Решение № 1872 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2018 г.

ВАСV отделение11.02.2019 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4331 от 26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4136/2018 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Н. Карипова [ЕГН], да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1872 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Карипова, чрез процесуален представител, срещу решение № 4331/26.06.2018 г. по адм. дело № 4136/2018 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Карипова против заповед № Д-10/22.12.2017 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът- председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. на Н. Карипова, заемаща длъжност "главен директор на Главна дирекция Инспекция за държавен технически надзор" при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор", с ранг II-младши, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на държавния служител.

Дисциплинарното наказание е наложено за пет групи нарушения:

  1. липса на задълбочен анализ на установените при вътрешен одит несъответствия и предлагането на формални коригиращи действия, които не се основават на анализ.
  1. забавяне на сроковете за вписване в регистъра и издаване на удостоверение за извършване на дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП.
  1. нарушения при издаване на свидетелства за признаване на придобита степен на правоспособност-неспазване процедурата по чл. 79 и чл. 80 от Закона за признаване на професионални квалификации/ЗППК/ за два случая.
  1. нарушения, свързани с непредприемане на мерки за подготвяне на промени в подзаконови нормативни актове.
  1. нарушения, свързани с невзимане становище в срок по съставени РО на дирекция АУАН чрез издаване на НП или прекратяване на преписките.

Съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила.

Изложил е мотиви, че първата група нарушения, свързани с липса на задълбочен анализ на установените при вътрешен одит несъответствия и предлагането на формални коригиращи действия, които не се основават на анализ, не представляват нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, не е налице неизпълнение на служебно задължение, нито нарушение на чл. 5, ал. 1 от КПСДА.

По втората група нарушения съдът е приел, че същите представляват такива по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл.

По отношение третата група нарушения съдът е счел, че едното от тях представлява нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗДСл, като е нарушена процедурата по чл. 79 и чл. 80 от ЗППК по отношение подадено заявление на И. Ангелов за признаване правоспособност за машинист на кран, а служителката не е изпълнила задължението си да осъществява дейността си в съответствие със закона и неспазва кръга на служебните си правомощия като ги надхвърля.

По отношение четвъртата група нарушения съдът е счел, че в случая е налице неизпълнение на служебни задължения в поставените срокове, както и неизпълнение на заповеди на горестоящите органи и служители от администрацията по см. на чл. 6, ал. 1 от КПСДА.

За петата група нарушения, свързани с невзимане на становище в срок по съставени РО на дирекцията 10 бр. АУАН, съдът е приел, че представляват нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСЛ, като е налице неизпълнение на служебни задължения в предвидените от закона срокове и съгласно т. 5. 19 от длъжностната характеристика.

АССГ е приел, че въпреки частичното отпадане на някои от нарушенията, наложеното наказание е законосъобразно, а оспорената заповед съответства на материалния закон.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за немотивираност на съдебния акт по отношение възражения на касатора за невръчване на оспорената заповед. Видно от съдържанието на жалбата и представените писмени бележки пред първата инстанция, от жалбоподателя са наведени доводи за неспазена процедура по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, а не такива, свързани с процедурата по връчване на крайния акт, предмет на оспорване. За прецизност следва да се отбележи, че заповедта за дисциплинарно наказание се смята за наложена от момента на нейното връчване/ по арг. на чл. 97, ал. 4 от ЗДСл/ като в случая заповедта е изпратена до държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка до домашния адрес. Пратката е върната като непотърсена, и след като това е бил известният на органа и посочен от лицето адрес, противно на тезата на касатора приложима е разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК- съобщението за издадената заповед е публикувано в интернет страницата на органа на 23.03.2018 г., на която дата същата се смята за връчена със съответните последици.

Законосъобразен и в съответствие с приетите по делото доказателства е извода на съда, че наказващия орган е изпълнил задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. След приемане на решение № 6 на дисциплинарния съвет по протокол № 3/02.11.2017 г., с което е предложено да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Н. Карипова, и представянето му на дисциплинарнонаказващия орган на 09.11.2017 г., председателя на ДАМТН е отправил писмена покана от 15.11.2017 г. до служителката да представи писмени обяснения, както и да бъде изслушана на посочено място, дата и час. Видно от съдържанието на поканата, същата има характера на такава по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Поканата е изпратена на посочен от служителя и известен на органа адрес по куриер, като писмото е върнато с отбелязване, че получателя не се явил да я получи. На 22.11.2017 г., поканата е поставена в интернет страницата на административния орган в раздел "съобщения по чл. 61, ал. 3 от АПК", при което правилен е извода на първоинстанционния съд, че с поставяне поканата на интернет страницата на ДАМТН, дисциплинарнонаказващия орган е изпълнил задължението си по чл. 93, ал. 1 от АПК още на 22.11.2017 г. въпреки многобройните последвали опити за връчване на поканата чрез изпращането и на известния на органа адрес. Не намира опора в закона становището на касатора, че нормата на чл. 63, ал. 1 от АПК е неприложима по отношение на служебните правоотношения. Държавният служител, спрямо който се води дисциплинарното разследване е страна в това административно по своя характер производство, поради което при липса на изрична уредба в специалния ЗДСл относно начина на уведомяване служителя за изслушване и за даване срок за писмени обяснения по чл. 93 от с. з. са приложими общите правила по Глава пета, Раздел I от АПК за съобщаване на административните актове, като съобразно чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от АПК съобщаването може да се извърши чрез отправяне на писмено съобщение до известния на органа адрес. По арг. на чл. 26, ал. 2 от АПК при неизвестен друг адрес извън посочения от страната/какъвто е процесния случай/, съобщаването се извършва по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, който ред в настоящия случай е спазен от ДНО.

Не се споделят възраженията в касационната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение по отношение приетите за извършени от Карипова нарушения.

Правилен е извода на съда за неизпълнение задължението по т. 5. 11 от длъжностната характеристика на служителката. Именно служителката е следвало да подпише проекта на писмо за отстраняване недостатъците по заявлението на "Болид" ООД, или да предприеме други действия по заявлението, което не е сторено и преписката е забавена поради бездействието на Карипова повече от 4 месеца. Противно на изложеното в касационната жалба съдът е обсъдил доводите на касатора за пренатовареност в работата в контекста на всички допуснати нарушения, като мотивите на съда в тази насока изцяло се споделят от настоящата инстанция.

По отношение нарушението по т. 3 от заповедта- издаване на свидетелства за признаване на придобита степен на правоспособност, не е налице неяснота в мотивите на съда относно извършеното нарушение - по отн. искане за признаване на правоспособност вх. № 83-00-5109-2 от 04.09.2017 г. Карипова е подписала материали и изпратила уведомление, които са извън нейната компетентност съобразно приложимата правна уредба /ЗППК/, вместо да пренасочи материалите към компетентния орган /орган по признаването по глава пета от ЗППК/, при което не е осигурила административно обслужване на гражданина И. Ангелов в съответствие с нормативната уредба – нарушение на чл. 4, т. 1 от КПСДА и чл. 89, ал. 2, т. 1, 3 и 5 от ЗДСл.

По отношение четвъртата група нарушения, правилни са заключенията на съда, че цялостната дейност по разработване на нормативни актове е задължение на касатора/ т. 5. 6. от длъжностната характеристика/ а по делото не са представени доказателства Карипова да е създала организация в срок за изменение на наредбите по чл. 45, ал. 2 от ЗТИП, която задача е възложена на служителката за изпълнение с резолюция на 02.02.2017 г. и в т. 5 от Протокол – ГД ИДТН от 16.06.2017 г., със срок за изпълнение юли 2017 г. След като няма данни по делото до 19.10.2017 г. тези задачи да са изпълнени, налице е нарушение на т. 5. 19 от дл. характеристика и съответно на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, както правилно е приел АССГ. Касателно възраженията за обективна невъзможност за изпълнение на всички възложени задачи поради пренатовареност и неназначени достатъчно служители следва да се отбележи, че подобни проблеми не са основание за изключване дисциплинарната отговорност на служителката, а в хода на проведеното дисциплинарно производство не са доказани такива факти, съответно причинна връзка между тях и неизпълнението на служебните задължения. Правилно не са кредитирани от съда показанията на свидетеля М. Юлиянова, след като същата не е установила конкретни факти, свързани с изпълнение задачата по изменение на процесните наредби.

Не се споделят доводите за неизвършено нарушение по т. 5 от заповедта. Безспорно е установено по делото, че касатора не е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 2 от ЗТИП за издаване на наказателни постановления. Нарушението е извършено чрез бездействие -въпреки представените на жалбоподателката за периода 29.03.2017 г. - 29.09.2017 г. 10 бр. АУАН във вид на преписки, Карипова не е определила размера на санкциите или разпоредила прекратяване на производството, което има за последица неиздаване своевременно на НП и неналагане на санкция на нарушителите. Налице е неизпълнение на служебни задължения по т. 5. 19 от длъжностната характеристика, съответно на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Съображенията в касационната жалба за липса на виновно поведение и прехвърляне задълженията за изготвяне на НП на други "отговорни служители", които е следвало да реагират на липсата на определена санкция, не могат да бъдат споделени, той като противоречат на фактите по делото и на вменените задължения на касатора по длъжностна характеристика.

Законосъобразно е заключението на АССГ и относно вида и размера на наложеното наказание, което правилно е определено от ДНО като такова по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. предвид извършените множество нарушения на служебната дисциплина /част от които установени по жалби на засегнати лица/, настъпилите от него последици за държавната служба и за гражданите/неполучаване на следващото се по закон административно обслужване/, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител,

Не са налице процесуални нарушения на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

Както се отбеляза по-горе решението на първостепенния съд е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани при правилна им преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт на административен съд София-град не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСЛ