Решение № 319 от 18.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 792/2012 г.

Решение № 319 от 18.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 792/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 423, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият М. З. Г., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 540 от 23.08.2010 г. постановена по НОХД № 2228/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен. В искането поддържано и в съдебно заседание, се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в проведеното наказателно производство. Претендира се за отмяна на постановената присъда по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането с оглед предоставяне на гаранция за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване и след запознаване с материалите по делото и приложената ЕЗА, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 540 от 23.08.2010 г. постановена по НОХД № 2228/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, осъденият М. З. Г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 29, б. "а" и б. "б" от НК, като при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване, в затвор. Със същата присъда, Г. бил осъден да заплати на гражданския ищец И. Р. К. сумата от 950 лв., представляваща размера на причинената с деянието имуществена вреда, ведно със законните последици. Присъдата не е обжалвана, респективно, протестирана, като производството по делото е протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. След влизане на задочно постановената присъда в сила, с оглед нейното изпълнение, била издадена европейска заповед за арест № З-1161/2010 г., по описа на Районна прокуратура - гр. Плевен, с която е предоставена гаранция за възобновяване на делото. След екстрадирането на Г., присъдата е приведена в изпълнение. Категоричната разпоредба на чл. 423, ал. 5 от НПК налага производството по делото да бъде възобновено независимо дали осъдения е знаел или не за съдебното производство, поради което искането се явява основателно и следва да бъде уважено. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК, ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения М. З. Г., която с оглед данните по делото, пребиваването на лицето извън страната, реалната опасност същия да се укрие, следва да бъде най - тежката по вид, а именно - "задържане под стража". По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на задочно осъдения М. Г. за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 540 от 23.08.2010 г. постановена по НОХД № 2228/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, за основателно, поради и което същото следва да бъде уважено и отменен постановения съдебния акт, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - гр. Плевен, от стадия "подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание". Воден от горното и на основание чл. 423, ал. 5 и чл. 425, ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение