Решение № 4330 от 24.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр.София, приподписано от ст. юрк. Дуевски, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на влязло в сила Решение 5074 от 03.08.2021 г., постановено по адм.дело 7673/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ и Решение 3006 от 31.03.2022 г., постановено по адм.дело 11470/2021 г. по описа на Върховния административен съд. В искането се излага, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С позоваване на Решение от 22 декември 2010 г. по дело С-279/09 на СЕС и Определение на Съда по публичната служба от 27 Септември 2011г. по дело F-55/08 DEP, се развиват съображения относно правото на ефективна правна защита, добросъвестността на Електроразпределение северАД по повод организиране на защитата му в рамките на НАХД 457/2015г. на Районен съд Свищов и КНАХД 10166/2016 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, като се акцентира върху наличието на юрисконсулти, които са могли да го представляват, поради което не е имало необходимост от ангажиране на адвокат. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 АПК се счита, че са налице две съдебни решения, които по противоречив начин са разрешили идентичен правен спор Решение 1349/31.01.2019г., постановено по адм. дело 12433/2018г. на ВАС и процесните такива. Поддържа се неприложимост на разрешението, дадено с Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. по тълк. дело 4/2010г. на ВАС, с аргументи, черпени от Тълкувателно постановление 2 от 19 Май 2015 г. на ОСКГ на ВКС и I-ва и II-ра колегии на ВАС относно характера на Наказателните постановления. Предвид изложеното настоява, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 4 от АПК. Прави искане за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, евентуално за отмяна на неправилните Решение 5074 от 03.08.2021 г., постановено по адм. дело 7673/2019г. по описа на Административен съд София-град, и оставящото го в сила Решение 3006 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело 11470/2021г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 244 АПК. Ангажира като писмени доказателства, цитираната съдебна практика. Подробни съображения се излагат с искането по чл. 239 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. Ответникът по искането за отмяна "Електроразпределение Север" АД, в писмен отговор и в съдебно заседание от 09.03.2023 г., чрез процесуалните представители адвокат Н. Георгиева и адвокат П. Николова, изразява становище за правна необоснованост, както и за неоснователност на искането за отмяна, по двете горепосочени основания. Претендира присъждане на разноски по представен списък, за извършването на които представя писмени доказателства. Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия, приема че искането е допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237 ал. 1 АПК, но неоснователно по следните съображения. С Решение 5074/03.08.2021 г., постановено по адм. дело 7673/2019 г. по описа на Административен съд София-град, съдът е уважил изцяло предявените от Електроразпределение Север АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-454 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд 457/2015 г. и сумата от 1356,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-454 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд 10166/2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение 3006 от 31.03.2022 г., постановено по адм. д. 11470/2021 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК: Търсената от КЕВР хипотеза за отмяна на влязло в сила съдебно решение предполага откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР Решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010г. по дело С-279/2009г. и Определение от 27.09.2011г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характер, нито на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. Очевидно е, че те са съществували към момента на разглеждане на производствата пред двете съдебни инстанции, респ. към датите на постановяване на съдебните актове, като при полагане на дължимата грижа страната е могла да ги представи по делото, респ. да развие аргументите си въз основа на тях. Отделно от това същите решения изначално нямат характер на доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело, тъй като те нямат характер на факти, касаещи спорното правоотношение, по аргументи вкл. и от чл. 239, т. 6 АПК. Съображенията относно наличните юрисконсулти в Електроразпределение СеверАД, също не водят до основателност на искането, доколкото това са факти обсъдени в съдебните актове. С оглед изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно. По основанието по чл. 239 т. 4 АПК: За да е налице посочената хипотеза е необходимо да има две влезли в сила, но противоречиви съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, в който случай съдът е задължен с нормата на чл.244, ал.2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на Решение 1349 от 31.01.2019г. по адм.дело 12433/2018г. на Върховния административен съд, Трето отделение. С него е отменено осъдително Решение 5064 от 27.07.2018г. по адм.дело 6455/2017г. на АССГ. Вместо това предявеният от Електроразпределение Север АД, гр. Варна, срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. В случая не може да се приеме търсената от КЕВР идентичност в предмет на правния спор претендираните имуществени вреди произтичат от различни правоотношения /произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища/. Цитираното решение се основава на различна от установената по процесния казус фактическа обстановка по повод ангажирането и заплащането на адвокатската защита. Съответно в първата хипотеза исковете са приети за неоснователни, като недоказани, поради липсата на годни доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар в рамките на развилите се производства пред РС - Русе и АС Русе, докато при постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, съставите са приели за безспорно установена фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказан факта на причинената имуществена вреда. Т.е. данните по делото ясно показват липсата на идентичност. Не е налице един от съществените елементи в чл. 239, т. 4 АПК и предявеното искане за отмяна на това основание също е неоснователно и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява. Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия