Решение № 979 от 30.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Дачева с [ЕГН], осъществяваща търговска дейност като ЕТ С. Дачева , [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, община Етрополе, област София, подадена чрез пълномощника ѝ адв. Янакиева, против Решение 78/19.01.2022 г. на Административен съд София област (АССО), постановено по административно дело 1153/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 39/3/3121526/3/01/04/02 с изх. 01-6500/4197 от 02.10.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 2322 лв. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУПДВ и да му се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции. Изложени са подробни аргументи, че в случая е налице хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и финансовата корекция следва да се наложи с решение по реда на чл. 73 от същия закон. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - оспорва същата чрез пълномощника си адв. Манова-Кастрева по доводи, заявени в открито съдебно заседание, и подробно изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и да му бъдат присъдени сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е бил АУПДВ 39/3/3121526/3/01/04/02 с изх. 01-6500/4197 от 02.10.2020 год., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с влязло в сила съдебно решение 337/14.04.2020 г., постановено по адм. дело 461/2019 г. по описа на АССО, е установено на ЕТ С. Дачева публично държавно вземане в размер на 38 500 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Мотивирал е извод, че правилно размерът на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, с обстоятелството, че относимите Наредба 23 от 18.12.2009 год. и Наредба 29 от 11.08.2008 год. са издадени на основание пар. 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ, като в посочените наредби има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с който са уредени и условията, при които ДФ "Земеделие" може да иска връщане на вече изплатени суми, поради което в процедурата по проверка на сключения договор и в изпълнение на мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие , за която приложими са цитираните по-горе наредби, следва да се приложи редът именно по тях. Излагайки подробни мотиви, съдът е обосновал извода си за материална законосъобразност на акта. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно, поради следното: С влязлото в сила Решение 337/14.04.2020 г. по адм. дело 461/2019 г. по описа на АССО, е потвърдено Решение 39/3/3121526/3/01/04/01 с изх. 01-6500/233 от 02.02.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за налагане на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 4 ЗУСЕСИФ (сега заглавието изменено) в приложимата му редакция. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото. Съдът е счел, че неправилно е определен само размерът на финансовата корекция и затова е отменил оспореното решение в частта му, в която е определен този размер, и е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона във връзка с определяне на размера. Спорът между страните по делото е само за това законосъобразно ли е определен размерът на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане с АУПДВ, при наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е потвърдено решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, и приложими ли са Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г., обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г. (Правилата). Първостепенният съд е изложил подробни мотиви за това защо приема, че Правилата са приложими и за това, че законосъобразно в съответствие с т. 2 и т. 30, предложение първо от Приложение към Раздел първи Общи положения от Правилата е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Решението е правилно постановено и е в съответствие със съдебната практика по сходни казуси. С издаването на АУПДВ, с който е определен само размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, административният орган не е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната му. Актът е издаден от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила с участието на неговия адресат. С издаването му не е нарушено правото на защита на жалбоподателката (виж също така и Решение 2219/18.02.2021 г. по адм. дело 10421/2020 г., Решение 6457/29.06.2022 г. по адм. д. 10431/2021 г., Решение 6766/7.07.2022 г. по адм. д. 8769/2021 г., Решение 8777/11.10.2022 г. по адм. д. 11905/2021 г., Решение 11014/01.12.2022 г. по адм. д. 1406/2022 г., всичките на Върховен административен съд). Неоснователни са доводите в касационната жалба за неприложимост на приетите по реда на чл. 27, ал. 9 ЗПЗП Правила от изпълнителния директор на Разплащателната агенция. Определянето на размера на публичното държавно вземане в съответствие с тези правила не е в противоречие с чл. 14, ал. 3 ЗНА, тъй като на правилата не се придава обратно действие. С тях е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради неизпълнение на нормативно и договорно установени задължения, при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, т.е. правилата не са материалноправна предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума. (виж влязлото в сила Решение 3618 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. 14154/2019 г., с което е отхвърлено оспорването на правилата). По така изложените мотиви настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на АССО следва да бъде оставено в сила и с оглед изхода на спора да се присъдят на ответника по касация сторените за настоящото съдебно производство разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение