Решение № 15062 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5370/2009 г.

Решение № 15062 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5370/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба (неправилно наименована като жалба) от Динко Кирилов Маджаров от София, срещу решение № 970/3.12.2008 г. по адм. д. № 3815/2008 г. на Административен съд София-град. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което приема същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следното: С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-22-023 от 26.03.2008 г., издадена от заместника на областния управител на област, с която е постановен отказ да се уважи искането им за обезщетение с жилищни компенсаторни записи по реда на чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ, тъй като молбата с това искане е подадена след изтичане на преклузивния за това действие двумесечен срок. Приел, че Заповедта е издадена от компетентен административен орган с делегирани законосъобразни правомощия от областния управител на област София, по издадена Заповед № РД 15-284/12.09.2005 г., съобразно разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията и § 6 от ПЗР на ЗОСОИ с ДВ, бр. 9/2000 г., поради което не е нищожна. Разгледан спора по същество, съдът приел отказа за правилен и законосъобразен, тъй като жалбоподателя е подал искането си за обезщетение със заявление от 7.10.2005 г., което е извън преклузивния двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗОСОИ. Касационната жалба е неоснователна. По искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, съдът правилно е приел жалбата за неоснователна. С решение от 29.07.2002 г. на Софийския районен съд, 36 състав, I-во гражданско отделение, постановено по гр. д. № 522/1993 г., е възстановено правото на собственост на бившите собственици на имота, на основание чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ). Решението на районния съд е потвърдено с решение № 328 от 11.11.1998 г. на СГС по гр. д. № 134/1999 г. и с решение № 494 от 27.05.2005 г. на Върховния касационен съд по гр. д. № 2838/2003 г. От тази дата до момента на подаденото заявление от жалбоподателя до областния управител вх. № 94-ДД-120 от 07.10.2005 г. с искане за присъждане обезщетение с жилищни компенсаторни записи, за стойността на отнетия им недвижим имот е изтекъл преклузивния двумесечен срок по чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 ЗОСОИ. Правилно съдът е приел, че с изтичането на този срок е преклудирано и правото им на обезщетение по ЗОСОИ. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, решението е обосновано и съобразено с приложимия материален закон. Поради това следва да се приеме, че не се установяват релевираните от жалбоподателя касационни основания и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение