Решение № 1657 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10251/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ауто Италия ЕАД, ЕИК 130029037, подадена от пълномощника адв. С. Илиева, срещу Решение 14853/15.08.2024 г., постановено по адм. дело 4409/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението за законосъобразност на издадения ревизионен акт (РА) и счита, че същото е в противоречие с фактите и събраните доказателства по делото. Изразява несъгласие с изводите на съда и на органите по приходите за липса на извършени вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки с получател ирландското дружество MNE DIGITAL LTD. Твърди, че в хода на ревизията са били представени международни товарителници, потвърждения за получаване на стоката, приемо-предавателни протоколи и други документи, от които се установяват данни относно предаването на четирите автомобила на превозвача и точните параметри на сделките. В тази връзка отбелязва отсъствието на доказателства, които да предизвикат дори съмнения у ревизираното лице за неправомерни действия от получателя. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което РА да бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции, съгласно представен списък на разноските. Ответникът директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Кирилов, който я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно изготвена писмена молба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата със становище за липса на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22222523005430-091-001/21.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и потвърден с Решение 375/22.03.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Ауто Италия ЕАД за данъчен период м. януари 2022 г. е начислен допълнително ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 6 ЗДДС в размер на 109 995,87 лв. и законна лихва в размер на 23 067,76 лв., поради непризнати ВОД на стоки по чл. 7, ал. 1 ЗДДС и липса на основания за прилагане на нулева ставка на данъка. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че през м. януари 2022 г. дружеството-жалбоподател е декларирало ВОД на четири леки автомобила, марка Maserati, модел Levante Hybrid, с получател MNE DIGITAL LTD., Ирландия. Доставките са документирани с invoice/фактури с нулева стойност на начисления ДДС и са декларирани като ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. За удостоверяването им от Ауто Италия ЕАД са представени международни товарителници, потвърждения от получателя на стоките и протоколи към тях, банкови нотификации за получени плащания на обща стойност 281 200 евро и договор за продажба на нови автомобили от 06.08.2021 г., сключен с ирландското дружество. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали несъответствия по ВОД, които са описани в съдебното решение. С цел изясняване на механизма по доставките ревизиращият екип е изискал допълнителна информация от задълженото лице, приобщил е резултатите от справка в ИС на Агенция Митници, модул Пътни такси и разрешителни режими , отправил е запитвания до Европейската информационна система за превозни средства и свидетелства за управление (AUCARIS) и е инициирал процедура по обмен на информация между компетентните органи на България и Ирландия съгласно чл. 7 Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета. Предложенията за установяване и изводите на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22222523005430-092-001/07.12.2023 г., въз основа на който е издаден процесният РА. По искане на жалбоподателя по делото е разпитан св. В. К. Т. и са приети в превод на български език представените от негова страна документи при ревизията. С разпореждане от 25.06.2024 г. съдът е задължил ответника да представи доказателства за притежаването на валидни КЕП от лицата, подписали ЗВР, РД и РА. Последните са съхранени на магнитен носител, приложен от процесуалния му представител в с.з. на 22.07.2024 г. След извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, при спазване на изискванията за писмена форма и съставен като електронен документ с валидни КЕП на издателите. В хода на ревизионното производство не са намерени съществени нарушения на процесуалния закон. За да отхвърли жалбата на Ауто Италия ЕАД съдът е обсъдил доказателствения материал по делото и е достигнал до заключението, че не са изпълнени предпоставките за квалифициране на доставките по спорните фактури като ВОД или износ по смисъла на ЗДДС. Приел е, че жалбоподателят не оспорва липсата на осъществен транспорт на стоки от територията на страната до територията на Дъблин, Ирландия. По същество съдът е констатирал противоречие в наведените оплаквания в жалбата, според които стоките са били предадени на двама различни оторизирани превозвачи. Съгласно съдебните мотиви, поради тази причина не може да бъде направено предположение за добросъвестност у самия доставчик, а въпросът на кого конкретно са предадени процесните автомобили остава неизяснен. От процесуалните действия на органите по приходите се установява, че автомобилите, предмет на доставка, са изпратени до пристанище Истанбул, Турция, без да са достигали до територията на Ирландия, нито до територията на друга държава-членка, като вместо това са били предмет на износ, извършен от получателя по доставката MNE DIGITAL LTD. на 06.01.2022 г. и на 14.01.2022 г. На следващо място съдът не е споделил тезата в решението на ДД ОДОП София за осъществяване на две последователни доставки. В подкрепа на този извод е приведено Решение на ВАС по адм. дело 2299/2024 г. Без да е доказано превозването на стоките към чуждестранното дружество е приложима нормата на чл. 17, ал. 2 ЗДДС, според която доставките са с място на изпълнение на територията на страната и последното изключва облагането им с нулева ставка. Като неоснователни са отхвърлени и доводите на Ауто Италия ЕАД за извършен износ по смисъла на ЗДДС, тъй като дружеството не е собственик на стоките и не фигурира в подадената митническа декларация. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. При разглеждането на делото първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния и съответно - на материалния закон при разпределението на доказателствената тежест и преценката на фактите и събраните доказателства. Основателни са възраженията срещу извода на административния съд за противоречие в твърденията на жалбоподателя, че процесните автомобили са предадени на двама различни превозвачи, съответно TRANSMAP DIŞ TİCARET VE TAŞIMACILIK HİZMETLERİ LDT.ŞTİ., Турция (неточно посочен в решението TRANS MAR LOGISTIC) и ÇAĞLAR TRANSPORT NAKLIYAT VE TICARET LTD. ŞTI., Турция (неточно посочен като CARGLAR TRANSPORT) - стр. 2 и стр. 5 от жалбата. В действителност, от изложеното на стр. 2 е видно, че Ауто Италия ЕАД е уведомено от ревизиращия екип за данните и постъпилите документи от Агенция Митници, според които от страна на ирландското дружество MNE DIGITAL Ltd. е осъществен износ по Митнически декларации 22FD2990000782078/05.01.2022 г., 22FD2990000779966/05.01.2022 г., 22BG0030102015500/13.01.2022 г. и 22BG0030102015500/13.01.2022 г. Извършената проверка от касационната инстанция разкрива, че изяснените факти и останалата част от събраните доказателства по делото не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка, като при преценката са игнорирани основни оплаквания на жалбоподателя чл. 160, ал. 2 ДОПК и чл. 172а, ал. 2 АПК. Констатациите в Решение 375/22.03.2024 г. на ДД ОДОП София са пренесени буквално в установителната част на съдебния акт. В случая органите по приходите не оспорват автентичността на представените от задълженото лице доказателства, в смисъл на авторство на представените транспортни документи, пълномощни, договор, потвърждения за получаване и протоколи (delivery protocol), а твърдят, че същите не отразяват верни факти, т.е. оспорват тяхната материална доказателствена сила. По отношение на международната товарителница е приложима разпоредбата на чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според която тя удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. За останалите обстоятелства товарителницата има характер на частен документ и не е обвързваща за съда, което важи и за другите посочени документи. Освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага, само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката в случая MNE DIGITAL LTD. и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС, основанията за прилагане на нулева ставка при ВОД се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 ППЗДДС. Релевантните факти в казуса се удостоверяват с фактура и алтернативно, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, съгласно чл. 45, т. 2, б. а ППЗДДС. Между страните не е спорно, че Ауто Италия ЕАД не е отговорно за транспорта на процесните автомобили. За установяване на съответните факти при ревизията са представени копия на invoice/фактури, в които е отбелязан идентификационния номер по ДДС на получателя, международни товарителници от 05.01.2022 г. и от 11.01.2022 г., съдържащи дата на предаване на стоките, подписи и печати на изпращач, превозвач и получател в к. 22, к. 23, к. 24 и писмени потвърждения от MNE DIGITAL LTD. Решаващият съд не е изложил самостоятелни доводи, както по отношение на писмените доказателства, така и във връзка с осъществената процедура по обмен на информация в хода на ревизионно производство, проведена спрямо MNE DIGITAL LTD. и отговора на ирландските компетентни органи. Съгласно формуляра за обмен реф. номер VAT_BG_03213_IE_038213_20230308_G_RI_R (л. 214- 220 от делото), ирландското дружество е регистрирано за целите на ДДС на 18.01.2021 г. с VIN IE3726217EH и е дерегистрирано на 01.06.2022 г., дейността му е свързана с покупка и продажба на МПС, потвърдена е сделката за 4 леки автомобила MASERATI LEVANTE HYBRID , осчетоводяването на платената сума от банкова сметка с IBAN: BE42967175695254 в размер на 281 200 евро (р. B11., р. C6. и р. С18.), както и изявлението на данъкоплатеца за изпращане на стоките/продуктите до пристанище Истанбул, Турция (р. С5.). Съгласно клаузите на сключения договор с купувача чл. 12, предаването на собствеността върху автомобилите се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол от представители на страните, който е неразделна част от настоящия Договор. След като VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, както и са налице сключен договор за продажба от 06.08.2021 г., международни товарителници, протоколи за получаване на автомобилите, упълномощителни писма и др. съпътстващи документи, които не са оспорени в хода на делото по съответния ред, твърденията не следва да имат негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице. В този смисъл са т.т. 38-44 от решението на СЕС по дело С-21/16, Euro Tyre BV; т. 55 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona; т. 40 и т. 42 от решението по дело С-492/13, Траум ЕООД, както и цитираната в тях практика. Единствено резултатите от проверката в информационната система на Агенция Митници относно преминаването на границата на транспортните средства на 06.01.2022 г. и 14.01.2022 г. (последващи датите на предаване на процесните автомобили на 05.01.2022 г. и на 11.01.2022 г.), не обосновават твърденията в РА и Решение 375/22.03.2024 г. за проявена недобросъвестност от страна на задълженото лице. В тази връзка първостепенният съд правилно е приел за основателни, но неотносими към спора възраженията против направената квалификация от ДД ОДОП София за осъществяване на две последователни доставки, които са предмет на едно транспортиране на стоките от територията на България до Истанбул, Турция. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна вместо него следва да се постанови решение по същество за отмяна на процесния РА като незаконосъобразен. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски като разноски за две съдебни инстанции следва да се присъдят в полза на дружеството - жалбоподател в заявения и доказан размер съобразно доказателствата за сторени разноски, включени в списъка на разноски - общо 25 065,41 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,