Решение № 398 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2010 г.

Решение № 398 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Г. - С., [населено място], подадена от пълномощника й адвокат Г. К., срещу въззивно решение № I-30 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 286/2010 г. на Бургаския окръжен съд. С него е отменено решение № 826 от 28.12.2009 г. по гр. дело № 1857/2007 г. на Бургаския районен съд и е уважен частичен иск като жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] сумата 9 900 лв., представляващ част от дължимата сума в размер на 21 060 лв., която е неизплатено увеличение на възнаграждение по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Уважено е възражението за прихващане за сумата 1 446 лв. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД след като има поскъпване на строителните материали и работната ръка, то цената на процесния новопостроен имот трябва да бъде определена по строителната му стойност към момента на завършване на обекта. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него обжалваното решение е недопустимо, тъй като между страните по делото има влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което замества окончателния договор и относно уговорената продажна цена, поради което е недопустимо да се пререшава въпросът за нейния размер в настоящото производство. Освен това неправилно е преценена разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, която има диспозитивен, а не императивен характер. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. С определение № 804 от 6.06.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № I-30 от 10.05.2010 г. по гр. дело № 286/2010 г. на Бургаския окръжен съд. Обжалването е допуснато по процесуалноправни и материалноправни въпроси за това дали след като между страните по делото има влязло в сила решение, с което предварителният договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот е обявен за окончателен, то въпросът за размера на продажната цена по него може да бъде пререшаван, както и дали разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД е императивна или диспозитивна и за съотношението и с принципа за свободата на договаряне. По въпросите, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Диспозитивните правни норми по начало уреждат правните последици, засягащи интересите на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Те се прилагат само ако страните съобразно принципа за свободата на договаряне не са се съгласили за нещо различно от предписаното в нормата. Според разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД ако през време на изпълнението на договора за изработка надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението съответно се изменя, макар и да е било уговорено изцяло. С тази разпоредба на страните по предварителния договор за покупко-продажба на бъдеща вещ е дадена възможност да уговарят по различен начин продажната цена. Те могат да уговорят изрично плащането и изцяло преди започването на строежа без отчитане на евентуални изменения на цените, а биха могли да уговорят и заплащане първоначално само на прогнозна цена и съответно начин на изменението и към момента на прехвърлянето на правото на собственост. В случаите обаче когато с влязло в сила решение предварителният договор за покупко-продажба на изградения имот е обявен за окончателен, то въпросът за размера на продажната цена и дали същата съобразно уговореното подлежи на изменение по реда на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, не може да бъде пререшаван. Това е така, защото решението, с което е уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е конститутивно. То замества окончателния договор и създава ново правно положение. По тази причина тълкуването на действителната воля на страните по предварителния договор относно това дали уговорената продажна цена може да бъде изменена е направено вече с това влязло в сила конститутивно решение. Ето защо са преклудирани възраженията на продавача, че му се дължи по-висока цена съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, поради което и те не могат да бъдат разглеждани в самостоятелно производство с предмет такъв иск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е установено, че с влязло в сила на 5.04.2008 г. решение на Бургаския районен съд е обявен за окончателен процесният предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за цена 32 391 евро. Според изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е приел за допустимо предявяването на иск за заплащане на сумата, с която се е увеличила така определената цена поради повишаване цените на вложените материали и труд. Предявеният иск е недопустим. Въззивното решение и първоинстанционното решение на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270 ГПК като недопустими следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати. Съобразно изхода на спора на Д. Ж. Г. - С. трябва да се присъдят 2 644.08 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.