Решение № 1404 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5809/2007 г.

Решение № 1404 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5809/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Н. И. С., лично и като законен представител на малолетния Г. Й. С., и двамата от гр. Б., срещу решение № 151/12.07.2007 г. по гр. дело № 209/2007 г. на Великотърновския апелативен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба "НЕК" Е., К. "А", гр. Б. не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а разгледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 98/30.03.2007 г. по гр. дело № 98/2006 г. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени исковете за обезщетение на неимуществени вреди, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ищците са наследници на починалия на 16.08.2001 г. Й. Г. С. първата е съпруга, вторият е малолетен син. Към момента на събитието той е бил в трудовоправни отношения с ответника, на длъжност "организатор производство". Обстоятелството, че се касае до трудова злополука, от която е последвала смърт на работника е безспорно установено от приложеното решение по гр. дело № 76/2006 г. на ПОС, с което са отхвърлени исковете на ищците срещу същия ответник, но с друго основание - чл. 200 КТ, като погасени по давност. Мотивиран е извода, че ищците по настоящето производство, предявили претенциите си за неимуществени вреди, по чл. 50 ЗЗД, нямат основание да ангажират отговорността на ответника за претърпяните болки и страдания от увреждането на общия им наследодател, причинено от деликт, тъй като се касае до създадени между пострадалия и ответника договорни правоотношения и отговорността по чл. 200 КТ изключвала деликтната отговорност. Въззивното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и правните изводи са необосновани, затова се налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Неправилно решаващият съд се е позовал на ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. дело № 33/1989 г. на ОСГК, което е неотносимо към спорното правоотношение. Предявената претенция на касаторите е по чл. 50 ЗЗД, за вреди, произлезли от вещ, чийто собственик е ответникът. Цитираното тълкувателно решение има задължителна сила за създадени трудови правоотношения, възникнали след влизане в сила на КТ и неговите изменения, по силата на който пострадалият работник, при условията на чл. 200 КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди, на другото основание, приложимо преди влизане на закона в сила, а именно по чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД. В този смисъл, като е отказал приложението на чл. 50 ЗЗД, приемайки неправилно, че се касае до трудово правоотношение, от което са произлезли вредите и по отношение на което са неприложими всички правни норми на института, регламентиращ непозволеното увреждане, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, затова ВКС на РБ, V-то г.о.