Решение № 4925 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2010 г.

Решение № 4925 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хасхем Хосини, гражданин на Иран против Решение № 123/30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 85/2010 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ОЧ-21/02.02.2010 г. на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) гр. Смолян, с която му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години", считано от 02.02.2010 г. до 01.02.2015 г. Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция", редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на Хасхем Хосини, гражданин на Иран, против Заповед № ОЧ-21/02.02.2010 г. на Директора на РДГП гр. Смолян, с която, на основание чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 11, т. 5 и т. 9 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България за срок от 5 години", считано от 02.02.2010 г. до 01.02.2015 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6, чл. 11, т. 5 и т. 9 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 42з, ал. 2 от ЗЧРБ, забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 11 - когато има данни, че целта на влизането на чужденеца е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава и няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България. В случая условията, при които може да бъде наложена такава мярка по чл. 11, т. 5 и т. 9 от ЗЧРБ са налице, а именно: налице са данни, че целта на влизане в страната на касатора е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, както и че същият не разполага с достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България. Издавайки обжалваната заповед, административният орган е съобразил данните съдържащи се в предложение рег. № 596/02.02.2010 г. на началник Гранично полицейско управление (ГПУ) Ново село, от които се установява по безспорен начин, че на 01.02.2010 г., около 23,15 часа на 2000 м. северно от 321-ва гранична пирамида (сектор "С" на българо-гръцката граница) ГПН "МПТВН" е задържала 6-ма чужденци, пресекли линията на държавната граница, като единият от тях е касаторът Хасхем Хосини. Установено е, че лицата са без документи за самоличност и съгласно заявеното пред преводач на персийски език, крайната цел на придвижването им е Англия (Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия) и не са изразили желание да получат статут на бежанци в Република България. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 42з, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, вр. чл. 11, т. 5 и т. 9 от ЗЧРБ. Относно изложените от първоинстанционният съд мотиви, че с действията си жалбоподателят е осъществил признаците на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, наказанието за което отпада на основание чл. 279, ал. 5 НК, настоящият състав счита, че произнасянето по отношение на това дали едно деяние е престъпление не е от компетентността на административния съд. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че оспорената заповед е постановена в нарушение на АПК, съдът намира същите за неоснователни. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя при участието на преводач, чийто подпис е положен върху самия акт и представлява необходимо и достатъчно доказателство за уведомяването на адресата на акта на език, който той познава. Обстоятелството, че преводачът е служител на РДГП Елхово, за което обстоятелство не са ангажирани доказателства, е ирелевантно за законосъобразността на проведената процедура. Заповедта за назначаването на преводач (л. 11) съдържа декларация по чл. 360 и чл. 290, ал. 2 от НК, поради което верността на извършения превод не може да бъде опровергана, още повече, при липсата на възражения от страна на чужденеца срещу редовността на извършените производствени действия в административната фаза на производството, в това число и относно верността на извършения превод. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Смолян съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение