгиева навежда доводи по същество за незаконосъобразност на оспорения в производството пред АС - Хасково индивидуален административен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК, е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, законодателят изрично и изчерпателно е формулирал всички основания за отмяна, сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство, както и лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. С оглед извънредния характер на това производство, неговият предмет е строго дефиниран. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК влезлият в сила съдебен акт се отменя, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Под надлежен ред се разбира влязла в сила осъдителна присъда. В случая нито се твърди, нито се представят доказателства да е установено по надлежен ред престъпно действие от страна на състава на съда, постановил съдебното решение по адм. д. № 211/2012 г. на АС - Хасково, поради което молбата за отмяна на това основание се явява недоказана и неоснователна. В тази връзка твърденията на страната са декларативни, а изложените в молбата за отмяна съображения са касационни доводи за отмяна на съдебния акт. Те не обуславят извод за наличие на отменително основание по чл. 239, т. 2 от АПК. Отмяна като извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове не може да се търси, когато е съществувал друг път за защита и който, в случая, е използван от страната. Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав