Решение № 924 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници , правоприемник на ТД Северна морска, подадена чрез пълномощника му юрк. Тодорова, против Решение 206/13.01.2022 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 9728/2020 г., с което е отменено Решение 32-235172/12.08.2020 г. на директора на ТД Северна морска, и в полза на жалбоподателите са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Решението се обжалва и в частта му за разноските. Заявено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), ако касационният състав прецени за необходимо, както и искане по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) при условие, че заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение е над минималното такова. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Станкулова, която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея касационни основания и искането за отправяне на преюдициално запитване и възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на SGS Romania S.A., считайки го за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба SGS Romania S.A. оспорва същата като неоснователна чрез пълномощниците си адв. Матеева и адв. Евтимов по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски. Относно искането на касатора за преюдициално запитване изразява становище, че правилно първостепенният съд не е уважил неговото собствено искане за отправяне на такова запитване, заявено в първоинстанционното производство, но ако касационният състав намери за необходимо да сезира СЕС с искане за тълкуване на общностното право, да съобрази поставените от него въпроси. В отрито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Василев и адв. Видолов, които поддържат становището, застъпено в писмения отговор на касационната жалба и заявените искания. Ответникът MENGENLI NAK.SAN.VE.TIC.LTD STI - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си адв. Чапразлиев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски. Счита заявеното от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване за неоснователно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано писмено заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение 32-235172/12.08.2020 г., издадено от директора на ТД Северна морска, с което на основание чл. 79, пар. 1, б. а във вр. с чл. 233, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 305, пар. 1, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 44, пар. 1, б. д от Допълнение I на Конвенцията за общ транзитен режим; чл. 20, ал. 2, т. 5 и чл. 42 ЗАДС, чл. 54, ал. 1, чл. 55 и чл. 56 ЗДДС са установени за стоката по митническа декларация за режим транзит Т1 с MRN 19ROIS010000327741/07.12.2019 г. публични държавни вземания в общ размер 397 202.49 лв., както следва: мито - 11 129.64 лв.; акциз 314 281.40 лв. и ДДС 71 791.45 лв., за които солидарно отговорни са SGS Romania S.A., RО3451552 в качеството му на отговорно лице и MENGENLI NAK.SAN.VE.TIC.LTD STI в качеството му на превозвач. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. Установените от първостепенният съд факти не са спорни. Спорът е за това налице ли са материалноправните основания за солидарната отговорност на румънския и турския търговец за установените с административния акт публични държавни вземания в общ размер 397 202.49 лв. На първо място митническият орган се позовава на неизпълнение на задължението на превозвача по чл. 305, пар. 1, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 44, пар. 1, б. д от Допълнение I на Конвенцията за общ транзитен режим да уведоми незабавно най-близкия митнически орган за ПТП, поради което според него възниква митническо задължение при внос на основание чл. чл. 79, пар. 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013. На второ място според изложените в акта мотиви не е налице хипотезата на чл. 124, пар. 1, б. ж от Регламент (ЕС) 952/2013 за погасяване на митническото задължение, тъй като липсата на стоката етилов алкохол е в резултат на изтичането й от цистерната, което пък е следствие от ПТП по вина на превозвача, а не в резултат на техническа повреда. Правилни са изводите на АССГ, че превозвачът е изпълнил задължението си по чл. 305, пар. 1, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 44 пар. 1, б. д от Допълнение I на Конвенцията за общ транзитен режим за своевременно уведомяване на компетентното митническо учреждение за инцидента (ПТП), който препятства способността му да изпълни задълженията си. ПТП е възникнало на 07.12.2019 г. (събота), между 23:00 ч. и 23:35ч. Протоколът за ПТП е съставен от полицаи към РПУ Велики Преслав в неделя (08.12.2019 г.) в 00:10ч. Водачът на камиона е прегледан от пристигнал на място медицински екип, след което е откаран в полицейското управление в гр. Велики Преслав, за да даде показания, и е върнат на мястото на инцидента около 5:30 ч. на 08.12.2019 г. След ПТП превозното средство не е било годно да се придвижва на собствен ход, поради което на 08.12.2019 г. (неделя), няколко часа след ПТП по указания на полицейските органи с помощта на два специализирани крана, катастрофиралата цистерна е повдигната, натоварена е на платформа за пътна помощ и е изведена от мястото на ПТП до паркинг в база на Бозав ЕООД гр. Ямбол. Сигнал за ПТП е подаден от гл. инспектор при РПУ-Велики Преслав до отдел Митническо разследване и разузнаване при ТД Южна морска и е регистриран под 25/08.12.2019 г., като същият е постъпил в 17.25ч. На 09.12.2019 г. (понеделник) между 10 ч. и 12 ч. представители на превозвача са посетили Митническо бюро Ямбол по местонахождение към този момент на превозното средство, след което са насочени към ТД Южна морска гр. Бургас. На 09.12.2019 г. в 13:07 ч. титулярят на режима е информирал за инцидента Митническо бюро Шумен. На 09.12.2019 г., между 16ч. и 17ч. на цистерната е извършена митническа проверка от органи към отдел Митническо разследване и разузнаване при ТД Южна морска. Задължението на превозвача, регламентирано в чл. 305, пар. 1, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 44, пар. 1, б. д от Допълнение I на Конвенцията за общ транзитен режим, не е за незабавно уведомяване, а за своевременно уведомяване, т.е. в първия възможен момент с оглед конкретните обстоятелства (виж в този смисъл и Решение 3627/31.03.2015 г. по адм.д. 7640/2014 г. на ВАС) и именно това са пряко приложимите нормативни текстове. В представеното от касатора извлечение от Наръчник относно транзитен режим на Генерална дирекция Данъчно облагане и митнически режим при ЕК се прави позоваване именно на текстовете на чл. 305 от Регламента за изпълнение и чл. 44 от Допълнение I на Конвенцията за общ транзитен режим, но е посочено, че според тях превозвачът трябва незабавно да информира най-близкото компетентно митническо учреждение. Позоваването на нормативните текстове сочи, че е възможно разликата между тях и наръчника да се дължи на неточност в превода на български език, но както вече беше посочено по-горе, пряко приложими са регламентът и конвенцията, а не наръчникът на ЕК. Независимо от изложеното, данните по делото сочат, че уведомяването на компетентното митническо учреждение е своевременно с оглед конкретните обстоятелства и работното време на митническото бюро. Позоваването на липсата на незабавно уведомяване от страна на касатора не е самоцелно. Според позицията му, застъпена и в настоящото съдебно производство, поради обстоятелството, че митническите органи не са били уведомени в момента на ПТП и не са участвали в разследването му заедно със служителите на МВР, за тях е било невъзможно да констатират дали целият превозван етилов алкохол е изтекъл от цистерната, т.е. митническият орган има съмнения за това дали цялото количество етилов алкохол е безвъзвратно загубено (унищожено) или не и дали с част от нея превозвачът или отговорното за режима лице са се разпоредили. Както е приел административният съд, доказателствата по делото по категоричен начин установяват, че цялото превозвано количество етилов алкохол е изтекло, поради пробойна (отвор) в цистерната с размери 70-80 см., причинен от съприкосновение с камък или друг твърд предмет, който е на терена. Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) цистерната е еднокамерна, т.е. в нея няма обособени отделни отсеци и преградни стени, които да препятстват изтичането на етиловия алкохол. Според приложената по делото Служебна бележка от 08.01.2020 г., издадена от началника на РУ Велики Преслав, налице са данни за изтичане на етилов алкохол около 30 000 л. от прикачения контейнер при вместимост на същия според СТЕ 29 500 л. Според мотивите на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.03.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура Шумен на мястото на инцидента са пристигнали полицейски екипи и служители на Управление ПБЗН Смядово. От изготвената телефонограма 64/07.12.2020 г. се установява, че цистерната е превозвала етилов спирт 23 850 л. Спиртът и горивото са изтекли. При извършената проверка е установено, че 4-те пломби са с ненарушена цялост. Посоченото обстоятелство е установено от Ст. Проданов ст. митнически инспектор в ГД ММР/ОК Южна морска. Заключението на прокурора е, че не се установява стоката да е разтоварена на територията на страната. Данните от GPS разпечатката показват, че от тръгването си от граничния пункт на ферибот Силистра в 20.52 ч. на 07.12.2019 г. автомобилът не е спирал до инцидента. С оглед така установените факти правилно АССГ е приел, че стоката етилов алкохол е напълно унищожена. Спорът между страните по делото е за това дали причината за пълното й унищожаване са непредвидими обстоятелства по смисъла на чл. 124, пар. 1, б. ж от Регламент (ЕС) 952/2013. Касаторът се позовава на Наказателното постановление 19-0323-001022/08.12.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР Шумен, според което водачът на товарния автомобил не е съобразил скоростта си на движение с релефа на местността. Позовава се и на тълкуването на понятията непреодолима сила и непредвидими обстоятелства в митническата правна уредба, дадено от СЕС в т. 61 от решението му от 18 май 2017 г. по дело С-154/16, според което тези понятия се характеризират с обективен елемент, свързан с извънредни и външни за икономическия оператор обстоятелства, и субективен елемент, произтичащ от задължението на заинтересувания да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки, без да прави прекалени жертви. Настоящият съдебен състав преценява отново като правилни изводите на първостепенния съд, тъй като те се основават на безспорно установените по делото факти. Правилно съдът е приел, че дори ПТП да е могло да бъде избегнато, ако водачът беше съобразил скоростта на движение с релефа на местността (наличието на завои), то допусната грешка не може да бъде преценена като неизпълнение на задължението му да предвиди и да се предпази от последиците от извънредното събитие удар в камък и пробойна в цистерната, в резултат на което е настъпила загуба на стоката. Освен това в т. 49 от цитираното по-горе решение на СЕС е посочено, че при изчезването на стока поради пълното ѝ унищожаване или безвъзвратна загуба е невъзможно който и да е да употреби тази стока (в случай на изтичане на течност, като разглеждания в главното производство разтворител от цистерна при превоза). Всъщност стока, която вече не съществува или не може да се употреби от когото и да е, не би могла, единствено поради този факт, да се включи в икономическия оборот на Съюза. Изложените съображения обосновават извода на настоящия съдебен състав за недължимост на мито за процесната стока. Тъй като ДДС е данък върху потреблението, с него се облагат стоките и услугите, които влизат в икономическия оборот на Съюза и могат да бъдат предмет на потребление. Доколкото стока, която е била напълно унищожена или е безвъзвратно загубена, докато е била поставена под режим на външен общностен транзит, не може да попадне в икономическия оборот на Съюза и следователно не може да излезе от този режим, за да възникне данъчно събитие (виж чл. 16, ал. 5 ЗДДС в приложимата редакция), тя не може да се счита за внесена по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС, нито може да се обложи с ДДС на това основание (т. 66 т. 72 от решението на СЕС по дело С-154/16). Акцизът също е данък върху потреблението и съгласно чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС отново при внасяне на акцизни стоки възниква задължение за акциз. Според т. 9 от преамбюла на Директива 2008/118/ЕО, тъй като акцизът е данък върху потреблението, не може да се събира акциз за акцизни стоки, които при определени обстоятелства са били унищожени или безвъзвратно загубени. Поради това разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗАДС в приложимата редакция би следвало да се прилага и по отношение на акцизни стоки, поставени под режим на външен общностен транзит, които са напълно унищожени или безвъзвратно погинали преди да бъдат изведени от него. Тъй като с решението си от 18 май 2017 г. по дело С-154/16 СЕС, а и с цитираните в него други решения, СЕС е направил в съответствие със своите правомощия тълкуване на приложимите норми на европейското право, правилно АССГ е приел, че за разрешаването на правния спор не се налага да иска отново тълкуване на същите чрез отправяне на преюдициално запитване. В правомощията на националния съд, а не на СЕС, е да установи и прецени фактите по спора, както и необходимостта от преюдициално заключение за постановяването на неговото решение. (виж т. 22 от Решение на СЕС от 4 март 2020 г. по дело С-655/18 и др.). С оглед изложеното неоснователно е и искането на касатора за преюдициално запитване с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело. По тези съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното решение на АССГ като правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Правилна е преценката на съда, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената адвокатска защита заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателите не е прекомерно. Неоснователни са доводите на касатора за прекомерност и на адвокатските възнаграждения на пълномощниците на ответниците за касационното производство. Същите са под минималния размер, определен в Наредба 1/09.07.2004 г. в сега действащата й редакция. С оглед изхода на спора основателни са претенциите на ответниците по касация за присъждане на разноски. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение